Повишаването на минималната заплата ще натовари в много по-голяма степен частния бизнес, отколкото държавния бюджет, показват данните на официалната статистика. През миналата година наетите срещу месечно възнаграждение от 240 лв. са били 122 хил. Близо 85% от тях са в частни фирми.

Повишаването на минималното възнаграждение с 30 лв. от средата на годината, за каквото настоява социалният министър Тотю Младенов, ще вдигне разходите за техните заплати с близо 18.5 млн. лв. до края на 2011 г. Освен това ще набъбнат и плащанията за осигуровки. За това перо фирмите ще трябва да отделят допълнително над 3.3 млн. лв. до края на годината, въпреки че тези средства не са предвидени в техните бюджети.

С приблизително същата сума ще нараснат и личните вноски на служителите. Това показват разчетите на Министерството на труда, представени на последното заседание на комисията по доходите към съвета за тристранно сътрудничество.

За сравнение, разходите на институциите от обществения сектор за повишаването на заплатите на най-нископлатените служители ще са пет пъти по-малки. Според класификатора на длъжностите в администрацията 240 лв. получават младши експерти, инспектори, счетоводители и юрисконсулти в малки общини.

Тези хора са общо около 19 хил. Заради малкия им брой увеличението на минималното възнаграждение с 30 лв. ще вдигне разходите на държавата с едва 4.8 млн. лв. за периода юли-декември. Преди време Тотю Младенов изчисли, че повишаването на минималната заплата ще струва на бюджета 3 млн. лв. месечно. В тази сума обаче са включени и по-големите разходи заради обвързаните с възнаграждението помощи и обезщетения.

В разчетите на министерството на труда няма данни за заетите, които получават между 240 лв. и 270 лв. на месец. Техните възнаграждения също ще трябва да се увеличат, ако предложеният от Младенов минимум се приеме. Това означава, че разходите на бизнеса ще станат още по-големи.

Данните на Националния статистически институт показват, че над 41 хил. от получаващите 240 лв. на месец работят в преработващата промишленост. Повечето от тях са заети в производството на тютюн, консерви, облекло и хранителни продукти. Работодатели от тези браншове възразяват срещу повишаването на минималното заплащане с мотива, че то се получава от работници с ниска производителност.