Кога ще бъдат факт първите хлябове по стандарта "България?
- Първите хлябове по стандарта ще се появят най-рано по Великден. В момента все още никой не може да произведе такъв хляб.

Защо?
- Защото текат процедури. Остана да се подпише още едно споразумение между Агенцията по храните и браншовите организации. Освен това Агенцията по храните има нужда от време, за да извърши проверка по обектите, които са заявили, че искат да произвеждат хляб по стандарта, за да се види дали отговарят на хигиенните изисквания и на закона. За някои тази проверка може да е формалност, но тя трябва да бъде направена и отнема някакво технологично време

Какъв е интересът на фирмите към производството на хляб "България" ?
- Интересът към производството и потреблението на хляба по стандарта е огромно. Има неофициално изследване, което показва, че огромната част от потребителите очакват с нетърпение този вид хляб, за да се насочат към него. Затова и фирмите усилено се подготвят за производството му.

Има ли обективни пречки, за да се произвежда този хляб, има ли достатъчно суровина, каквато се иска в стандарта?
- Дори и да няма суровина, това не е проблем. Ние все още живеем с мисленето, че когато българският земеделец не е произвел достатъчно количество жито – въпросът приключва, няма хляб. Независимо дали е по стандарт или не. Това категорично не е така. При положение, че за качествената пшеница, която изисква стандартът, се плаща една и съща цена в България и в Гърция, какъв е проблемът да се внесе от Гърция. Какъв е проблемът да се внесе от Канада или от Унгария например? Това не би следвало въобще да стои като тематика. Това е важно за производителя, защото може да свие неговите продажби, но не е проблем на потребителя.

Вие сте участвали от А до Я в процеса по изготвянето на стандартите за хляба. Направени ли са някакви компромиси в записаното в тях?
- Няма компромиси. Бих казал, че със заложеното в стандарта в някаква степен даже отидохме към критериите за биопроизводство. Защото старият стандарт (БДС преди 1989 г.), който е някакъв еталон по темата "Какъв хляб сме яли", допуска влагането на 17 вида подобрители. Стандартът в момента допуска четири, т.е рестрикцията към безопасността и към качеството на храната е в полза на потребителя. Защото колкото по-малко добавени вещества има в един продукт, толкова той е по-добър за човешкия организъм.

Каква е целта на тези четири подобрителя?
- Звучи страшно като кажем "четири подобрителя". Но тук става въпрос за оцет, олио, витамин С и сол. Това е. Няма друго. Това са естествени добавки в хляба. Хлябът като продукт е на над 9000 години. И от 9000 години в него се слагат мазнина и киселина.

Каква ще е цената на хляб "България", налага ли се да е по-скъп?
- Ние браншовиците все още чакаме. Можем да кажем каква ще е цената, едва след като фирмите си я калкулират и обявят. И я видим на пазара. Но всичко ще зависи от цената на суровината. Естествено, че по-качествената суровина е по-скъпа. Но дали ще бъде толкова по-скъпо, че да се усети сериозно - не мисля, че ще е така. Даже според мен разликата в цената няма да се усети от потребителя чисто психологически като усет за цена. В момента всеки казва "Хлябът ми струва едно левче", ама не поглежда какъв му е грамажът. В същото време не мисля, че можем да говорим за скъпотия, купувайки хляб на цената на една бутилка минерална вода. Ако трябва да говорим за нещо, то е, че качествените продукти в България са безобразно евтини от гледна точка на бизнеса. Не може например ние като общество да се възмущаваме ,че хлябът е поскъпнал с 15 лв. на година като разход, а в същото време топлофикация да ти качва разходите с 500 лв. и това да не е проблем. Бъркат ни се приоритетите по отношение на цените. И не мисля, че страхът от липсата на хляб трябва да продължава да бъде водещ в мисленето на хората.