Търговията излезе като най-кредитиран сектор през изминалото тримесечие. След нея са преработващата промишленост и енергийният сектор. Тези три сектора са най-голямо нетно нарастване (разликата между новоотпуснатите заеми и погашенията по новоотпуснати) на кредитния портфейл през второто тримесечие на тази година. Това показват данните на БНБ за депозитите и кредитите по икономически дейности към края на юни 2011 г.

Хотелиерството, ресторантьорството и операциите с имоти остават извън полезрението на банките

при кредитирането - портфейлите им за тези сектори се свиват с по около 50 млн. лв. за тримесечие. Такова беше намалението и предното тримесечие. Така вероятно ще бъде още дълго време, след като преди повече от две години се спука балонът с имотния сектор.

Освен това на този етап банките изкарват именно хотели и други имоти за публична продажба на търгове заради неплатени кредити, купуват си ги сами, за да не им падне и без това ниската цена заради неликвидния имотен пазар в момента, и след това ги "складират" в отделни дружества, изчаквайки по-добри времена.

Поради това не е изненада, че точно тези сектори са заобиколени от и без това оскъдния финансов поток на кредитиране. Техническото обяснение на свиването на портфейла е превишение на погашенията по съществуващи заеми над обема на новоотпуснати кредити.

През изминалите 12 месеца (от юни 2010 г.) търговските дейности са били финансирани средно на тримесечие с над 100 млн. лв., като само през първото на тази година ръстът беше по-скромен. През изминалото тримесечие нарастването е с 259 млн. лв. Увеличението на кредитите за този сектор до известна степен се отдава и на ръста в износа, тъй като експортните фирми първи усетиха раздвижването на пазарите в Европа.

Ако случващите се в последната седмица трусове на финансовите пазари се задълбочат, точно експортните компании, на които се разчита за трайно оживление на българската икономика, отново първи ще пострадат заради намалението на поръчките. Нарастването на кредитирането за преработващата промишленост през второто тримесечие е със 125 млн. лв., а за енергийния сектор - с 32.1 млн. лв.

Други сектори, които отчитат ръст във финансирането, са селското стопанство, строителството, транспортът и складирането, професионалните дейности и научните изследвания. Нарастването при строителството може да се отдаде на това, че в последните месеци някои дългогодишни клиенти на банки получават възможност и финансиране да довършат проекти в напреднала фаза, които са били замразени или изоставени заради кризата през изминалите две години.

Кредитните портфейли също така се свиват и за компаниите от добивната промишленост, ВиК услугите, административни и спомагателни дейности (юридически услуги, счетоводни услуги и пр.).

Данните, които БНБ обявява, е възможно да бъдат ревизирани през следващо тримесечие, което може да промени в някаква степен общата картина за ориентацията на кредитната дейност на банките по сектори в икономиката. Общият портфейл от корпоративни заеми е 32.1 млрд. лв. към края на юни, като за едно тримесечие се е увеличил с 447.7 млн. лв.

Проектите за финансиране се преценяват много внимателно

както от самите фирми, така и от кредитните институции. Банките оценяват първо сегмента, в който работи конкретната фирма, след това как тя се вписва в този сектор като резултати и дейност, както и нейните доставчици, клиенти и контрагенти. Основният проблем, с който банките се сблъскват сега, е слабото търсене на финансиране от фирмите, обясняват банкери.

Проблемно е например предоставянето на качествено обезпечение, особено при компаниите от малкия и средния бизнес. По принцип в кризата качествените активи са ограничен брой, но в допълнение и основният актив, който се предоставя като обезпечение – недвижимите имоти, е с намалена стойност.

Според банкери в момента фирмите в реалния сектор могат да се обособят на две основни групи. Първата е такива, които могат да получат кредит, но не искат, тъй като са по-предпазливи в разширяване на дейността си точно сега. А втората - фирми, които искат, но не могат да получат кредит, тъй като не отговарят на условията за кредитиране в ситуация на по-висок риск в икономиката.

Кой колко

За три месеца физическите лица с депозити над 1 млн. лв. са се увеличили с 13. В същото време тези, които имат кредити за над 1 млн. лв., са намалели с четирима според данните на БНБ в края на юни 2011 г. Така 492-ма граждани у нас имат депозити средно по 2.5 млн. лв. Общият обем на банковите влогове с размер над 1 млн. лв. е малко над 1.2 млрд. лв. Общият размер на влоговете е 28.4 млрд. лв. Физическите лица, които имат заеми за над 1 млн. лв., са 109 в края на полугодието. Средният размер на един такъв кредит е около 1.9 млн. лв. Общият размер на кредитите за домакинствата е 19 млрд. лв.