Представители на правителството ще обсъдят възможността за създаване на хранителни банки, съобщиха от земеделското министерство. Идеята за това е дошла от бизнеса.

В Западна Европа и САЩ съществуват хранителни банки, чиято цел е осигуряване на храна за социално слабите. Производителите пък им даряват продукти с нарушен търговски вид или с изтичащ, но не и изтекъл срок на годност, които впоследствие се разпределят между домове за сираци или възрастни хора, социални кухни и др.

Асоциацията на месопреработвателите е предложила тази инициатива да се въведе и в България, казаха от агроведомството. Тя предстои да бъде обсъдена с министерствата на икономиката, финансите и социалната политика. В случай, че бъде одобрена, ще се предложи и законодателство.

Производителите обаче настояват дарените в хранителните банки продукти да не се облагат с ДДС.

Как работи моделът в другите държави

В западноевропейските държави хранителните банки се създават и поддържат от бизнеса и неправителствените организации. Обикновено регистрирани сдружения се занимават специално с логистиката и приемането и разпределението на продуктите. В общия случай всички производители и търговци, които даряват храна, се свързват със сдружението. То пък от своя страна я предава на други организации, чиято работа е да я разпределят измежду социално слабите. В някои държави разпределението на храната се извършва изцяло от църквата, която създава свои социални кухни, в други се включват и организации като Червения кръст например. Някои държави като скандинавските например дори съобщават в последните години, че хранителните им банки вече разполагат с достатъчен ресурс изцяло да "изхранват" социално слабите. Това е и по-евтиният вариант, тъй като държавните учреждения, грижещите се за социалните институции, купуват продуктите от свободния пазар.