"През пролетта на 2009 г. кандидатствах с проект за микропредприятие... През лятото на 2010 г. от фонд "Земеделие" се обадиха и казаха, че на следващия ден (!) искат да дойдат за проверка. Помолих да я отложим с няколко дни, защото приятелката ми трябваше да влиза в болница за планирана операция. Една любезна госпожа ми обясни, че съжаляват за личните ми проблеми, но проверката трябва да се извърши.Все още чакам отговор какво се случва с проекта ми. Много пъти съм звънял на телефоните за информация и всеки път ми казват, че имат много работа и малко служители и да чакам... Питам, след като тях не ги интересуват личните ми проблеми, защо мен трябва да ме интересуват техните?"

"През юли 2010 г. подадох проект... При внасянето служителката на фонд "Земеделие" заяви, че срокът за отговор е пет месеца, т.е. най- късно до декември 2010 г... Официалният срок за отговор изтече.. Опитах да се информирам на обявените телефони за контакт, но резултатът от разговорите беше да проверя на специално създадения сайт...Виждайки, че по този начин няма да постигна каквото и да било в информирането на какъв етап е подаденият проект, направих официално писмено запитване до министър Мирослав Найденов и министър Томислав Дончев.
В отговора се казва, че има организационни проблеми и много подадени проекти, персоналът е малко, но сега е увеличен, с което ще се ускори процесът по разглеждане на проектите. За съжаление отново няма конкретна дата кога да очаквам информация по моя проект."

Това са част от писма на кандидати по програмата за развитие на селските райони, изпратени до редакцията на "Дневник". Единият от тях се готви да заведе дело срещу фонд "Земеделие" заради липса на отговор по проекта му в указания петмесечен срок, а другият събира съмишленици във Facebook за протест.

Зад личните съдби на тези хора обаче прозират все още сериозните проблеми с административен капацитет във фонда - нещо, което и земеделският министър Мирослав Найденов, и сменящите се ръководители на институцията демонстрират, че осъзнават.

Точно преди три месеца, когато излезе междинната оценка на програмата, стана ясно, че работата по всички мерки закъснява, а България е изправена пред риск да изгуби средства. Тогава директорът на фонда по това време Светослав Симеонов обясни, че до март 2011 г. всички подадени през 2009 и 2010 г. ще бъдат разгледани. Днес това не е факт, а Симеонов вече не оглавява фонда. В момента във фонда все още се обработват 347 заявления, подадени преди две години, и други 1608 от миналата година.

Продължават да се трупат и проблеми около изплащането на директните субсидии, които преди месец изкараха зърнопроизводителите на протест. В така създалата се ситуация фермерите се надяват новото ръководство на фонда, което беше назначено миналата седмица, да ускори силно работата по програмите, показва допитване на "Дневник". Другата голяма надежда е се подобри силно комуникацията между служителите и кандидатите.

Моментна снимка

Според актуалните данни на фонд "Земеделие" на практика от началото на годината няма сериозно движение на проектите от програмата за селските райони. В началото на февруари тогавашният директор на фонда Светослав Симеонов съобщи в интервю за "Дневник", че остават за обработка около 200 проекта, подадени през 2009 г., и около 1500 - през 2010 г. Симеонов каза и че е заложен срок до март те да бъдат приключени.

Според справка на фонда, поискана от "Дневник", обаче става ясно, че към момента служителите на институцията разглеждат все още 347 проекта отпреди две години, както и 1608, подадени през миналата година.

От данните на Министерския съвет пък се разбира, че няма и кой знае какво движение в изплащането на средства по вече одобрени проекти. Към 1 април са изплатени 1.3 млрд. лв., или малко под 20% от бюджета на програмата. За сравнение, в началото на годината тази сумата беше над 1.2 млрд. лв. Според междинната оценка на програмата, публикувана през януари, България рискува да изгуби между 80 и 120 млн. евро от бюджет 2009, който трябва да бъде разплатен до края на годината.

Тогава и от фонда, и от земеделското министерство съобщиха, че техните данни не съвпадат с тези на одиторите и се планира "създаване на добра организация за разплащане на всички договорени проекти", както и разяснителна кампания по по-неатрактивните мерки, която да насърчи кандидатстването.

Сега от фонда са дали нов срок за одобрение на старите проекти. От институцията казват, че те ще бъдат разгледани между 30 април и 31 юли в зависимост от конкретната мярка, за която се кандидатства. Най-дълго ще чакат тези по двете с най-висок интерес - за създаване на микропредприятия и за разнообразяване към неземеделски дейности. Те ще бъдат обработени до 31 юли, сочи графикът на фонда.

Пореден опит за преборване на стари проблеми

През миналата седмица беше официално обявено, че цялото ръководство на фонд "Земеделие" е сменено, като новият директор на институцията е досегашният началник на кабинета на финансовия министър Румен Порожанов.

Земеделските производители казват, че рокадата е "трябвало да се случи" и дори е "закъсняла". Същевременно обаче имат и известно притеснение, че работата на институцията може да се за бави с оглед на това, че новите ръководители ще имат нужда от време, за да се запознаят със ситуацията.

Основните очаквания на фермерите са две - да се подобри административният капацитет и фондът да започне да работи в срокове, както и да се дава повече информация на кандидатите по различни програми. Тези проблеми са отдавна известни и са били залагани в приоритетите на всички досегашни ръководители на институцията.

"Фондът трябва да се отвори повече към бенефициентите", каза председателят на асоциацията на земеделските производители в България Христо Цветанов пред "Дневник". По думите му в момента отношението към тях е все едно са "престъпници", а всъщност много често фермерите могат да допуснат грешки при документацията и др.

Цветанов казва и че в спешен порядък трябва да бъдат решени проблемите с директните плащания, както и с проектите от програмата за селските райони. "Трябва да има някаква предвидимост по програмата и да се спазват срокове. Проектите са обвързани с банки, като някои кандидати залагат и жилищата си", казва още той.

Според председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов новото ръководство на фонда "трябва да накара служителите да работят както в Европа, а не както в България". Той също смята, че в момента много от тях не изпълняват задълженията си и създават трудности на фермерите.

Според междинната оценка на програмата за селските райони в действителност основният проблем е административния капацитет. Според нея, за да се изпълнят заложените цели, институцията трябва да обработва до 2013 г. по 14 хил. проекта на година. За сравнение, през последната година и половина след идване на правителството на ГЕРБ са разгледани около 11 хил. проекта.