Почти три четвърти от българите (72%) са убедени в отражението на храната върху тяхното здраве. Въпреки това едва 39% от хората четат редовно обозначенията върху етикетите на хранителните продукти. Това показва проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", представително за градското население, проведено сред 800 пълнолетни граждани на страната по поръчка на информационното бюро на Европейския парламент в България в периода 25 юни – 4 юли.

Още по-малко, 22%, обръщат внимание на информацията за количеството мазнини, захар, сол, стабилизатори, трансмастни киселини и пр., които влияят върху здравословния начин на живот. 63% срещат затруднения при разчитане на информацията върху етикетите, а 33% не разбират значението на част от числата и символите върху етикетите.

Когато пазаруват хората обръщат внимание преди всичко на цената. 39% от анкетираните спират вниманието си най-напред на нея, а за общо 71% тя е сред основните критерии, които определят решението за покупка на даден хранителен продукт. Интересното е, че в общата класация на всички важни фактори, цената отстъпва място на срока на годност, който привлича вниманието на 82% от анкетираните. Срокът на годност е и практически единственият елемент, свързан с безопасността на храните, който се следи от мнозинството от българите.

Следващите места по степен на значимост се заемат от фирмата производител (47%), грамажа (43%), произхода на продукта (29%) и марката (21%).

От информацията за елементите в храните, които биха могли пряко да повлияят на здравословното състояние, най-силно внимание привличат оцветителите и стабилизаторите. Всеки пети твърди, че следи тази информация. Десет на сто обръщат внимание на маслеността, 8% - на съдържанието на сол, 6% - на въглехидрати, 4% - на енергийната стойност. Най-голямо внимание проявяват потребителите от средните възрастови групи (35-55 г.), хората с по-високо образование и доходи, частните собственици. Специално трябва да се отбележи, че жените са с 10 до 15 на сто по-внимателни и взискателни купувачи, поне що се отнася до състава на храните и изписаната върху етикетите информация.

Независимо че все още малко българи следят внимателно информацията, свързана със здравословните аспекти на храненето, високата чувствителност към този проблем обуславя силната подкрепа към предложенията на Европейския парламент за допълнителна информация, която задължително да бъде включена в етикетите на хранителните продукти. 95% са "за" обозначаване на съставки на продукта, които биха могли да крият потенциален риск за здравето (алергени, оцветители и пр.). 91% са "за" включване на информация, която да сигнализира наличието на ГМО, дори и те да са в незначително количество. 86% смятат, че е добре да се обозначи страната, от която идва месото или яйцата, с които е произведен продуктът.

Какви затруднения най-често срещат българите при разчитането на етикетите? На първо място, това е малкият шрифт. Две трети от анкетираните не успяват да прочетат написаното заради прекалено малките букви. За 28% буквите са бледи и нечетливи. Най-големи затруднения срещат хората над 55 годишна възраст, както и тези с по-ниско образование.



Освен прекалено дребният и нечетлив шрифт, 37% от анкетираните заявяват, че не разбират много от числата и обозначенията върху етикета. Сам по себе си този факт ясно говори за разминаването между наличието на информация и реалния й принос за ориентирането на българските потребители. Така например, 20% посочват като привличащи вниманието им, но неразбиращи какво означават "е"- тата. 10% посочват като неясни за тях символите над баркода., 3% - числата от баркода; следват някои съставки като карагенан, желиращ агент, мононатриев глутамин и пр.

Макар и не единствен фактор, четливостта, разбираемостта и възможността за ориентация в информацията имат много голямо значение в доверието на потребителите към фирмите производителки и към контролните органи, които трябва да следят за съответствието между съдържанието на продуктите и информацията на етикетите. Към момента 45% от анкетираните твърдят, че по-скоро вярват на информацията, посочена върху етикетите на хранителните продукти, а 52% - че не й вярват. Сред хората обаче, които са имали трудности в разчитането на информацията делът на скептиците е многократно по-висок. Всеки трети (64%) от онези, които или не са разчели, или не са разбрали част от написаното, не се доверява на информацията върху етикетите.

Ако можеха да влияят на решенията на Европейския парламент за начина на изобразяване на информацията върху етикетите, какво биха предпочели българските потребители? 43% намират за най-подходящо, ако има рискови стойности за някои от елементите те да се обозначават в друг цвят (напр. червен). 25% биха желали рисковите стойности или елементи да се обозначават с някакъв символ (картинка). А 14 на сто се обявяват за по-пълна информация във вид на графика, като на нея се маркират рисковите стойности. Едва 8 на сто са напълно удовлетворени от сегашната информативност на етикетите и предпочитат те да останат в този им вид.

Като цяло проучването показва, че макар мнозинството от българите да си дават ясна сметка за влиянието, което хранителните продукти имат върху тяхното здраве, те все още обръщат твърде слабо внимание на информацията за техния състав и само в отделни случаи го използват като критерий за покупка. Това се дължи както на факта, че поради ниската покупателна способност основен фактор за избор остават цената, грамажът и срокът на годност, но така също и на неразбиране значението на редица символи; на непознаване риска за здравето, който крият по-високите стойности на някои елементи, особено за хронично болните; на цялостната нечетливост и слаба ориентация в етикетите на хранителните стоки. Поради всичко това, въпреки иначе силната обществена чувствителност към "безопасността и здравословния характер на храните", в ежедневното си индивидуално потребление българите все още подценяват този проблем. Към момента едва 38% твърдят, че написаното върху етикетите може силно да повлияе върху решението им да закупят даден продукт. Насочването на вниманието към важността на тази информация, представянето й в по-разбираем и четлив вид, би повишило значително този процент и би помогнало на практика за по-добрата защита правата на българския потребител.

*по поръчка на информационното бюро на Европейския парламент в България