Ванга е предрекла, че ще дойде ден, когато от лицето на земята ще изчезнат три бели храни - чесън, брашно и мляко. Предсказанието на пророчицата относно млякото може скоро да се сбъдне, поне в България. Причина за това е хаосът в сектора, за който все още няма стратегия за устойчиво развитие. Това заяви Боряна Дочева, член на управителния съвет на Асоциацията на млекопроизводителите "Тракия милк".

Вместо да мислят в посока спасяване на млечното говедовъдство, преди няколко дни от Министерство на земеделието лансираха поредната необмислена идея. Кравите, които досега се гледали за мляко, да се угояват за месо. Така щяло да има по-малко фалити на стопани, които до края на годината не успеят да модернизират фермите си спрямо европейските изисквания за производство на сурово мляко.

Преминаването от млечно към месодайно говедовъдство е дълъг и скъп процес с много неизвестни, а не от днес за утре. За това се иска време и голям финансов ресурс, което е непосилно за повечето фермери. Затова ще е необходима и помощта на държавата, смята Боряна Дочева. По думите й, трябвало поне година, за да могат наличните крави да се заплодят с подходящи породи, освен ако не са специални за месо, както и да износят телето. Бременността при тези преживни е почти колкото при човека - 9 месеца. Освен това грижите за заплодената крава до раждането, времето по отглеждането на телето, угояването и предаването му за клане представляват огромни разходи и ако няма други странични приходи или кредити, е невъзможно да се издържи. А през това време как ще живее фермерът, засега разчита основно на млякото, колкото и да е малка изкупната цена. По принцип през летните месеци цената е най-ниска, в момента е паднала до 65 стотинки за литър.

Освен това много от животновъдите са порязани с помощите. От една страна, глобите, които им наложиха заради надвзети суми, от друга - невъзможността да получат пари заради непопълнени декларации за броя на животните. Това пък е другият парадокс. До системата за идентификация на животните достъп имат ветеринарните лекари и от разплащателна агенция, но не и фермери, които даже не могат да гледат досиетата си там. И независимо че базата данни е ясна, тъй като някои не са подали в срок декларация със същата информация, пари няма. По програмата  "Де минимис" пък със сигурност няма да вземат и лев тези стопани, които не са се издължили към данъчните.

Боряна Дочева не е убедена, че преминаването от мляко към месо е най-доброто решение за говедовъдството въобще. Българският производител в никакъв случай няма да е защитен и нищо няма да му гарантира, че месото ще се изкупува на сто процента. Ще дам пример с овцете. Дори когато падна цената на българското агнешко, българските месопреработватели продължиха да внасят от Гърция, вместо да купуват от наши производители. Това може да се случва и с телешкото месо. Да не забравяме, че в Евросъюза е валиден принципът свободно движение на стоки, хора и животни.

Наблюдава се тенденция фермерите да отглеждат повече животни за месо, отколкото за мляко, отчитат от Министерство на земеделието. Агростатистиката на агроведомството показва, че през 2009 г. у нас е имало 15 000 крави от месодайни породи, а в края на 2010 г. те са нараснали на 19 000. При овцете, отглеждани за месо, ръстът за година бил от 63 000 на 81 000. Основна причина за това явление са високите евроизисквания за хигиена на млякото, а после и несигурността в изкупната цена на суровината и малката възвръщаемост на разходите. Преминаването от мляко към месо е по-добрият вариант за планинските ферми, твърдят експерти, визирайки изискванията на Европейския съюз за модернизация на млекодайните кравеферми.

В момента 2650 ферми със 105 000 крави отговарят на евроизискванията за качество. В тях се произвеждат 460 000 тона от млякото у нас при общо годишно производство от 870 000 тона. 369 броя са фермите първа категория в Пловдивска област, които отговарят на изискванията за сграден фонд и за хигиена при доене на млякото. Във втора група са 30 ферми, с 530 животни. В трета група влизат 5929 броя ферми с общо 19 000 животни. Броят им е доста голям, тъй като в тези ферми се отглеждат обикновено по една, две или три крави. 36 600 кравеферми са били закрити през последните четири години, показват данните на ведомството.

В близките три месеца Министерството на земеделието и храните съвместно с Българската агенция за безопасност на храните ще извършат нов преглед на животновъдните обекти у нас. Целта е да се установи колко от попадащите в т.нар. трета група млечни ферми са спазили предписанията на ветеринарните лекари и в кои от тях са започнали инвестиции.