Националната асоциация на млекопреработвателите изпълнява 3-годишен проект за промоция на български млечни продукти в Германия и Испания. Какви са резултатите след първата година от изпълнението му?

- Участвахме на изложенията InterMopro в Дюселдорф и Salon de Gourmets в Мадрид. Направихме шест презентации – три в Кьолн, Дюселдорф и Берлин и три в Мадрид и Барселона, на които представихме нашите сирена и кашкавали, състоянието на българския млечен сектор, качеството на нашите продукти. Имаше дегустации и презентации на готвачи, които приготвиха традиционни български ястия с българско сирене и кашкавал като шопска салата, чушки бюрек, панирани сирена и кашкавали.

Какви са отзивите?

- Пазарите на Германия и Испания са много различни. Горда съм с това, което направихме в Испания. Освен презентациите, в 30 по-малки магазина в Испания бяха представени нашите сирена и кашкавали – отново чрез дегустации. Рекламата беше с плакати и материали на витрината, а вътре посрещаха специални промоутъри. Всички испанци, които опитаха наши млечни продукти, останаха много доволни и вече засилен интерес от испанските потребители. Испания е средиземноморска държава и вкусовете на потребителите са подобни на нашите, но просто те досега не са имали досег с български сирена и кашкавали. Много се котират по-пикантните български млечни продукти. Най-много харесаха нашето бяло саламурено овче сирене. На Salon de Gourmets асоциацията ни имаше голям щанд и постоянни дегустации, не успяхме да си опазим мострите. Нашата цел като асоциация обаче е да успеем не само в тези по-малки магазинчета, а да листваме марките на сирената и кашкавалите на български млечни производители и във веригите – например в "Кортинглес" – най-голямата испанска верига, "Карфур" и др. досега за Испания имахме само спорадичен износ с няколко дистрибутора – българи, които живеят там. Но сега успяхме да създадем канал за дистрибуция на български млечни продукти. Избрахме българска фирма - "Балканика", за дистрибутор и за представител на нашата асоциацията в Испания. "Балканика" вече се договаря с български производители и изнася два тира месечно за Испания. Всеки производител може да се включи даже и с по-малки количества. Фирмата има двама съсобственици – единият е в България, другият там. Този, който е тук, се договаря с производителите, в началото става дума за малки количества, и изнася. Моята цел като председател е да отворим канала, да направим контактите и връзките. Оттам нататък всеки преработвател решава и се договаря. Нашият представител продължава да води разговорите там. Във веригите има например определен месец на продукти от дадена държава и ние ще се опитаме да представим български млечни продукти. А през февруари и март следващата година ще участваме на изложението "Алиментария" в Барселона и ще продължим преговорите. Искаме да представим продукти със собствен етикет и търговска марка на асоциацията, за да могат да бъдат листнати в големите вериги. Ако това не стане, ще бъдат листвани марките на нашите членове.

Искате да продавате под една марка?

- Да, това е единият вариант. Причината за това решение е в количествата, защото нашите млекопреработватели са малки и продукцията им трябва да бъде групирана в един по-голям износ.

Но продуктите са различни като качество?

- Да, но говорим само за традицонни български млечни продукти, направени по БДС – бяло саламурено сирене и кашкавал – краве и овче. Искаме да има контрол от независими експерти от Катедрата по млякото на Университета по хранителни технологии и от независими технолози, които да проверяват пратките, пътуващи за Испания.

Какво трябва да се случи в сектора, за да може когато търговците поискат определени количества, предприятията да са в състояние ги осигурят?

- Има два момента от прагматичен аспект. Първо, чуждестранните партньори дистрибутори търсят големи количества. Това означава, че преработвателните предприятия трябва да се договарят заедно за по-големи количества. Оттук идва проблемът с качеството, което трябва да бъде на едно и също високо ниво. И вторият проблем е цената – съответното предприятие трябва да се говори с чуждестранния дистибутор за цена, която удовлетворява и двете страни. За съжаление много от дистрибуторите не дават все още тази цена, която заслужават нашите продукти. Трябва да се договорим за достойна цена на българските традиционни млечни продукти.

А каква е реакцията на германския пазар след първата година от проекта?

- В Германия така или иначе наши продукти присъстват от години, макар и не в такива количества каквито бихме желали. Опитваме се да създадем подобен дистрибуторски канал като в Испания. Много се надяваме на предстоящото изложение "Ануга" да направим по-голям пробив, защото истината е, че нашите контакти в Германия минават през гръцки и турски дистрибутори. Искаме да направим пряк български дистрибуционен канал. Но трудността идва от това, че нямаме представител на асоциацията в Германия и това е една от целите ни.

Какъв е интересът на българските фирми към тези възможности – стъписани ли са, зарадвани ли са?

- По принцип има много проблеми в млечния сектор - идва краят на преходния период за фермите, които трябва да отговорят на европейските изисквания, а в същото време липсва достатъчно качествена суровина. В същото време консумацията на млечни продукти намалява. За съжаление. Така че състоянието на млекопреработвателните предприятия е тежко.

Какви са изводите след първата година от реализацията на проекта?

- Натрупахме известен опит в този първи изцяло български промоционален проект в областта на храните. Всичко бе малко на принципа "проба - грешка", но успяхме да минем успешно първата година. Проектът е с бюджет 3.170 млн. евро и е тригодишен. Тази година кандидатстваме за още един промоционален проект за пазара на трети страни - за промоция на български млечни продукти в Бразилия и Русия. Двете държави са в топ 10 на световните пазари на храни. Бразилия е непознат за България пазар, а износът за Русия е просто смешен.

Докъде стигнахте с идеята да защитите българските млечни продукти в Брюксел като традиционно-специфични?

- Това е следващата стъпка. Работим върху тази идея. Тук се изисква обединение на преработвателни предприятия, доста усилия и период от две години.

Как се отразява на фирмите наличието на две браншови асоциации в сектора?

- Единственото, към което можем да вървим, е обединение. Имаме 240 млекопреработвателни предприятия в страната, секторът е един и би трябвало всички бизнес организации да бъдат не повече от една. Винаги е имало протегната ръка от наша страна за обединение и единомислие. Това, което аз правя като представител в Европейския икономически и социален съвет, е и двата проекта, които сме подали за спомагане на българския млечен сектор, да минат в Брюксел. Вторият проект е на другата асоциация в бранша и е за промоция на български млечни продукти в ОАЕ. Проблемите са общи и се решават само във взаимодействие и диалог с МЗХ.