Ако се чудите защо не откривате някоя минералната вода, трябва да знаете, че отсъствието й от пазара не е временно. Такава е например "Белово", тъй като бутлищата компания "Куадрант Бевъриджис" се отказа от концесията си.

Решението е принудително-доброволно. От фирмата, която е и официален бутилировач на продуктите на PepsiCo за България, отказаха коментар по темата. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обаче обясниха за "Капитал", че "Куадрант Бевъриджис" дължи концесионни плащания за 2010 г. и за 2011 г. Неизпълнените финансови задължения дават правно основание на държавата за прекратяване на договора. Процедурата е приета "без битка" от компанията, която в писмо до министерството заявила, че не възразява да бъдат предприети съответните действия за прекратяване на концесията.

Подобен отказ може да бъде заразителен, опасяват се експерти в бранша. Основната причина са промените в Закона за водите от 2009 г., който наложи повишение на размера на минималното годишно концесионно плащане - при това значително. Сумата вече се начислява върху 80 на сто от предоставените с концесията количества вода. Това, средно, е почти трикратно увеличение за компаниите от обичайното плащане преди законодателните изменения. 

Логиката на промените е, че по-високите изисквания стимулират оползотворяването на водния ресурс и увеличават постъпленията в хазната. Освен това елиминират възможността компаниите да занижават обемите бутилирана вода. В условия на свит пазар обаче желаното, оказва се, невинаги е възможно.

Конкретно за "Куадрант Бевъриджис"повишението е значително – компанията е длъжна да плаща вместо върху 30% (по стария законодателен режим) върху 80% от предоставения с концесията обем минерална вода, уточниха от дирекция "Управление на водите" в МОСВ. И обобщиха, че това затруднява дружеството при изпълнение на финансовите му задължения по концесията. Казусът не е изолиран. На практикта за държавата е без значение дали количеството вода, върху което се плаща таксата, се бутилира и дали фирмите имат реални постъпления, за да си плащат дължимото, обясниха производители. "Бутилирал съм 8 млн. куб.м вода, а от мен искат да платя върху 30 млн. куб.м. За мен това изискване е супернесправедливо и нечовешко", заяви Георги Тасков, собственик на фирма "Бенабра" – концесионер на находището в Брацигово. Тасков води спорове с МОСВ за размера на плащането и прогнозира дори съдебни битки. Той обясни още, че е направил модерно предприятие, в което вложил 3 млн. лв., и че има дори НАТО сертификат за продажба на водата. Затова смята, че държавата трябва да стимулира инвестициите и възвращаемостта им, а не да предявява "непосилни искания към концесионерите".

"При обсъждането на поправките в Закона за водите през 2009 г. ние бяхме категорично против да се заплаща такса върху 80% от ресурса на находището, отдадено на концесия. Но не бяхме чути. Нещо повече - тогава имаше дори искане от отделни членове на парламентарната комисията по околната среда и водите фирмите да заплащат за 100% от ресурса", разказа Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. "Нашите опасения бяха, че мярката ще доведе до невъзможност някои от по-малките концесионери да заплащат тези обеми. На практика законът натовари концесионерите с разходи, които в никакъв случай не могат да се покрият от продажбите на вода. Сега се очаква от играта да отпаднат 3-4 фирми за минерална вода, но убеден съм, че те ще бъдат последвани от други", прогнозира Бошев.

Компаниите обаче са били наясно с промените в Закона за водите при преподписване на договорите си. Но не са знаели за последваща изненада, която също объркала финансовите им разчети. С промени в Закона за ДДС (наложени от европейска директива) дружествата бяха задължени да заплащат ДДС върху размера на концесионната такса. "Измененията бяха въведени със стара дата - от 01.01.2010 г. И ако за една голяма фирма това може би е поносимо, този разход изпразни докрай касите на по-малките бутилировачи", коментира Милчо Бошев.

От МОСВ също обобщават, че "всички тези промени натоварват значително компаниите, някои от които срещат трудности да изпълняват финансовите си задължения". И уточняват, че към момента има 26 действащи концесионни договора за минерална вода – изключителна държавна собственост.

Със сигурност всички законодателни изисквания, увеличаващи финансовата тежест, биха могли да бъдат по-лесно преглътнати при растящ пазар. Но продажбите на бутилирани води намаляват. Върхът в потреблението им е през 2008 г. - 803 млн. литра. От 2009 г. обаче започва спад в търсенето. През 2010 покупките на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води са с близо 65 млн. литра по-малко и годишното потребление на човек от населението се свива от 100 на 91 литра. Прогнозите на браншовата асоциация за 2011 г. са, че производството ще слезе до нивата от 2006 г. - 621 млн. литра.

Възможно е принудително-доброволните откази от концесия да се увеличат. Но пазарът не търпи вакуум. Сценариите за развитието му включват появата на нови бутилировачи - на мястото на старите концесионери, или разширяване на пазарните позиции на "големите три" в сектора на водите - "Девин", "Горна баня" и "Банкя". Вече е факт и предлагането на нови марки вода - "Куадрант Бевъриджис" пусна нова марка трапезна вода, за която не се иска концесионен договор.

*Оригинално заглавие: Високи такси, ниски приходи