Ниските данъци безспорно са едно от най-големите предимства на България, когато става въпрос за привличане на инвестиции. Особено по време на криза. Но не и достатъчно.

Ако страната ни иска да бъде привлекателна данъчна дестинация, са нужни още усилия – да се намали бюрокрацията, приходната администрация да е по-гъвкава, а законите да са лесно приложими на практика.

Това са част от препоръките на бизнеса, обобщени в проучване за българската данъчна система, изготвено от местния офис на консултантската компания Deloitte. Допитването е направено в края на миналата година и е сред 133 дружества с различен оборот и предмет на дейност. 

Повечето от недостатъците, посочени от анкетираните, са известни отдавна. Което пък само затвърждава усещането, че старите проблеми на данъчната система си стоят нерешени: плащането на данъци все още е твърде времеемко и в много случаи сложно и скъпо занимание за светлия бизнес, който продължава да е и най-проверяван за сметка на фирмите от сивата част на икономика. Решението на тези проблеми дори невинаги опира до промяна в законите. Понякога е въпрос и на по-добра организация на приходната администрация.

По-ясно, по-лесно

Представете си, че сте финансов министър. Коя ще е първата промяна, която ще направите в данъчната сфера? Ако зададете този въпрос на мениджърите на фирми, по-голямата част от тях ще ви отговорят без колебание, че са нужни ясни процедури за данъчно администриране. Образно казано – правилата на играта между държавата и данъкоплатците да са добре разписани и предвидими: законите и подзаконовите нормативни актове да не се променят постоянно и да се прилагат еднакво спрямо всички. Още повече че всяко осезаемо изменение на законите означава за фирмите необходимост от обучение на служители, обновяване на информационни системи и повече разходи.
Като най-проблемни в изследването са посочени процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и тези за възстановяване на ДДС. Данъчните консултанти отдавна обясняват, че искащите облекчения по СИДДО чуждестранни лица, получаващи доходи от България, се сблъскват с многобройни трудности. Инспекторите са склонни да задават многобройни въпроси и да изискват допълнителна обемна документация, превръщайки процедурата във всеобхватна данъчна ревизия. Това пък я прави една от най-обременителните и взискателни в Европа, разясняват от Deloitte.

Другият най-наболял проблем за фирмите е ДДС. През 2010 г. процедурата по възстановяване на косвения данък беше съкратена до три месеца. В рамките на този срок обаче се вместват едва една четвърт от анкетираните фирми. Още повече че закъсненията при възстановяването на косвения данък често са причинени от задължителни и тежки данъчни ревизии, които не вземат предвид естеството на конкретния бизнес. Това е и причината почти 40% от анкетираните да посочат за най-проблематични отношенията си с данъчните в областта на ДДС.

"Инспекторите често са водени от фискални съображения и установяват ДДС задължения на компании въз основа на изцяло формални основания", обобщават от Deloitte. Фирмите предлагат приходната администрация да въведе надеждни критерии за оценка на риска и на тяхна база да бъдат определяни подлежащите на ревизия компании преди възстановяване на ДДС.
Като ахилесова пета в работата на администрацията са посочени и дългите срокове и процедурите за обжалване на ревизионните актове. Над половината от фирмите посочват, че изобщо не биха се възползвали от тях, а други 43% - че те са дълги и обвързани с административни и финансови трудности. Според тях приходната администрация, която разглежда жалбите и се произнася по данъчни казуси, трябва да бъде по-добре запозната с данъчната материя.

Тази препоръка важи и за данъчните служители, които правят ревизии. Някои от интервюираните от Deloitte експерти споделят, че инспекторите по приходите изглеждат неудовлетворени, ако ревизираната компания се окаже напълно изрядна. Причината според тях се крие в съществуващата бонусна система, която обвързва индивидуалните премии на инспекторите със сумата на допълнителни данъчни задължения, които те успяват да установят. Така се стига до абсурдната ситуация някои финансови директори на фирми умишлено да допускат пропуски, с цел да удовлетворят инспектори, така че резултатът от данъчната ревизия да бъде предвидим с по-високо ниво на сигурност. Затова според тях бонусната система в НАП трябва да бъде преразгледана колкото се може по-скоро.

Още няколко идеи

Светлина в тунела има. Според фирмите например качеството на работа в дирекциите за големи данъкоплатци на НАП е много по-добро. Всички оценяват високо и факта, че основните данъчни ставки се запазват на сравнително ниски нива.

"Нашето проучване показа, че професионалистите високо ценят постигнатото в данъчната област, но са озадачени от липсата на някои режими и възможности, с които международните инвеститори са свикнали в много други държави", казва Георги Саракостов, съдружник в "Делойт" България. Той дава пример с липсата на неутрален холдингов режим (освобождаване на входящи дивиденти от страни извън ЕС, както и на печалби при прехвърляне на акции), което прави страната ни по-неконкурентна и заобикаляна от капитали. Липсва и правна възможност за предварителни обвързващи становища по данъчни въпроси, както и за споразумения за предварително ценообразуване между свързани лица. Някои санкции изглеждат непропорционално високи и могат да бъдат наложени в пълен размер, дори когато данъкоплатецът сам е заявил и поправил допуснатата грешка. "Изоставането ни в тези области, което сякаш се задълбочава, изпраща смущаващи сигнали. Най-чувствителни към тях са големите международни компании със стратегически проекти, за които данъчната предсказуемост е от особена важност", допълва Саракостов. Според него, ако атрактивните данъчни ставки се допълнят с подобрения в посочените области, България би укрепила ключова за икономиката магистрала - тази, по която идват качествени инвестиции.