Взирам се в чиниите на масата. Октопод, току-що свален от скарата, две малки риби, порция тиквички по гръцки и голяма купа със салата. В компанията на панер с препечен хляб, овкусен в зехтин, риган и чесън и бутилка изстудено бяло вино. Всичко е просто и вкусно, а гледката към спокойното Средиземно море, което леко шуми само на двайсетина метра, прави момента... перфектен.

Има доста изследвания, които обявяват средиземноморската кухня за една от най-здравословните, но не е задължително човек да живее някъде там по крайбрежието, за да се храни добре. Освен всичко останало дефинициите за здравословно хранене вече са трудно преброими, че сигурно объркват много хора.

В края на април "Икономедиа" проведе проучване за начините на хранене сред 527 души от онлайн панела си за изследвания. Сред тях попадат основно хора в най-активната трудова възраст между 25 и 54 години (74%), преобладаващата част са с висше образование (81%) и живеят в големите градове (73%).* Всички те отговориха на въпроси за храните, които предпочитат, как ги приготвят, навиците си на хранене, хранителните добавки и др.

Запитани директно как оценяват начина, по който се хранят, почти 57% отговарят със "здравословно" - само 14% от тях обаче са категорични в това си твърдение, докато останалите 43% са казали, че "по-скоро" се вписват в него. На другия полюс са почти 42% от запитаните, като 8% откровено осъзнават, че изобщо не се хранят здравословно.

Оценките на двете групи за начина им на хранене са субективни. Това ще рече, че отразяват нагласите и усещането на хората за това какво и как е добре да се яде и без съмнение са повлияни от всевъзможни източници на информация – от роднини и приятели до специалисти и специализирани издания. Точно за това обаче особено интересни са разликите в конкретните действия между онези, които се причисляват към здравословната група, и онези, които се самоопределят като нездравословно хранещи се.

На масата не всички сме равни

В известна степен обединяващо и за двете групи е, че големи части от тях консумират готвена храна, приготвена лично от самите анкетирани или от някой от семейството им. Това са 77% от здравословно хранещите се и 66% от определящите се като нездравословно.

Сред групата на първите обаче 47% казват, че консумират основно такава храна, докато при нездравословно хранещите се този процент е малко под 30%. Сред тях има 7.3%, които са посочили, че менюто им се състои основно от сандвичи, дюнери, пица на парче и други подобни, а още 22% казват, че консумират храна от типа fast food поне веднъж на ден.

Съществените разлики идват с начина на приготвяне на храната, която хората ядат, независимо дали е домашно или не, както и с продуктите, които използват. Всеки трети от групата на нездравословното хранене консумира редовно пържено, а само 27% редовно ядат необработена термично храна. В другата група един от всеки десет души често яде пържено, но за сметка на това 54% редовно имат в менюто си сурова (необработена термично) храна.

В повечето случаи вероятно става дума за салата, тъй като 85% от хората, които се хранят здравословно, са посочили, че често комбинират основното ядене с прясна салата. Само 36% от другите посочват, че редовно консумират пресни зеленчуци.

При пресните плодове разликата е още по-впечатляваща – 51% от здравословно хранещите се казват, че ядат такива всеки или почти всеки ден срещу само 19% от останалите. Ако разширим интервала до поне веднъж седмично, дяловете набъбват съответно до 88% и 64%.

По-голямата част от хората и от двете групи ядат месо поне веднъж в седмицата. Малко над 34% от хората в здравословната група включват риба в менюто си всяка седмица, докато при тези от нездравословната този дял е наполовина по-малък. Все пак заклетите почитатели на рибата са изключително малко и в двете групи.

Млякото и млечните продукти присъстват повече в храната на здравословно ядящите. Почти две трети (63%) ги консумират всекидневно спрямо 46% от останалите. Варивата пък се очертават като неутрално възприемана храна – няма съществени разлики в честотата на консумация при двете групи. Като цяло те не са особено предпочитани, защото по-малко от 7% ги слагат на масата си всеки ден. Все пак половината и от двете групи ядат варива веднъж до няколко пъти седмично.

Хората, които се хранят здравословно, консумират повече прясно изцедени сокове и по-малко газирани безалкохолни напитки. Съотношението е обратното при останалите. Половината и от двете групи консумират натурални сокове от кутия веднъж или няколко пъти в седмицата. Същото важи и за бирата.

Не гледай какво правя, а слушай какво говоря

В данните има и интересни парадокси. Захарните изделия, които като цяло се възприемат като не особено здравословни (или откровено вредни), са всекидневие за 45% от онези, които оценяват храненето си като нездравословно. Същото обаче важи и за 24% от останалите, което в никакъв случай не може да се нарече пренебрежим дял.

Хлябът и тестените изделия, които също често могат да бъдат видени в списъци с храни, които трябва да се ограничават, са във всекидневното меню на 57% от онези, които се причисляват към здравословното хранене. Само 28% от тях обаче са казали, че не могат без тази храна.

Най-сигурното хранене за деня е вечерята. И при двете групи тя е всекидневие за над 90% от анкетираните. Всеки ден закусват обаче 61% от здравословно хранещите се срещу само 43% от нездравословната група.

Въпрос на информация
Хората, които се хранят здравословно, се интересуват от темата. Почти всеки втори (47%) от тях често търси информация за здравословните храни. Всеки трети има ясни принципи на хранене, към които се придържа, а 26.4% се интересуват от количеството въглехидрати, мазнини и белтъчини в храната. Освен това 56% избягват да ядат храни с консерванти.

Сред онези, които смятат, че се хранят нездравословно, само 19.6% търсят информация по темата. Сред тях почти няма хора, които спазват конкретни принципи в храненето си, както и такива, които се интересуват от по-детайлна информация за съдържанието на храните. Консервантите избягват 28%.

Добави ми здраве
Хранителните добавки също са търсена алтернатива. Любопитното обаче е, че ги използват 59% от онези, които считат, че се хранят здравословно, и 41% от онези, които са в нездравословната група и които на теория имат повече нужда от тях. Хитът са витамините, които се използват от 40% от всички анкетирани. След тях се нареждат имуностимулантите, антиоксидантите, продукти за сърдечносъдовата система, спортни хранителни добавки, такива за отслабване и др.

Хората си ги набавят най-вече от аптеките, следвани от специализираните магазини. Информация за хранителните добавки се търси най-много в интернет, а следващите по важност източници на информация са съветите на специалистите и разговорите с приятели и познати.

Хората с по-ниски доходи използват по-ограничено хранителните добавки. Сред онези с доход до 500 лв. 43% са потребители на такива, докато сред останалите делът скача до 55%.