През 1911 г. местни търговци отварят в Русе първия киносалон в България – Модерен театър. По това време дунавският град, който може да се похвали още с първата банка, първата пивоварна и първото застрахователно дружество, е известен като "входната врата" на Европа. Икономиката му се развива бързо, почти с темповете, с които расте населението му.

Точно век по-късно, докато бавно се топи, Русе упорито опитва да си върне позагубения в годините на прехода търговски и индустриален блясък. За известно време градът дори остана без кино, докато в края на миналата година израелският оператор Cinema City не отвори 10 зали в новоткрития "Мол Русе" (Mall Rousse). Така че русенци отново напълниха киносалоните. Но дали ще започнат и да пазаруват?

На този въпрос инвеститори и търговци бързо трябва да намерят отговор, защото първите два мола в града отвориха полупразни (виж карето). Ако те не намерят път към купувачите, незаетите магазини може да се превърнат в хроничен проблем. Ако успеят обаче, ще се окажат прави тези, които виждат в Русе град с потенциал за търговия. Макар и в бъдеще.

Петима са много

Градът на петте мола – така Русе се прочу в годините на икономически бум и търговски оптимизъм. Големият брой проекти още тогава будеше опасения за пренасищане на пазара, особено в град, където заплатите съвсем не бяха от най-високите за страната.

Впоследствие петте мола се стопиха до три – "Дунав мол" така и не отвори, а "Галерия Русе" на базираната в Полша компания GTC остана само на хартия (виж графиката). Това обаче също не наклони особено везните в полза на пазарния оптимизъм.

Анализ на консултантската компания Colliers показва, че при работещи два мола тази година дунавският град ще се нареди сред най-бързо насищащите се с търговски площи в страната (около 400 кв.м на 1000 души). В същото време покупателната способност на жителите му остава около средната.
Пресечната точка на тези фактори отрежда на Русе място сред областните центрове, където за моловете ще е трудно да постигнат добри обороти и да поддържат пазарни позиции. А това, особено на фона на трудния бизнес в цялата страна, обезкуражава търговците да стъпват в града.

В очакване на румънците

Има обаче и по-оптимистична теория, която залага на потенциала на дунавския град като пограничен и регионален център. Подкрепя я Петър Дудоленски, изпълнителен директор на дружеството RESB (Real Estate Services Bulgaria), което управлява инвестициите на Israel Theatres в България, включително и "Мол Русе". Според него градът печели от близостта си до румънския бряг, където само в района на Гюргево живеят около 200 000 души. Много от тях формират траен поток приходящи купувачи в Русе, които статистиката не отчита. И макар финансовата криза да поохлади шопинг ентусиазма на румънците, през почивните дни те продължават да отскачат до "Метро" и "Карфур" в Русе с перспективата постепенно да станат клиенти и на търговците в моловете.

На българска територия Русе също печели точки заради липсата на конкурентен градски център наблизо. Проблем, с който, според инвеститорите, се сблъскват други градове, съпоставими с Русе като мащаб, население и индустрия. Бързите транспортни връзки и близостта до Пловдив например вече изиграха лоша шега на моловете в Стара Загора, като ги поставиха в силно конкурентна среда. В същото време концентрацията на големи търговски вериги в Русе вече дават резултат – все по-често през почивните дни паркингите на търговските центрове се пълнят с коли от Силистра, Разград и дори от Велико Търново.

Макар и слабо платежоспособно това търсене, заедно с идващите от Румъния клиенти, дава основание на инвеститорите в "Мол Русе" да определят дунавския град като подценен пазар. Като такъв го описват и консултантите от Forton International, която управлява конкурентния проект "Мегамол Русе".
На сходно мнение са и част от търговците, отворили обекти в Русе, макар и към момента данните да не впечатляват. Изпълнителният директор на веригата "Пикадили" Николай Нешев например смята, че засега резултатите от обекта в "Мегамол Русе" не оправдават очакванията му. Това обаче вероятно ще се промени след влизането на други ключови наематели в търговския център и при добра работа на мениджмънта за привличане на посетители, смята той.

Макар и да оценява двата работещи в Русе мола като най-празните в страната, собственикът на веригата за детски стоки "Хиполенд" Мариан Колев планира да разшири първия си магазин в града (виж карето). Като причина изтъква не голямото търсене, а необходимостта от присъствието на веригата на пазар като Русе. "Все пак говорим за един от шестте големи града в страната. Нормално е да влезем с голям обект на него", коментира той.

Печелившата стратегия

Разбирането от страна на търговците не прави по-лека задачата на инвеститорите в русенските молове, а именно да привлекат подходящ микс от магазини и да осигурят добър поток от посетители. Още повече че по собствените им оценки засега два мола са повече от достатъчни за град с мащабите и покупателната способност на Русе. А на хоризонта вече се задава и трети – "Гранд плаза".
Големият риск пред русенските проекти е сходството в стратегиите, което с времето неизбежно ще изтласка в периферни позиции някой от тях. И трите мола залагат на присъствието на хипермаркет на голяма верига, шопинг зона с популярни марки в средния ценови клас, както и на голяма развлекателна зона с кина, боулинги, детски кътове и заведения.

"Във време на ниска покупателна сила забавленията са добър начин за привличане на клиенти", обобщава Петър Дудоленски. Той и екипът му обаче засега пазят в тайна големите модни марки, които през май ще отворят магазини в "Мол Русе".

