"Има нещо объркано в този процес и то е някъде по върха." Така описва състоянието на биоземеделието в страната Георги Койчев. Той е собственик на малка био овощна градина, която е единствената причина да го задържи в Източните Родoпи, където работа почти няма. Да правиш биоземеделие обаче се оказва не толкова лесно, разбира Койчев. На същото мнение са и негови колеги в други райони на страната.

Според стопанина липсва цялостна селскостопанска политика, а в България особено биоземеделието не е приоритет. Стимулите не са ефективно разпределени, субсидиите за агроекология често се бавят, без самите земеделци да знаят защо.

В Източните Родопи производителите, които не са си взели агросубсидии, съвсем не са малко. Такъв е случая и с Гюнай Сербе, който обработва черешова градина от 170 декара, като продукцията изнася за Англия. "Въпреки че е депутат, той все още не е взел субсидии за 2009 и 2010 г., какво остава за другите", коментира още Койчев.

България е разработила национален план за развитие на биоземеделие за периода 2007 - 2013. Той предвижда до 2013 г. 8% от всички земеделски земи в страната да се обработват по биологичен начин и 3% от всички продадени храни да са "био".

По данни на асоциацията по биоземеделие обаче в момента тези ферми заемат едва 0.16 % от обработваемите земи в страната, а биопродукцията е 0.025% от търговията с хранителни стоки. Зададените цели са непостижими и по всяка вероятност ще останат само на хартия, коментират от бранша.

Един омагьосан кръг

Заради неуредици, бюрокрация и забавянето на субсидиите за агроекология в страната не са малко случаите, в които производителите напълно се отказват от биоземделието, връщат се към конвенционалното или се опитват да продължат без полагащото им се еврофинансиране, предупреждават от асоциация "Биопродукти".

Най-често се отказват стопани, които са в период на преход от конвенционално към биоземеделие, защото те не се подпомагат през първите три години. Сертифицираните по-трудно се връщат, защото са си намерили пазар и партньори, коментира Веселина Ралчева, която е председател на асоциацията. По думите й тази година биорастениевъдите все още не са получили субсидии за 2010 г.

"Въпреки твърдението на фонд "Земеделие", че всичко е изплатено за 2009 г., има хора, които не са получили полагащите им се пари", коментира Ралчева. Изключително тромава и закъсняла е и комуникация, с огромно закъснение идват и уведомителните писма, понякога с 2 години закъснение, през които хората продължават да си подават заявления за следващата година, често допускайки същата грешка, оплакват се земеделците.

Така се получава един омагьосан кръг – биопроизводителите пишат дневници, плащат си таксите и после разбират, че преди една година са били изключени от мярката, коментира още тя.

Имам собствен бизнес, за да развивам биофермата

"Субсидиите ми закъсняха с цяла година, за 2009 г. пари все още не съм получил, тази година подадох отново документи и очаквам 46 хиляди лева", коментира Красимир Арабаджиев от биоферма в Тополово, отново в Източните Родопи.

Според него субсидиите нямат особен ефект, ако се получават прекален късно, те са най-необходими през пролетта по време на сеитбата. В неговия случай от полза биха били единствено за засяването на сусам, който е късна култура. Биоземеделците са на мнение, че субсидиите трябва да се получават по-рано, през февруари или март, когато има най-големи разходи за оран, сеитба, работна ръка.

"Всичките ми документи са изправни, задължения също нямам, не знам каква е причината за забавянето, даже телефона не вдигат", коментира още Арабаждиев. Той споделя, че не може да разчита изцяло на биоземеделието, за да се издържа, занимава се с допълнителен бизнес.

Биофермата му е сертифицирана от 2008 г., като общата площ е 340 дка, от които 62 дка биолозе, 40 дка мащерка, отглежда и още няколко вида билки, сред които мента, маточина, градински чай, бял риган и шипка, сертифицирал е и 50 овце от каракачанската порода.

Цялата биопродукция изнася, основно в Германия. Интерес има и от вътрешния пазар, но хората искат количество, което ние не можем да набавим, добавя Красимир. Той все пак намира място за оптимизъм и смята, че за тези след него ще бъде по-лесно да се занимават с екоземеделие.

Желание има, но на думи

Почти няма биопроизводители, които да получават субсидии безпроблемно, коментира още Ралчева, която произвежда биороза и лавандула. Първата година нямах никакво плащане, даже имах наложена санкция, втората година ситуацията беше по-добра въпреки голямото забавяне, допълва още тя.

Тя не вижда особена разлика между предишното и сегашното правителство независимо от факта, че отделът, които се занимава с агроекология, е набъбнал до 20 души, които според нея не се справят с обработването на едва 1500 заявления. Над 90% от продукцията тя изнася в чужбина, където пазарите са по-сериозни.

Интерес и търсене има повече от това, което можем да произведем, но няма финансова възможност достатъчно бързо биопроизводителите да разширят капацитета си, смята Ралчева. Желание от агроминистерството и фонд "Земеделие" има, но само на думи. Всяка година на 30% от хората им се отказват субсидии още на ниво разглеждане на документи, а после още 30-40% от тези, които са одобрени, не получават субсидии поради технически грешки в документацията.

Това не са единични случаи, затова и усвояването е толкова трагично, коментира още Ралчева. Досега са усвоени само 2% от сумата за агроекология от предвидените около 670 млн. евро, предупреждават от "Биопродукти".

Фонд "Земеделие": някои се отказват, други не отговарят на условията

От фонд "Земеделие" отдават ниския процент на усвояване на това, че заявяването е от средно 1500 кандидата на година, но една част се отказват, а други не отговарят на изискванията за агроекологични плащания. Ниският процент според експертите от фонда може да бъде обяснен и с разликата между реалните кандидати и прогнозната цел при планирането на мярката – от 40 хиляди стопанства до края на програмата.

От агроведомството отчитат слаб напредък, като за кампания 2010 г. досега са разплатени 182 броя заявления по мярка 214 "Агроекологични плащания" на стойност 699 хиляди лева. Преди време директорът на фонда Румен Порожанов каза за "Дневник", че до края на юни ще бъдат изчистени всички проекти от 2008 и 2009 г., а до 30 септември и тези от 2010 г.

Оттам заявиха, че срокът до края на септември 2011 г. ще бъде спазен и за всички заявления по мярка 214 "Агроекологични плащания", при които административните проверки са приключили изцяло и са получили всички необходими допълнителни документи и отговори на отправени запитвания към външни институции.

Той обеща още драстично съкращаване на броя на документите за одобряване на плащанията, за да се улесни усвояването на парите. Миналата седмица от фонда се похвалиха с "леко помръдване", след като бяха изплатени субсидии в размер на 586 хил. лв. на 78 бенефициента по направление "Редки местни породи" по мярката.