Вие сте предпазлив бизнесмен. Проверявате контрагетните си и ако имате съмнения, правите сделка само срещу авансово или едновременно плащане. Или пък сте избрали друго - кредитирате ги, но само срещу обезпечение. Всичко е ОК, докато един ден, изненада - трябва да върнете всички получени плащания, дори направени преди преди 5 или 10 години, за които вече дори сте забравили. Адът има и друг вариант - губите залога или ипотеката.

Това е не само възможно, но и се случва все по-често през последните години на финансова криза. Достатъчно е спрямо извършилия плащанията или обезпеченията търговец да бъде открито производство по несъстоятелност с по-ранна начална дата на неплатежоспособността – например с дата отпреди пет години. Тогава всяко плащане или обезпечение, което този търговец е извършил след началната дата е "относително нищожно" спрямо кредиторите му - независимо колко време е изтекло от настъпването на неплатежоспособността до откриването на производството по несъстоятелност.

Според утвърдената практика на съдилищата, включително на Върховния касационен съд, описаните по-горе "апокалиптични" последици са напълно легитимни и отговарящи на смисъла на закона. Поради това през последните години манипулирането на началната дата на неплатежоспособността от недобросъвестни длъжници или кредитори се превърна в масов "спорт" и в лесен начин за  увреждане на търговските партньори и особено на банките.

Главният "виновник"

за тези практики е съдържащата се в Търговския закон уредба на началната дата на неплатежоспособността и нейните последици. Според нея началната дата може да бъде фиксирана от съда в произволен момент от миналото -  формално погледнато, законът не предвижда никакви ограничения. Същевременно, поне според буквата на чл. 646, ал. 2 от Търговския закон, всяко извършено от длъжника плащане или обезпечение след тази дата (до откриването на производството по несъстоятелност) е "относително нищожно" спрямо неговите кредитори, тъй като е извършено в т.нар. подозрителен период. Това означава, че плащането подлежи на връщане, а учредените залози и ипотеки губят обезпечителния си ефект. Резултатът е правната уязвимост на всички плащания, залози и ипотеки, които длъжникът е извършил през период от пет, десет или повече години. Наред с това с изключение на плащането на публични задължения законът не урежда изрично никакви критерии, които да защитават определени плащания и обезпечения от разрушителните последици на началната дата на неплатежоспособността. Доведена до своята крайност (за съжаление и в практиката на някои съдилища) тази логика означава, че подлежат на връщане и плащанията за офис консумативи, адвокатски и одиторски хонорари, покупка на кафе и захар за офиса, телефон, ток, вода, а защо не и "хонорарът" на офисната чистачка.

Подобна гротескна правна уредба на началната дата на неплатежоспособността и на нейните последици

Няма аналог

в нито едно съвременно законодателство. Тя не би трябвало да съществува и в държава, в чиято конституция е записано, че е правова. Принципът на правната сигурност е базисен за всяко общество. Той не позволява обявяването за нищожни на плащания и обезпечения, които са извършени дълго време преди откриването на производството по несъстоятелност, тъй като това би означавало в оборота да бъдат внесени непоносими сътресения. В съвременните държави подозрителният период, в който извършените от неплатежоспособния длъжник действия са юридически уязвими, по правило не надхвърля една година. (По стария ни Търговски закон този период е бил тригодишен). В контраст с тези утвърдени стандарти българската съдебна практика познава случаи, при които началната дата на неплатежоспособността предхожда откриването на несъстоятелността с повече от десет години. Емблематичен в тази насока е примерът с "Булгаргеомин" ЕАД, при който началната дата е 31.12.1996 г., а производството по несъстоятелност е открито през 2010 г.

Наред с крайната недомисленост на правната уредба на началната дата на неплатежоспособността са налице и други принципни проблеми. В съвременния свят определени плащания и обезпечения са неуязвими от несъстоятелността, дори и да са извършени през подозрителния период. Типичните примери са плащанията и обезпеченията, които са учредени преди или едновременно с доставката на стоката или услугата или предоставянето на кредита. Причината за защитата на тези сделки е, че кредиторът по тях се намира в коренно различно положение от онези лица, които са поели риска да кредитират даден длъжник без обезпечение именно защото съзнателно е решил да не поема този риск. В други държави действията на длъжника, извършени през подозрителния период, са нищожни само ако кредиторът е недобросъвестен и знае за неплатежоспособността.

Въпреки че разумното тълкуване на Търговския закон позволява неговото прилагане по "по-мек" начин, така че определени плащания и обезпечения да бъдат защитени от последиците на несъстоятелността, българската съдебна практика засега не успява да помири закона с нуждите на справедливостта и предвидимостта на оборота. Според Върховния касационен съд единственото условие за нищожност на плащането или обезпечението е те да са извършени след началната дата на неплатежоспособността – независимо с колко тя предхожда откриването на производството по несъстоятелност и от характера на съответната сделка. Този резултат е още по-парадоксален поради факта, че най-честата причина за удължаването на подозрителния период до правно абсурдни мащаби е постановяването на неправилни съдебни решения и бавното откриване на производствата по несъстоятелност. (В някои случаи това отнема повече от пет години). По този начин добросъвестните партньори на неплатежоспособния длъжник биват наказвани за мудността или грешките на съда.

Решението на горните проблеми е в

Коренна реформа

на режима на началната дата на неплатежоспособността и нейните последици и/или в преосмислянето на действащата правна уредба от съдилищата. Добрата новина е, че тази реформа може би предстои. Към настоящия момент Министерството на правосъдието приключва проект, финансиран по ОПАК, за изменения и допълнения на Търговския закон в частта за търговската несъстоятелност. Да се надяваме, че крайният резултат от този проект ще бъде закон, който е по-качествен от действащия и който осигурява справедлив баланс между нуждите на производството по несъстоятелност и тези на правната сигурност. Тази полезна инициатива на държавата обаче едва ли е в състояние да заличи последиците от една правно неграмотна и икономически абсурдна уредба, която бизнесът бе принуден да търпи в продължение на повече от петнадесет години.

* Стефан Стефанов е адвокат и главен асистент по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". В началото на тази година публикува книгата "Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността". Основна й тема са слабостите на действащата правна уредба на началната дата на неплатежоспособността и на съдебната практика по прилагането й, които са предмет и на настоящия материал.