Отнемането на лиценза на "Лукойл Нефтохим" е от онези събития, чието значение излиза извън преките последствия от спирането на рафинерията. Мащабът на скандала го превърна в стрес тест за различни държавни органи и регулации. На изпитание е подложена волята на правителството да наложи безкомпромисно правила за всички. Сюжетът е тест и за способността на съдебната система да взима адекватни на обществения интерес решения. На изпит са още държавни регулатори като Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да прецени доколко пазарът на горива работи нормално или е изкривен в полза на "Лукойл". В следващите няколко страници сме събрали всички по-важни моменти от скандала, обяснени така, че да си съставите лесно мнение какво се случва. Историята е сложна, но важна, защото в подобни моменти на криза се показват иначе скрити отношения и дефекти. Ако бъдат внимателно анализирани, те могат да послужат за повод да се направят смислени промени.

1. Успя ли планът на държавата? 

Отчасти

Отнемането на лиценза на "Лукойл-Нефтохим" преследваше няколко цели едновременно. Най-очевидната беше да се накара предприятието да изпълни изискванията на закона и да монтира измервателните уреди, които да изпращат в реално време информация в митниците. В това отношение държавата показа рядко виждана досега последователност. На "Лукойл-Нефтохим" първо беше припомнено, че трябва да изпълни задълженията си. Когато това не проработи, митниците заплашиха с отнемане на лиценза, на което компанията отговори, че не може да се справи по-рано от края на годината. След това изявление държавата прояви неочаквана твърдост и отне лиценза.

Един от възможните ефекти е, че сега независимо от изхода на съдебните дела монтирането на измервателните уреди вероятно ще стане много преди края на годината.

Поведението на митниците имаше и чисто имиджов ефект. С отнемането на лиценза държавата показа, че не може да прави компромиси, дори и с най-голямата българска компания, дори и ако с нея е свързан един от близките приятели на премиера. (Формално Валентин Златев е в управлението на "Лукойл-България" - търговско дружество, различно от "Лукойл-Нефтохим").

Решението на софийския административен съд, което разреши на "Лукойл-Нефтохим" да възстанови работата си, осуети друг положителен за правителството ефект. Не е ясно дали той е бил планиран, или е просто приятен бонус, но ако отнемането на лиценза беше останало, това щеше да се отрази много добре на приходите в бюджета. Те леко изостават от планираното (вижте повече на стр. 14), а ако съдът не беше отменил предварителното изпълнение на разпореждането на Агенция "Митници", "Лукойл" трябваше да внесе ДДС за цялото гориво, което държи в складовете си. По оценки на митниците това са около 400 млн. лв. В сегашната ситуация и ако Върховният административен съд потвърди решението на софийския, тези пари няма да влязат веднага и накуп в бюджета.

Неофициално различни представители на правителството изтъкват и друг аргумент за отнемане на лиценза. Според тях, докато предприятието не работи, служители на митницата могат да извършат на място проверки, които да докажат или отхвърлят подозренията за контрабандно производство на горива. Решението на софийския административен съд, което позволи на "Лукойл-Нефтохим" да заработи отново, обаче засега осуети възможността за проверка.

Накратко, до момента от цялата акция правителството спечели ценни точки, но повече в имиджов план. Истинските резултати ще станат ясни, след като приключат проверките на Агенция "Митници" и когато бъдат монтирани измервателните уреди.

2. Прав ли беше съдът да върне временно лиценза на "Лукойл"

Доста спорно

Решението на съдия Камелия Стоянова от софийския административен съд предизвика истинско объркване дори и в юридическите среди и известно време не беше много ясно какво следва от него. В крайна сметка се прие, че то спира предварителното изпълнение на разпореждането на Агенция "Митници" за отнемане на лицензите за данъчни складове на "Лукойл Нефтохим" и те могат да заработят. Иначе казано, е изцяло в полза на рафинерията.

Един от съмнителните моменти в него е, че решението е взето изключително бързо. "Лукойл Нефтохим" подава жалбата си в петък. Агенция "Митници" внася възраженията си в понеделник и два часа по-късно Камелия Стоянова е готова с определение от шест страници, в което се приемат изцяло мотивите на юристите от рафинерията. Разбира се, съдът трудно може да бъде критикуван за експедитивност, още повече че принципно в такива случаи бързината е от значение за предотвратяване на евентуални непоправими щети.