Повече подробности за микса от наематели дават от управата на "Мегамол Русе". "Привличаме основно търговци, които не присъстват в града. Такива са 50-60% от наемателите на търговския център", коментира Димитър Киферов, мениджър "Търговски площи" във Forton.

Според него голямото предизвикателство в момента е самите търговци да повярват в перспективите пред пазара в Русе. За да се случи това, обаче ще трябва да мине поне година от откриването на първите молове – време, което обичайно е необходимо, за да разгърне потенциала си един търговски център.
Приблизително толкова остава и до планираното откриване на третия мол в Русе - "Гранд плаза" (виж графиката). Проектът обединява голяма спортна зала и магазини, офиси и хотел в съседство. Според един от инвеститорите – варненския предприемач Марин Згурев, реалистичният срок за откриване на залата и мола е до септември 2012 г. По оценка на консултантите на проекта – Colliers, по-късното отваряне на третия мол дава на инвеститорите в него стратегическо предимство в преговорите с наематели. Особено на фона на трудното прохождане на първите два проекта.

"Отварянето на молове с малко на брой работещи магазини, на което сме свидетели в момента, е показателно за това, че ще са необходими време и усилия от страна на предприемачите, докато търговците повярват в потенциала на Русе", коментира Давид Давидов, директор в Colliers. Това обаче е характерно не само за русенския пазар. Според него предстоящото официално откриване на "Мол Русе" и стартирането на дейността на немалка част от магазините в него през май ще са ключови за успеха на проектите в средносрочен план.

В крайна сметка обаче всичко ще зависи от купувачите. "Ако те са активни, това ще е добър сигнал за останалите търговци и през следващите две години моловете в Русе може да постигнат трайно добра заетост на площите", смята той.

Въпреки това инвеститорите в "Гранд плаза" вече взеха решение да намалят търговските обекти с 30%. Новата концепция предвижда те да бъдат ограничени на партерното ниво, където ще са разположени големи магазини на ключовите за проекта наематели, а над тях ще има развлекателна зона.
"В търговската част ще привличаме основно утвърдени международни брандове за облекла, обувки и спортни стоки, тъй като те към момента са най-безрисковите наематели. Най-големите от тези обекти ще са на около 2000 кв.м", обясни Марин Згурев.

Първи стъпки

Прохождането на моловете по Дунав ще е трудно, макар инвеститорите в повечето проекти отдавна да са стъпили стабилно в този бизнес. Самите те го осъзнават и залагат на гъвкава политика в отношенията си търговците – стъпаловидно растящи рентни плащания и поносими наемни нива. В "Мегамол Русе" например базовите наеми за малките търговци са между 10 и 20 евро на кв.м, а в "Мол Русе" - средно с 25-30% по-ниски спрямо нивата в софийските молове.

Оценките за икономическия потенциал на Русе също работят в полза на инвеститорите. Тазгодишното проучване на Института за пазарна икономика подрежда града на второ място в България като привлекателна среда за бизнес начинания. А това, поне на теория, означава повече работещи предприятия и потенциал за ръст на доходите и потреблението.

Така че за инвеститорите все още има перспектива вложенията им в търговски площи в града да не отидат, с извинение, на кино.

От пусто в... пълно

Пролетта донесе цветен повей за русенските молове. Действащите засега са два - "Мегамол Русе" и "Мол Русе". Те бяха отворени частично в края на миналата година по настояване на някои от големите наематели.

Началото на русенските молове беше белязано с висок процент на празни площи, тъй като и двата избраха да се пълнят с наематели постепенно. Така преди четири месеца в "Мегамол Русе" работеха само 14 обекта, сред които книжарница, аптека, дрогерия, супермаркет "Пикадили". Управителят на мола Вълкан Йовчев обаче очаква до края на май да са отдадени близо 50% от търговските площи, а до септември да бъдат сключени договори за 75%.

Към началото на април в мола вече работят около 20 обекта. Очаква се до месец-два и част от магазините, като детския HippoExpress и книжарница "Хермес", да увеличат значително площите си. За повечето посетителите обаче любимото място в мола си остава кафенето, което гледа към Дунав.
Началото на "Мол Русе" беше още по-сведено до най-насъщните нужди - само с магазин "Карфур" и кино на "Синема сити". Тази пролет обаче изглежда обещаваща, ако се съди по довършителните работи в незаетите площи.

Подготовката за голямото откриване през май вече е в ход – преди дни заработи магазин "Техномаркет@Home". Подготвят се и обекти на мобилен оператор, аптека, модни марки. Плановете са при откриването си през май "Мол Русе" да отвори с 65-75% работещи магазина, а до края на годината заетостта да достигне до 90%.

Предвид това, че в кризата потреблението се насочи основно към хранителния сектор, интересът е обяснимо най-голям към хипермаркетите — на "Пикадили" в "Мегамол Русе" и на "Карфур" в "Мол Русе". Събота и неделя напливът е значителен. Потокът от клиенти към "Карфур" се допълва от румънците, които пазаруват големи количества еднотипни стоки като перилни препарати, безалкохолни, пилета и др.

Кината на "Синема сити" също са предпочитана дестинация.
Така Русе, за който преди години се прочу като "градът на петте мола", постепенно започва да оправдава новото си амплоа.
Росица Великова

*Оригинално заглавие: Молове в повече