Въпреки че икономиката на България се възстановява от кризата и брутният вътрешен продукт отчете ръст от 2.5 на сто през първото тримесечие в сравнение със същия период на 2010 г., през март чуждестранни инвеститори са изтеглили 457 млн. евро от страната.

Това показват данните на Българската народна банка за платежния баланс. Резултатът е след погашения между български фирми с чуждестранно участие към техните централи, основно в Германия, Холандия и Япония.

Плащането на тези кредити е отразено в статията за преките чуждестранни инвестиции, но заради нови дялови инвестиции в размер на 78.9 млн. евро и насочването на 16 млн. евро от миналогодишните печалби за разрастване на фирмите нетното изтичане на капитали е 363 млн. евро за март.

Справка показва, че миналата година за същия период от страната ни са били изтеглени 162 млн. евро чуждестранни инвестиции, или повече от два пъти по-малко.

Преките чуждестранни инвестиции са един от най-важните показатели за това дали икономиката започва да се възстановява и расте устойчиво, тъй като отразяват намеренията на  международните компании да разрастват своите производства у нас, да наемат работници и да повишават заплати.

На тях се гледа и като на двигател за възстановяването в отсъствието на значително банково кредитиране и ниската инвестиционна активност сред българските фирми и правителството.
Анализаторите, до които "Дневник" се допита, изказаха мнение, че компаниите все още се въздържат да инвестират в България.

"Чуждестранните компании навярно използват увеличената си ликвидност от нарасналия износ и плащат свои задължения към компаниите майки. При всички положения те оценяват, че в момента е по-добре да си покрият дълговете, вместо да инвестират, като навярно не очакват възвращаемостта от инвестирането им да е по-голяма от спестяванията при тези плащания", коментира макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

Макноикономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов също заяви, че частните компании продължават да не инвестират в България и използват увеличената ликвидност за плащане на свои задължения. "Банковият кредит винаги върви след преките чуждестранни инвестиции. Първо трябва да има предприемачи, които дръзват да рискуват свои пари в дадени бизнеси, и едва след това те ще дръпнат пари от портфейлите на борсовите инвеститори или банките.

Винаги първо бизнесът започва да рискува и след това финансовият сектор го подкрепя. У нас частният бизнес има малки капиталови спестявания и е важно какво чуждите компании мислят за България. Те движеха растежа, те го и спряха. Но е факт, и че частният сектор у нас не оценява средата ни като благоприятна за инвестиции", посочи той.

Оттеглянето на чуждестранните инвестиции е основната причина и за дефицита в текущата сметка на платежния баланс. Само за март той е в размер 356 млн. евро при 9.4 млн. евро за миналия март. С натрупване за тримесечието пък финансовата сметка формира дефицит 925.4 млн. евро, или 43% повече от същото предходно тримесечие.

Финансовата сметка отчита взаимоотношенията между българските фирми и финансовия сектор с чуждестранни инвеститори, компании майки и кредитори. По нея се отразяват притокът и изтеглянето на инвестиции, ръста на кредитирането, когато то се стимулира от банки майки зад граница и изплащането на частния външен дълг.

Плащанията от финансови институции към техните собственици в чужбина беше причина да се отчитат дефицити в отделни месеци на последните 2 години. През март също е имало изтегляне на 206 млн. евро депозити от нерезиденти, но и приток на нови заеми в размер на 169 млн. евро.

Освен финансовата сметка салдото на платежния баланс се формира още от капиталовата сметка, която има най-малко влияние, и текущата сметка, която обхваща паричните потоци от външната търговия и сектора на услугите.

Именно по текущата сметка има месечен излишък от 87 млн. евро при дефицит от 279.3 млн. за миналия март. С натрупване за тримесечието пък има излишък от 252.7 млн. евро спрямо 554.2 млн. евро дефицит за предходното.

Излишъкът идва от нарастващия в номинално изражение износ и увеличените приходи на компаниите износители, но зад тези данни стои в много по-голяма степен инфлацията на международните пазари, а нарасналото производство е вторият по важност фактор.

Приходите от износ растат с 55.6%, или почти двойно повече в сравнение с разходите по вноса (29.9%) през първото тримесечие. Общата стойност на изнесените стоки е 4.757 млрд. евро при 3057.5 млн. евро за януари – март 2010 г., а вносът е на стойност 4.710 млрд. евро.

Общо платежният баланс (като сбор от салдата по текущата, капиталовата и финансова сметки) е с дефицит от 664.7 млн. евро за първото тримесечие, но това е свиване от 15.8% в сравнение с януари - март миналата година.

Самата капиталова сметка пък е с излишък от 11.9 млн. евро за тримесечието и 3.7 млн. евро, само за март.