Най-ценната собственост на най-старото и вече фалирало козметично предприятие "Ален мак" бяха запазените марки, под които продуктите й се продаваха в Русия и Украйна, както и в България – шампоан "Па-па" ("Кря-кря" в задграничния вариант), боя за коса "Импресия", паста за зъби "Поморин" и крем за бръсене "Крем Каро".

Кредиторите разчитаха точно на тези утвърдени брандове и на старите машини и сгради, за да получат търсените от тях почти 10 млн. евро. Но се оказа, че без никой (или почти никой) да разбере, "Ален мак" е останал без права за ползване на някои от марките си на територията на ЕС, Русия и Украйна и това се е случило по време на процедурата по несъстоятелност, която се точи през последните две години.

Маркова изненада

На пръв поглед регистрация за територията на България и запазени марки и дизайни има и те са собственост на "Ален мак". Поне това виждат първоначално кредиторите. По-късни данни обаче показват, че дружеството се е разделило с правата да ползва най-ценните си 10 марки и не е получавало никакви приходи от продуктите, които са се продавали на територията на Русия, Украйна и ЕС. Възможно е дори схемата, която е лишила "Ален мак" от приходи през 2009-2010 г., да е една от причините за фалита му.

Има и заподозрян кой стои зад измъкнатите права. Кредитори на дружеството предполагат, че офшорната компания VVPP Investment Anstalt, която има правата върху марките за чужбина, в крайна сметка е собственост на бившия директор на "Ален мак" - Петър Терзиев, зет на последния комунистически премиер Георги Атанасов.

Причината е, че името на офшорната компания - VVPP, би могло да означава Весела и Петър, каквито са първите букви на имената на семейство Терзиеви, гадаят кредитори.

Каквато и да е истината обаче, сега те заедно със синдика се опитват по всякакъв начин да обезсилят правата за ползване на марките за производство и продажба в чужбина и да спрат подадените заявки за други регистрации, което вероятно ще бъде дълъг и труден процес.

Малко предистория

В началото на 2009 г. тогавашният "Ален мак" престана да обслужва плащанията по облигациите си. Във фирмата, чийто председател на надзорния съвет беше Петър Терзиев, беше назначено друго ръководство, като в надзорния съвет влезе дружеството "Ален мак България".

Впоследствие в компанията имаше и временен синдик, който изготви оздравителен план. Той обаче не успя да заработи и след това кредиторите поискаха дружеството да бъде обявено в неплатежоспособност. През март 2011 г. кредиторите дори се надяваха да намерят купувачи, които да платят 10 млн. евро за активите на фалиралото дружество, като най-ценният от тях били запазените му марки. Дори твърдяха, че има засилен интерес.

През март обаче именно компании, проявили интерес да влязат в "Ален мак", да ползват активите под наем и да работят продукти със запазени марки на фалиралата компания, открили, че няма да имат възможност да ги изнасят в ЕС и на Изток. Освен това синдикът получил запитване от фирма, която получила поръчка за производство на опаковки с дизайна на "Ален мак" за чужди пазари.

Освен това още през февруари източници на "Капитал" казаха, че кредиторите държат само марките на продуктите за България, а бившият председател на надзора на "Ален мак" Петър Терзиев е продал марките за ЕС, Русия и Украйна и там се произвеждат продукти под познатите брандове. Това станало ясно, когато един от заинтересуваните кандидати за предприятието направил собствено проучване и го открил. Тогава Даниела Петкова, изпълнителен директор на един от най-големите кредитори на дружеството - Пенсионноосигурителна компания "Доверие", категорично отрече тези слухове и обяви, че търговските марки са част от обезпечението по облигационните заеми и че са направили специални проверки дали в това им качество някой се е разпореждал с тях и дали се произвеждат продукти със запазени марки на "Ален мак". Последвалата проверка обаче явно е превърнала слуха в истина.

Схемата за прехвърлянето

През последните няколко години "Ален мак България" е член на надзорния съвет на пловдивската козметична фабрика. Изпълнителен директор на "Ален мак България" беше Петър Терзиев, а собственик на дружеството беше "ЕН и Ю Лаборатаор", регистрирана в Ангуила, Британски Западни Индии.От лятото на миналата година Терзиев не е в управата. Веднага след това "Ален мак България" преотстъпва правата на ползване на 10 от най-известните си марки на VVPP Investment Anstalt AG, регистрирана във Вадуц. Сред тях са тези за шампоан "Па-па", пастата за зъби "Поморин", "Ахромин", пастата за бръсене "Крем Каро" и боите за коса "Импресия". Тук липсват документи, които да обясняват как и кога "Ален мак България" е придобила правата от дъщерното си дружество.

От своя страна VVPP регистрира правата за ползване на тези марки в европейското патентно ведомство и подава документи за регистрация в Русия, като някои от тях вече са одобрени. Регистърът на ЕС сочи, че офшорното дружество държи ограничени права за ползване за срок от 10 години върху някои от марките.

Миналата година VVPP прехвърля обратно правата за ползване на марките на "Ален мак България", която от своя страна сключва тригодишен договор за производство на ишлеме с "Рубелла Бюти". "Капитал" разполага с копие от документа, който е от началото на 2011 г., месец преди съдът окончателно да обяви несъстоятелността на "Ален мак". В договора директорът на "Ален мак България" Иван Анастасов се явява лицензодател, който предоставя на "Рубелла" ексклузивна сублицензия за регистрираните европейски марки и дизайни, като договорът включва производство на ишлеме по предварително съгласувани марки, асортимент и количества. Цената не е в договора, а се препраща към приложение.

Така се оказва, че в България на пръв поглед напълно законно се произвеждат марки, които иначе са собственост на фалиралия "Ален мак".

В самия договор е записано, че лицензодателят ще държи в течение лицензополучателя за проблемите около регистрацията на европейската марка "Ахромин".

Ами сега

Синдикът Красимир Георгиев има намерение да подаде жалба в прокуратурата за систематично водене към фалит на "Ален мак" от "Ален мак България", тъй като не е нормално едно предприятие да не си плаща дълговете и да премества приходите към друго дружество. По изчисления на синдика и кредиторите става въпрос за възлагане на производство на ишлеме не само в България, но вероятно в Русия или Украйна. Това обаче тепърва ще се проверява и доказва.

На телефоните на "Ален мак България" не отговаряше никой до редакционното приключване на броя. Мобилният телефон на Петър Терзиев даваше свободно, но никой не вдигаше. "Капитал" остави съобщение на GSM-а на собственика на "Рубелла". Въпросите бяха дали текстът на договора е достоверен, какви количества продукти е произвела компанията му с тези марки и има ли някакви притеснения относно спора около интелектуалната собственост. Красимир Митев обаче не пожела да отговори. От друга страна, дори да има неправомерно прехвърляне на права, то не той е виновният.
Даниела Петкова от Пенсионноосигурителна компания "Доверие" отказа коментар по въпроса. Но отбеляза, че кредиторите са в процедура по спиране на ползването на марките, собственост на "Ален мак" в България и извън страната от лица, различни от дружеството в несъстоятелност.

От всичко разказано дотук изглежда, че фалиралото предприятие и кредиторите са пропуснали ползи. Неясно остава има ли прекрачване на закона и ако да - от кого точно. А погледнато от по-весел ъгъл, поне руският и европейският пазар не забравят продуктите на "Ален мак".

* оригинално заглавие "Къде са ми марките"