Брадли Алфърд, валутен брокер от Атланта, натисна паник бутона миналия петък. Не буквално. Той натисна клавиш на своя компютър, задействащ това, което на Уолстрийт означава опасност от атомна бомба: "Продавай абсолютно всичко!".

Алфърд изпълнява нареждането на двама свои богати клиенти, които изпаднали в такава паника от срива на борсите, че през последните 10 дни му наредили да се отърве от всичко и да напусне търговията, разказва в. "Ню Йорк таймс".

"Никога, ама никога преди не съм правил нещо подобно. Това беше безпрецедентно", твърди Алфърд. Той е в този занаят от 22 години и е председател на фонда "Алфа кепитъл мениджмънт".

Обикновено експертите в такива моменти съветват да не се пипат парите и да се пазят независимо от резките спадове и скокове през деня. Но след последните дни, най-тежките след кризата от 2008 г., дори и най-мъдрите от тях вече се съмняват в изпитаната стратегия.

На практика инвеститорите от известно време виждаха проблемите и в САЩ и в Европа, но в един момент нещо отключи паниката на борсите. Масивните разпродажби започнаха още преди Standard & Poor’s да обяви шокиращото си решение в петък миналата седмица да понижи кредитния рейтинг на САЩ (виж графиката).

Какво беше това нещо?

Един от възможните отговори идва от областта на психологията. През последните години една нова дисциплина, наречена

неврофинанси

се опитва да обясни защо инвеститорите понякога вземат импулсивни решения и се поддават на паниката, пренебрегвайки характерната за Уолстрийт здрава логика.

Икономическата теория на рационалните очаквания приема принципа, че хората правят разумен икономически избор и се учат от миналите си грешки. Затова и съвкупните очаквания за цените на американските облигации или за финансовите резултати на "Гугъл" в общи линии са точни.

Или поне така твърди теорията. На практика ние понякога правим глупави неща. Някои от нас залагат пари, удвоявайки ги, когато логиката говори, че не бива да се прави. Други са способни да изчакат, когато всички напускат играта.

Привържениците на този нов клон в психологията обаче твърдят, че финансовият срив през 2008 г. е променил психологията на инвеститорите и всъщност е намалил толерантността им към риска, твърдят експерти, цитирани от телевизия Ей Би Си.

Травмите от 2008 г.

Експертите обясняват настоящото паническо бягство от фондовите пазари именно с травмата, оставена от кризата през 2008 г. След като са преминали през паниката, последвала фалита на "Леманд брадърс" през септември 2008 г., част от инвеститорите са готови първо да натиснат паник бутона и да продават, а после да обмислят плюсовете и минусите от действията си. В резултат на това пазарите полудяват за нула време.

Рой Нидерхофер, който е възпитаник на Харвард и ръководи инвестиционната компания "Ар Джи Нидерхофер кепитъл мениджмънт", твърди, че инвеститорите като всички други помнят особено ярко по-неотдавнашните примери в историята, а те не са особено позитивни.

Дениз Шул, основател на "Трейдър псайчис", която консултира фондове и инвеститори за техните стратегии, твърди, че много инвеститори използват паниката от 2008 г. като нова отправна точка. Тогава някои едри инвеститори, а и по-дребни частни лица загубиха много пари.

Впоследствие в една или друга степен скътаха пари "под дюшеците". Сега те са ужасени и бързат да продават агресивно още при първия сигнал за проблеми, обяснява Шул.

"В момента преобладаваща част от действията, изглежда, е мотивирана от емоции, а не от пазарни фактори", обяснява и Уилям Финеган, старши управляващ директор на американската инвестиционна компания MFS.

Финеган цитира неотдавнашно проучване на компанията MFS, според което инвеститорите от всички възрастови групи сега повече от всякога се стремят да защитят активите си и страхът е сила, която мотивира действията им.

Именно този страх, предизвикан от слухове с неясен произход, доведе до поредния борсов срив в сряда. Тогава съмнения във финансовото състояние на френската банка "Сосиете женерал" (които според анализатори са неоснователни) доведоха до рязко понижаване на акциите на целия френски банков сектор и на борсовите индекси в Европа на 10 август.

Ефект на страха

така определи мотивите за разпродажбите на банкови акции в сряда анализаторът Джон Реймонд от лондонската CreditSights Inc. Ричард Сила, професор по финанси в Нюйоркския университет, също е на мнение, че спадът от последните дни има всички белези на истинска паника – дебатът за тавана на американския дълг, дълговите проблеми в Европа, опасенията за американската икономика... Всички тези лоши новини са се натрупвали постепенно, докато най-накрая инвеститорите са се поддали.

Нидерхофер дори е изненадан, че реакцията малко се е забавила, защото пазарът е започнал да се пропуква още миналия месец, но тогава никой не понечи да се хвърли от кулата. Нидерхофер е убеден, че дисциплината неврофинанси може да помогне на хората да инвестират по-добре и да не прибързват с решенията. Според специалиста от Харвард използването на паник бутона може да бъде овладяно.

"Децата на рецесията" залагат на сигурно

Според проучването на MFS т.нар. поколение Y (инвеститори на възраст между 18 и 30 години) са склонни по-агресивно да обръщат акциите в пари в брой, отколкото по-възрастните си колеги. Уилям Финеган ги нарича "децата на рецесията", докато предишното поколение инвеститори бяха "деца на депресията". Характерно за тях е, че те предпочитат да държат по-голям дял пари, вложени в сигурни активи. Според проучването на MFS "децата на рецесията" притежават 30% от активите си в пари в брой, докато обичайният показател е средно 26%.