Според адвокат Александър Кашъмов, юрист в "Програма достъп до информация" и със сериозен опит в административното право, странен момент в определението на съда за спиране "е обосноваването с принципа на съразмерност". "Само по себе си това не е проблем, защото естествено, че един административен акт не трябва да надхвърля целите си и да причинява допълнителни вреди. В случая обаче съдът не си е правил труд изобщо да изясни целта на акта на Агенция "Митници", казва той. Съдът е определил най-общо, че предварителното изпълнение е допуснато за "защита на важни държавни или обществени интереси". "Как обаче в случая разбра, че се "засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава", след като не е изяснил тази цел", пита адвокат Кашъмов. Според него, щом съдът се позовава на това основание, би следвало да разясни и целта на акта на агенцията, и защо точно и по какъв начин предварителното изпълнение отива отвъд тази цел.

За адвокат Кашъмов е спорен и аргументът на съда, че "Лукойл Нефтохим" би претърпял значителни вреди от дължими неустойки за неизвършени доставки на гориво за градския транспорт и летищата. Според юриста неизпълнението на договор, което се дължи на акт на държавна институция, е "непреодолима сила" и не може да се вмени като вина на длъжника.

"Поначало държавата следва да лицензира дейности по изключение, за да остави свобода на бизнеса, но там, където е преценено, че се налага да лицензира, това е винаги заради обществения интерес", казва адвокат Кашъмов. Според него в този смисъл няма нищо по-естествено от това отнемането на лиценз поради неизпълнение на изисквания да е с предварително изпълнение. "Едва ли е разумно да се чака крайното решение на съда, тъй като не става въпрос за право, както е например с изваждането на частно лице от жилище, което държавата или общината претендира, че е нейно. Лицензът е винаги условието за извършване на една дейност и ако получилият го не отговаря на изискванията, следва да не извършва дейността", категоричен е юристът. Той дава като аргумент друг скорошен пример с компания, на която държавата отне разрешение: "В противен случай излиза, че и фирмата превозвач, чийто лиценз бе отнет наскоро след трагичен инцидент с неин автобус, ако бе поискала спиране на предварителното изпълнение поради загубите, които ще претърпи, щеше да получи още година време да превозва хора, докато трае съдебното обжалване."

Има, разбира се, и случаи, при които спирането би предизвикало необратими последици (примерно пещ за стъкло). Точно за това съдът има силата да преценява. Но съдия Стоянова изобщо не е разгледала тази хипотеза. Вместо това се занимава с щетите на компания, която няма пряко рязка със случая.

3. Толкова ли са важни уредите за измерване?

На пръв поглед – да. На втори – не е съвсем ясно.

Уредите нито имат деца, нито пороци, с които да бъдат изкушени. Това е шегата, която използват в митниците, когато става въпрос за изискването всички собственици на данъчни складове, в които се съхраняват акцизни стоки да монтират измервателни уреди.

Идеята е по електронен път в реално време приходната агенция да може да следи какво точно влиза в складовете, какво излиза и дали тези данни съвпадат с документацията на фирмите. Така митниците ще могат да упражняват контрол от разстояние, а рискът от корупция да се минимизира.

Първоначално идеята на държавата за по-строг контрол върху търговците и производителите на акцизни стоки срещна техния отпор. И дори се стигна до съдебни спорове, при които беше отсъдено в полза на митниците. В крайна сметка всички с изключение на бургаската рафинерия изпълниха изискванията на прословутата Наредба 3. Според източници от управляващите обаче въпреки наличието на измервателни уреди в данъчните складове някои от производителите на алкохол продължават да мамят – просто част от спиртните напитки се произвеждат в нелегални складове. И така отново се разпространяват в търговската мрежа без акциз и ДДС. Но откриването и доказването на подобно нарушение е по-трудно и изисква усилията на няколко контролни органа.

За разлика от алкохолите бензинът трудно може да се произвежда в нелегални рафинерии. Така че монтирането на уреди, които да показват какви количества нефт влизат в нея и какви горива излизат след преработката му, ще даде по-ясна картина за работата на рафинерията. Освен ако няма инсталиран таен тръбопровод директно в Черно море. Наличието на подобна апаратура освен това ще отхвърли или пък потвърди част от съмненията за укриване на данъци. Въпросът обаче е какво ще се случи, ако рафинерията изпълни изискванията на държавата, а сивата икономика в сектора продължава да е голяма.

4. Това част от играта с Русия ли е?

По-скоро не
                  
Една от първоначалните конспиративни хипотези за скандала беше, че "Русия ни цака за "Белене", ние ги цакаме през "Нефтохима". Това беше и прибързаното заключение на доста руски медии. Разгарянето на арбитражната война около атомната централа и привидните отстъпки на руснаците (които тази седмица не оттеглиха иска си срещу НЕК за 58 млн. евро, но предложиха преговори) още повече подсилиха тази теза.

Неофициално от правителството коментират, че това не е така. Липсата на ответна реакция от официална Москва говори, че вероятно наистина слуховете са само плод на липса на въображение. Макар "Лукойл" да е частна компания, тя е част от арсенала на "Кремъл" всеки път, когато това се наложи. Това стана много ясно от изненадващото изплуване на Валентин Златев като консултант на "Атомстройескпорт" - строителя на АЕЦ "Белене".

