Стрелките на една бомба с часовников механизъм бяха преместени малко назад. Тя обаче продължава да тиктака все така неумолимо и опасно. Така накратко може да бъде описана ситуацията в Гърция след поредната бурна седмица, през която страната успя да се отдръпне от ръба на пропастта.

Но почти осезаемата въздишка на облекчение, която се чу в Европа и на международните пазари, е доста прибързана. Защото моменталният фалит беше избегнат, но финансовата трагедия в Атина, която заплашва да завлече цялата еврозона, съвсем не е свършила. Точно обратното - колкото повече се отлага трайното обезвреждане на гръцката дългова бомба, толкова по-скъпи и опасни ще бъдат щетите от избухването й.

Вот или смърт

Дълговата драма в еврозона е точно толкова криза на политическото лидерство (или липсата на такова), колкото и на фискалните безумия, лошото икономическо управление и банковата лудост. Най-добрата илюстрация за това е напрежението, с което правителствата в Европа (и не само) и финансовите пазари следяха случващото се в Атина тази седмица.

Донякъде е парадоксално, че събитията в една малка периферна държава, която формира едва 3% от икономиката на еврозоната, могат да са толкова решаващи. Коментарите в Брюксел и Атина обаче не оставяха никакво съмнение колко висок е залогът. И какво ще последва, ако гръцките депутати откажат да преглътнат поредната горчива доза от драстични бюджетни съкращения и данъчни увеличения за общо 28 млрд. евро през следващите четири години и така блокират следващия транш животоспасяваща външна помощ.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен на няколко пъти дебело подчерта, че няма план Б и ако гръцките депутати кажат "не", могат да забравят за всякаква солидарност и пари от ЕС Линк досие
Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие

(всъщност резервен вариант със сигурност е имало, но острите публични ултиматуми трябваше да стреснат и дисциплинират бунтовниците в редиците на управляващата партия ПАСОК). Гуверньорът на гръцката централна банка Георгиос Провопулос пък предупреди, че ако парламентът отхвърли мерките, това ще е равно на самоубийство. Най-образен беше вицепремиерът Теодорос Пангалос, който заяви, че ако Гърция не направи нужното и не получи парите, ще се развие кошмарен сценарий - "връщане към драхмата и банки, обсадени от ужасени тълпи, искащи да изтеглят спестяванията си. Ще трябва да дойдат танкове, които да защитят банките, тъй като няма да има достатъчно полицаи, които да се справят."

Катастрофичното говорене изглежда помогна и гръцките депутати гласуваха по правилния начин, с което осигуриха отпускането на следващите 12 млрд. евро от договорения миналата година заем от ЕС Линк досие
Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие

и МВФ Линк досие
Международният валутен фонд (МВФ) е световна организация, ... Цялото досие

на стойност общо 110 млрд. евро и така избегнаха риска страната да фалира още през юли. С което си спечелиха облекчени аплодисменти от европейските столици и скандирания "лъжци", "предатели", "крадци" от яростните тълпи по улиците на Атина.

Докато депутатите заседаваха, площад "Синтагма" пред парламента приличаше на военна зона, в която полицаи и протестиращи водеха схватки сред облаците сълзотворен газ. Междувременно във вторник и сряда цялата страна бе скована от петата от началото на годината общонационална стачка, а в редица градове хората остават без ток по повече от час всеки ден заради протест на националната електрическа компания. "Много от демонстрациите в Атина избиват в насилие, но тази седмица то беше повече от обикновено и стигна до крайности. Хората са ужасно гневни от това, което се случва, и може да има още насилие", казва пред "Капитал" Стелиос Бурас, журналист от гръцкия в. "Катимерини".

Битката е спечелена, войната продължава

След драматичното гласуване въпросът за 28 млрд. евро е дали правителството на Георгиос Папандреу ще успее да приложи приетата програма. "Съмнявам се тези мерки могат да бъдат изпълнени така, както са планирани. Едно е да минат през парламента, съвсем друго е да бъдат приложени, особено тези за приватизацията и повишаването на събираемостта на данъците", коментира пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies. Според него, ако Гърция успее да изпълни тази програма, има шанс, ако не да се спаси, поне да продължи да се бори.

Досегашният гръцки опит не дава особени надежди. "Те не могат да продадат активи за 50 млрд. евро (както предвижда планът - бел. ред.) Първо, имат философски проблем - приватизацията им е чужда. И второ, не са готови чисто юридически - голяма част от имотите например са с неясен статут и граници и това не позволява да бъдат продавани", смята Иван Ненков, председател на съвета ни директорите на "Алфа асет мениджмънт" (част от "Алфа финанс холдинг", в което основен акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал").

Същевременно, както посочва пред британския в. Guardian Никос Статопулос, управляващ партньор в BC Partners, която има бизнес за 3.5 млрд. евро в Гърция, страната дори и в най-добрите си времена не е особено атрактивна за инвеститори, тъй като ги отблъсква с корупция, бюрокрация, войнствени профсъюзи и липса на прозрачност. Според него сега заради повишения риск много от обявените за продажба активи ще бъдат продадени на много по-ниска цена от очакваната. Но независимо от приходите за Атина е важно да приватизира - това ще изчисти неефективността в управлението на активите и ще вкара ново мислене и повече конкуренция.

Тик-так

С осигурената следваща финансова инжекция Гърция си спечели глътка въздух и просто отложи още малко деня на финансовия съд. А той рано или късно неизбежно ще дойде. Математиката е неумолима - няма начин страната да плати 340 млрд. евро дълг (близо 160% от БВП), при положение че икономиката й вече трета година е в рецесия, продължава да бъде ужасно неконкурентна и няма изгледи скоро бюджетът да излезе на първичен излишък (което означава, че събираните данъци не стигат дори за покриване на базовите разходи за функциониране на държавата като финансиране на училища и болници и плащането на заплати, какво остава за обслужване на дълга). Дори подготвяният втори спасителен пакет от ЕС може дори да задълбочат рецесията в Гърция.

Но това е неизбежно. Би било прекрасно, ако можехме да натиснем бутон, на който пише "Повече растеж, моля", но такъв не съществува", казва Даниел Грос. Той смята за преувеличени опасенията, че преструктурирането на гръцкия дълг ще доведе до катастрофа. "Има начин това да стане контролирано и подредено", посочва директорът на Centre for European Policy Studies. Според него за отправна точка може да бъде взето циркулиращото от няколко дни френско предложение, но с някои важни промени.

В първоначалния вариант на т.нар. френски план за банките има някои смущаващи моменти. Идеята е на частните притежатели на гръцки облигации да бъде предложена доброволна сделка - около 70 от всеки 100 единици дълг да бъдат заменени с нови 30-годишни облигации с ниски лихви, а останалата част да бъде гарантирана от ЕС.

"Частните инвеститори много искат да участват в сделка за гръцкия дълг, защото така ще свалят нивото на риск на вземанията си от Атина", казва Иван Ненков. Което спасява банките и решава техния проблем, но не и този на Гърция с дълга. Докато това не стане, бомбата ще продължава да тиктака.

*Оригинално заглавие: Не фалирай днес