Българските работници са се трудили две седмици повече от датчаните и германците през миналата година, но стойността на произведените от тях стоки и услуги е била два пъти и половина по-малка. Това показват изследване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и данните на Евростат.

Докладът нарежда България сред страните в Европейския съюз с най-дълга работна седмица (40.5 часа) и с най-кратък платен годишен отпуск (20 дни). Още 10 почивни дни обаче се добавят заради официалните празници, които миналата година се увеличиха след решението на премиера Бойко Борисов да обяви Разпети петък за неработен.

Най-дълго в ЕС се трудят румънците (виж графиката). Най-кратък е работният ден на финландците. Средният европеец почива 34.4 дни в годината - празници и отпуск, без да се броят уикендите.

Въпреки че прекарват повече време на работа, служителите в България са доста по-слабо продуктивни от колегите си в Западна Европа. Това е и основната причина за многократно по-ниското заплащане. Средната годишна заплата у нас през 2010 г. е била 4085 евро или 14 пъти по-малка спрямо Дания.

Данните на Евростат показват още, че производителността на труда в България е 41.5% от средната за ЕС. През последните години показателят се подобрява, но едва забележимо. Като цяло докладът на европейската фондация затвърждава извода, че заетите в старите страни-членки работят по-малко, но значиелно по-ефективно от тези в Централна и Източна Европа.

Основните причини за ниската производителност на труда у нас са: по-голямата част от работните места са в сектори с ниска добавена стойност, липсата на инвестиции от държавата и частния бизнес във внедряването на модерни технологии, липсата на квалифицирани кадри и лошата организация в част от фирмите.

Това смятат работодатели, икономисти и специалисти по управлението на човешки ресурси. Преди време изследване на Българската стопанска камара показа, че 60% от 2.4 млн. заети българи са продавачи, шофьори, бармани, сервитьори, охранители, снабдители.

В същото време хората, които произвеждат - оператори на машини, техници, монтажисти, намаляват. Така мнозинството работещи не движат икономиката напред, а и са неефективни, показа анализът на работодателската организация.

Според председателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев причина за ниската производителност е прекалено голямата регулация на държавата в икономиката. "Изкуственото увеличаване на минималната заплата и повишаването на осигурителните прагове всяка година карат работодателите, които спазват закона, да заплащат все повече за неефективен труд.

Хората нямат стимул да полагат усилия да повишават знанията и уменията си, тъй като увеличението на заплатата им не зависи от това, а се определя от държавата", коментира икономистът пред "Дневник". "Хубаво е там, където хората са по-бедни, да работят повече", добави той.

Според управителя на компанията за подбор на кадри "Джобтайгър" Светлозар Петров слабата производителността е проблем не само на служителите, но и на мениджмънта, тъй като на много места се използват стари технологии, а организацията е лоша.

"У нас е въпрос и на традиция да се работи по-малко. Всеки, отишъл в чужбина, казва, че там плащат, но и те карат да работиш повече. У нас често между дългия работен ден и производителността няма връзка, защото един работник може цял ден да се подпира на лопатата и нищо да не свърши", коментира Петров наскоро.

Недостатъчната квалификация на служителите и липсата на мениджърски капацитет са хронично заболяване от години насам, каза в интервю за "Дневник" и Надя Василева, директор на HR компанията "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия. Липсата на инвестиции в иновации също е причина, която не трябва да се пренебрегва, смята тя.

Икономистът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов постави под съмнение доколко изследването дава реална картина за действително отработените часове, тъй като авторите са ползвали информация предимно от законите в съответните страни и от колективните трудови договори по сектори.

"В българския Кодекс на труда има хиляди изключения от нормалната работна седмица", каза той. Тезата му се потвърждава и от данните на инспекцията по труда, че неспазването на работното време е сред най-честите нарушения.

През последните месеци проверките на трудовите полицаи показаха, че всеки трети договор се сключва за 4 часа, а реално хората работят по 10-12 часа. Така излиза, че производителността е още по-ниска.