За две години на власт ГЕРБ не успя да направи абсолютно нищо за развиване на електронното правителството. За сметка на това, тази седмица управляващите успяха да убият единствената реално работеща услуга до този момент - Търговският регистър.

С гласовете на депутатите от ГЕРБ и "Атака" окончателно бяха приети промени в Закона за Търговския регистър (ЗТР), които предвиждат свободният достъп до остане само за малка част от информацията. Toва го превръща в безполезен справочен сайт.

Достъпът до фирмените дела ще бъде възможен само за притежателите на електронен подпис или цифров сертификат. Това означава, че желаещите да правят справки ще трябва да плащат общо между 20 и 30 млн. лв. на година, а реализацията на новия механизъм за достъп ще струва най-малкото половин милион лева на държавата. И още - засекретяването на регистъра със сигурност ще доведе до критики от страна на Европейската комисия в рамките на мониторинговия механизъм.

Основен идеолог на промените е правосъдният зам.-министър Жанета Петрова, а техен защитник в парламента е депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Именно Петрова беше човекът, който последна от парламентарната трибуна подкрепи промените: "Аз лично бих затворила фирмените досиета."
Единственият мотив за засекретяването на регистъра е обяснението, че по този начин се противодейства на кражбата на лични данни и фирми. Това обаче е

Фалшив мотив
Твърдението на вносителите по никакъв начин не беше подкрепено с конкретни данни за това с колко точно е скочил ръстът на този тип престъпления след въвеждането на регистъра, а Емил Радев коментира, че тази му преценка идва от "публикации в медиите". Тази седмица депутатът от ГЕРБ Юлиана Колева се изказа в същия дух: "Ние не затваряме Търговския регистър, а само търсим баланс между публичността и защитата на личните данни."
Единственият реален проблем с личните данни беше решен преди повече от година, когато от там бяха премахнати всички ксерокопия на лични документи (паспорти, лични карти и т.н.).

Източник на "Капитал" в Софийската районна прокуратура, където са повечето разследвания за кражби на фирми, каза, че по никакъв начин не може да се говори за ръст на тези престъпления след въвеждането на Търговския регистър през 2009 г.

"Напротив, повечето от пострадалите имат възможност своевременно да разберат, че са станали жертва на такова престъпление, именно благодарение на дистанционния достъп", обясни той.

"В случая става дума за абстрактен страх" коментира Александър Кашъмов, който е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" - неправителствена организация, която се занимава както със защитата на личните данни, така и с прозрачността на институциите.
По думите на Кашъмов този тип престъпления са факт по причини, съвсем различни от публичността: "Липсата на регистър на нотариално заверените пълномощни и некомпетентността на разследващите органи."  Кашъмов допълва: "Документните измами се извършват, преди документите въобще да стигнат до публичния регистър."
Справка в последния доклад на Комисията за защита на личните данни показва, че за 2010 г. регулаторът е издал общо 25 наказателни постановления, като нито едно от тях не е за "кражба" на лични данни от Търговския регистър.
При това положение излиза, че единственият мотив за промените е измислен и засекретяването няма да реши проблемите с кражбите на фирми. За сметка на това обаче приетите проблеми със сигурност ще предизвикат вълна от неприятности както за българските граждани, така и за правителството.

Упражнение за 20 милиона
Според Жанета Петрова и депутати от ГЕРБ промените са "временно решение" и ще действат, докато се намери балансът между публичност и защита на личните данни. Това временно решение обаче струва много.

Рестрикциите на достъпа до Търговския регистър стават в контекста на проблемите с поддържането му. От няколко месеца интернет страницата на Агенцията по вписванията е труднодостъпна. Основен виновник за това е Министерството на правосъдието, което е отрязало напълно средствата за поддръжка.

Според източник на "Капитал", занимаващ се информационните системи на Агенцията по вписванията, изпълнението на законодателните промени, приети тази седмица, ще струва поне половин милион лева на държавата.

Отделно от това желаещите да правят справки в регистъра ще трябва да си купят електронен подпис. Според източника ни това означава, че те ще трябва да плащат общо между 20 и 30 милиона лв. на година: "Сметката е следната - в момента регистърът има около 1 млн. уникални потребители, да приемем, че половината от тях се откажат след промените - ще останат 500 хил. Всеки от тях ще трябва да плати за универсален подпис. "Тези пари или ще бъдат разпределени между четирите фирми, които издават универсален електронен подпис, или самата агенция ще започне такъв бизнес и ще продава услугата", коментира източникът ни. Хардуерът за електронен подпис струва не по-малко от 40 лева, а след това се плаща  не по-малко от 18 лева за сертификата на година.
Друг проблем е, че регистърът няма да бъде достъпен от чужбина, тъй като чуждестранните електронни подписи не са съвместими с българските.
Ако агенцията започне да продава сертификати, това ще бъде в нарушение на Закона за Търговския регистър, който казва, че 25% от приходите от такси и глоби следва да бъдат насочвани директно към Агенцията по вписванията за издръжка. Пак там се казва, че "превишаването на приходите от таксите по този закон над разходите за финансиране на дейностите по водене и съхраняване на ТР е основание за намаляване размера на таксите за следващата финансова година". До този момент Министерството на правосъдието не спазваше закона, като от събраните 60 млн. лв. на година връщаше едва 11 в агенцията.
Ако управляващите си затварят очите пред факта, че промените няма да решат кражбите на личните данни, но за сметка на това ще струват скъпо, последнaтa спирачка за тях би трябвало да бъде.

Европейската комисия.
В два поредни мониторингови доклада Европейската комисия маркира проблема с липсата на публичност в собствениците на акции в акционерните дружества. Промените в Закона за Търговския регистър не само не отговарят на очакванията на Брюксел, но и вървят срещу тях. Източници на "Капитал" в Брюксел коментираха, че промените в регистъра ще бъдат обект на темите, които мисията ще обсъжда при подготовката на основния доклад за напредъка на България в борбата с престъпността и съдебната реформа, който се очаква да бъде публикуван през лятото.

Само преди месец Европейската комисия прие предложение, което предвижда свързването на всички търговски регистри. Промените ще спестят поне 70 млн. евро, ще позволяват бърз достъп до актуална фирмена информация и като цяло ще създадат благоприятни условия за международната търговия.

"Ограничаване на достъпа може да благоприятства само нечисти цели", каза Александър Кашъмов. Според него ГЕРБ вече е предизвикало подобен прецедент със Закона за конфликт на интереси: "В резултат на последните промени институциите скриха декларациите на някои от служителите си с мотив, че съдържат лични данни."

*Оригинално заглавие: ГЕРБ уби Търговския регистър