Ако има сфера, в която това правителство може да се определи като сравнително последователно, то това са данъците.

За трета поредна година основните ставки, които засягат бизнеса и хората, няма да се променят. Останалите предложения за изменения са по-скоро дребни, с изключение на идеите за увеличаване на акцизите върху някои горива. Това е изводът, който може да се направи от предложения за промени в данъчните закони, публикувани през седмицата на сайта на Министерството на финансите.

От една страна, липсата на сериозни изменения е добра новина за данъкоплатците, защото обещава предвидимост и последователност. А това дава предимство на България в сравнение с много от останалите европейски страни, които заради кризата не само увеличиха ставките на основните си данъци, но и въведоха нови. От друга - липсата на идеи за подобряване и усъвършенстване на данъчните закони за поредна година ще разочарова част от бизнеса, която отдавна настоява за промени в тази посока (виж текстът "Какво иска бизнесът").

Така или иначе, дебатът за данъци 2012 предстои, а изненади между четенията в парламента не са изключени.

Акцизи

Промяната, която ще засегне най-голям брой данъкоплатци, е предложението за увеличение на акцизните ставки на някои горива. За дизела и за керосина повишението е от 615 на 630 лв. за 1000 литра. От Министерството на финансите изчисляват, че то ще се отрази на крайната цена на двата вида горива с по-малко от две стотинки на литър, след като към нея се добави ДДС и се закръгли.

От началото на следващата година заради изискване на Брюксел се въвежда акциз върху метана - 1.7 лв. на гигаджаул. Това ще се отрази на крайната цена на горивото с между 4.5 до 8 стотинки за килограм, в зависимост от калоричността и плътността му, обясняват експертите от финансовото министерство.

Ако природният газ се използва като гориво за отопление, ставката ще е 0.2 лв. на гигаджаул, което означава по-висока крайна цена с до 1 стотинка за килограм. Природният газ, използван за битови нужди домакинствата, остава с нулев акциз.

ДДС

Другите по-осезателни промени са в Закона за ДДС. Най-доволни от тях трябва да са инвеститорите в недвижими имоти. Предложението е данъчната основа по ДДС при покупко-продажба на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради (т.е. тези под 5 години) да е пазарната им цена. Досега законът изискваше косвеният данък да не се начислява на по-ниска база от цената, при която е била придобита стоката – т.е. ако един имот е закупен в годините на бума на пазара за 100 единици, дори сега да се продаде за 80, продавачът трябваше да начисли и внесе ДДС върху 100 единици.

Предлага се и ограничаване на случаите, при които данъчната основа на доставките между свързани лица е пазарната цена.

Въвежда се и изискване за подаване на месечна справка-декларация по ДДС по електронен път, ако записите в регистрите (т.е. тези за покупки и продажби) са повече от пет. Това според данъчни експерти означава, че от следващата година почти всяко регистрирано по ДДС лице ще трябва да си закупи електронен подпис.

От следващата година физическите лица ще трябва да посочват в данъчните си декларации и печалбите от хазартни игри и доходи от разпореждане с финансови инструменти, ако са над 5 хил. лв., въпреки че върху тези доходи не се дължат данъци. Администрацията аргументира новото изискване с факта, че в момента този вид необлагаеми доходи се използват "необосновано като аргумент за доказване на имуществено състояние".