Марките хранителни продукти от соца са най-запечатани в съзнанието на хората, защото това са най-устойчивите митове за социализма, символите и гордостта на българската комунистическа икономика - селското стопанство и фармацията. Става дума за комерсиализация на най-устойчивите митове за социализма – "съсипаното" от прехода селско стопанство или за "безплатното" и качествено здравеопазване. Никой не рециклира дъвките "Идеал", защото едва ли някой може да защити тяхното качество. Връщането към продуктите на социализма може да е неприятно за мнозина, но едва ли е изненадващо. Аз по-скоро се изненадвам защо толкова известен продукт като ракията "Академик Неделчев" остава забравен от съвременните компании.

Соцът е мода в рекламата заради липсата на история и на традиция. Огромната част от българските компании, производители на потребителски стоки, могат да изведат историята си до двадесет години назад. Малко са компаниите, които могат да изведат историята си от първата половина на ХХ век, но те също се опитват да се възползват от тази традиция като символ на качество.

Носталгията по социализма е едно от често срещаните обяснения за това. Според мен става дума повече за комерсиализация на близкото минало, съчетана с носталгията на определени социални групи по социализма. Това е носталгия по някаква илюзорна сигурност и по липсата на избор – когато в магазина се продават два или три "артикула" от една стока, изборът е много по-лесен, а и цените се следят по-лесно. Докато в момента изборите са много по-трудни, не само всекидневните, но и житейските.

*редактор в списание "Християнство и култура"