Регал -

Икономическият растеж в България през второто тримесечие се забавя, прогнозираха икономисти, до които "Дневник" се допита. Ден преди Националният статистически институт да публикува експресните си оценки за брутния вътрешен продукт в периода от април до юни, всички анкетирани анализатори коментираха, че растежът ще е около 1% на годишна база при 3.4% за периода от януари до март.

Главната причина за забавеното възстановяване е свитото потребление и въздържането на хората да харчат при липсата на ясни сигнали, че доходите ще растат. Все пак според анализаторите най-тежкото вече е минало, но липсват двигатели, които да задвижат икономиката. Само преди няколко дни НСИ отчете свиване на продажбите на дребно през юни, което говори за слабо потребление.

"Освен това през второто тримесечие на миналата година имаше ръст спрямо първото и сегашният брутен продукт ще се сравнява с по-висока база. Това важи и за секторите, които се приемаха като "отличници", като индустрия (основно експортни компании) и туризъм.

Промишлените компании също вече не увеличават производството си с големите темпове от края на миналата година, а чужденците, посещаващи България, се оказват по-малко от очакваното", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Освен забавянето на растежа този път икономистите допускат и песимистичен сценарий, при който рецесията в еврозоната да се повтори, а оттам и българската икономика да се окаже засегната през следващите месеци.

През пролетта прогнозите бяха икономиката само да се забави, когато западноевропейските правителства спрат стимулите, но сега вече има опасения, че това ще доведе и нова рецесия. В този случай негативите за страната ни ще се изразят първо през спадащо търсене за индустриална продукция и намален внос, а безработицата отново ще се увеличи.

Според преподавателя от УНСС Димитър Чобанов обаче в сегашното състояние на икономиката има един позитив и той е, че свитото потребление формира натрупване на спестени ресурси в банките, с които на някакъв етап ще започнат да се финансират нови инвестиции.

"В краткосрочен план негативите са очевидни, но е ясно, че в новите условия на свити преки чуждестранни инвестиции тези средства ще са много важни за събуждане на инвестициите и на икономиката, и е положително, че се формират такива натрупвания", коментира той.

Това обаче още не се случва и не е ясно кога инвестициите ще се раздвижат, счита и Георги Стоев от анализаторското звено "Индъстри уоч". По думите му българската икономика вече се е стабилизирала и дори има леко съживяване на пазара на труда, но за да се приеме то като сигнал за съвземане на икономиката, ще трябва да се отчете и ръст на инвестициите.

"В момента виждаме само откъслечни примери за инвестиции в компании от преработващата промишленост, това обаче не е показателно за икономиката и липсват сигналите, че тя започва да се възстановява", завърши икономистът.

Мнения

Десислава Николова, старши икономист, Институт за пазарна икономика
Сезонно изгладени, данните ще покажат растеж около 2.1% на годишна база, но според мен по-коректно е да гледаме необработените данни, а те ще покажат ръст от 1%. Това е логично, като имаме предвид, че в сектора на строителството положението продължава да е трагично, а индустрията забавя своя ръст. Чуждестранните туристи също се оказаха по-малко от очакваното и затова смятам, че отраслите, на които се разчиташе да продължат растежа, всъщност няма да се представят така, както ни се иска. Наистина пазарът на труда вече се съвзема, но той е показател, който отразява процесите, а не ги изпреварва. Много е възможно неговото съживяване да отразява неща, които вече са отминали. Освен това смятам, че спадовете, които виждаме на финансовите пазари, може и да не са само борсова паника и трябва да се наблюдават внимателно.

Димитър Чобанов, макроикономист, преподавател от УНСС
Няма пробуждане на потреблението, то е основен компонент на брутния вътрешен продукт и е ориентир за реалното състояние на икономиката. Няма убедителен сигнал, че кризата свършва, и това се потвърждава и от несигурността на международните пазари, която видяхме в последните дни. Икономиката ни ще се съживи, когато се върнат инвестициите, но макар и парадоксално за това трябва да минем през допълнително свиване на потреблението. Когато няма приток на външни капитали, единствен източник за финансиране на инвестициите, които движат растежа, ще са вътрешните спестявания. В краткосрочен план потиснатото потребление не е добро, но в дългосрочен план спестяванията означават инвестиции и потенциал за растеж. Кризата направи хората предпазливи по отношение на потреблението и насърчава разумните инвестиции. Според мен икономическият растеж през второто тримесечие спрямо второто на миналата година ще бъде под 1%.

Георги Стоев, макроикономист, "Индъстри уоч"
Това, което ще видим, е застой или растеж между 1 и 2%. Според мен дъното на рецесията вече е достигнато, но не може да се говори за сериозен растеж. Това се вижда по данните за заетостта и инвестициите. Има оживление в износа на суровини, има и компании, които правят инвестиции, но това са откъслечни примери. Инвестициите не се съживяват. Възможно е вътрешните спестявания да станат ресурс за новия инвестиционен процес, но само ако не видим изнасяне на капитали навън.

Експерти очакват забавяне и на българската икономика