Някои руски медии като "РБК дейли" пък намериха директна връзка между приключилото антимонополно разследване срещу петролните и газовите компании в Русия и обвиненията срещу "Лукойл" в България.

По-силният контрааргумент е, че българското правителство не може да притиска "Лукойл" до безкрай, за да постигне някакви геополитически резултати. Дори временното затваряне на рафинерията може да изпрати няколко хиляди души в неплатен отпуск, което директно ще удари по кабинета. За Русия това би била косвена загуба, за правителството на ГЕРБ - съвсем директен удар.

5. Потвърдиха ли се съмненията за нередности

Засега не

Преди няколко седмици директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов намекна, че има подозрения, че част от горивото, което изнася рафинерията, не е пристигнало по предназначението си. "Ние имаме една рафинерия в България и това е "Лукойл Нефтохим", която преработва нефт и произвежда горива. Това, което сме констатирали, е, че износът на "Лукойл Нефтохим" е нараснал с 50%", аргументира подозренията си Танов. Тогава той обясни, че има доста експорт на горива за островни държави и за офшорни зони, което затруднява изключително много насрещните проверки. Съмненията на Танов бяха потвърдени и от икономическия министър Трайчо Трайков. "Не може да не направи впечатление, че износът на "Нефтохим" е огромен за миналата година и за по-миналата, а и за първите няколко месеца на тази година. Износ, който в някои периоди се доближава до общото произведено количество на горива", обясни министърът в интервю за "Нова телевизия".

От бележките към финансовия отчет на рафинерията за 2010 г. става ясно, че 38% от продукцията й е предназначена за вътрешния пазар. Останалото е експорт, като над половината от него е предназначен за трети страни. Данните на статистиката за производството и потреблението на горива допълват картината - износът на бензин в някои месеци от миналата и тази година надхвърля произведените количества (за сметка на запасите от минали месеци). Преди време от рафинерията обясниха това с липсата на достатъчно пазар в България.

Евентуална ревизия на рафинерията и инвентаризация на складовете й можеше да отхвърли или потвърди подозренията за измами. Източници от управляващите обаче твърдят, че проверката в складовете още не е била приключила, когато съдът отмени предварителното изпълнение на решението на шефа на митниците.

6. Стана ли ясно дали пазарът работи без рафинерията

Нямаше време

Ако не друго, спирането на рафинерията в Бургас щеше даде отговор на въпроса колко е зависим пазарът на горива от нефтохима. Време за такъв тест обаче нямаше - предприятието спря своите доставки само за няколко дни. Това е крайно недостатъчен срок останалите компании да организират вноса така, че да запълнят оставената от рафинерията ниша. За сметка на това компаниите от групата "Лукойл" упорито се опитаха да внушат, че ще има негативни последствия от спирането на нефтопреработвателното предприятие.

Най-голям страх предизвика възможният дефицит на керосин, чийто внос от две години и половина е равен на нула. Потребностите на вътрешния пазар са около 180 хил. тона. на година. Според някои анализи от рафинериите в Гърция и Румъния би могло да се внася по около 1000 тона на всеки три дни. При такива количества нуждите на авиацията, кацаща и излитаща в България, ще бъдат задоволени и дори надхвърлени. Стана ясна и недалновидността на родните летища, които са могли да лицензират на своя територия данъчни складове и така да предоставят на вносителите по-удобни условия, а на авиокомпаниите - известна застраховка, че няма да се изпада в подобни кризисни ситуации.

Пазарът на едро и дребно на останалите горива също не успя да бъде тестван. Късометражната криза дори не изчерпа запасите в бензиностанциите, за да започне да се разчита основно на внос. В първите дни на кризата от другите по-големи вносители на горива и играчи на пазара като "Петрол", румънската "Ромпетрол" и гръцката "Еко" дойдоха уверения, че те имат готовност и при нужда биха могли да увеличат вноса  с танкери по море или от по-близките рафинерии в Гърция и Румъния. Дали това е така и най-вече на каква цена е щяло да стане, не успя да се разбере.

Третият основен момент от тестването на пазара са цените. До момента бензиностанциите в голяма степен се движат в синхрон, като някои от компаниите не отричат ролята на "Лукойл" като price-mаker. Въпросът тук беше дали това би се променило при промяна на реалността. Първоначалните очаквания, че при стартиране на внос от рафинерията на "Лукойл" в Румъния цената ще тръгне нагоре, не се реализираха. Нещо повече, след като родната рафинерия получи зелената светлина да продължи производството си, от "Лукойл България" понижиха на цените на едро и дребно. Реакцията на останалите търговци не закъсня и техните цени също бяха коригирани.