Гладът и несигурността са най-големите врагове на мира. Думите са на Джордж Маршал – същият, който измисля плана "Маршал" за възстановяването на следвоенна Европа и е един от инициаторите за създаването на НАТО.

В момента има втори глобален пик на цените на храните, надхвърлящ този от 2007-2008 г., когато гладните по света станаха над 1 млрд. души (или една шеста от световното население), а на бунт се вдигнаха страни от Египет до Бангладеш. Най-уязвими са бедните, които първи почувстваха последиците от повишението и то беше един от факторите за скорошните революции в арабския свят. Освен високи, цените са и непредвидими, което означава, че засегнати са не само потребителите, а и производителите, които не могат да планират своите инвестиции. Освен това предишният пик беше в едни по-охолни времена. А сега комбинацията от икономическа криза, скъп петрол и устремени нагоре цени на храните е предпоставка за истински шок и ужас за потребителите и компаниите.

Възможните последици са неприятни - бунтове, геополитическо напрежение, глобална инфлация и глад сред най-бедното население. Хората от развиващите се страни харчат между 50 и 80% от доходите си за храна, а това прави поскъпването животозастрашаващо. Много от тях се препитават със земеделие, но не могат да се облагодетелстват от високите цени, тъй като са прекалено бедни – имат ограничен достъп до обработваема земя и вода, до кредити и до пътища. А най-неприятното е, че скъпите храни не са временно явление, а трайна тенденция.

Високо, високо

През 2010 г. цените на земеделските стоки се вдигнаха драматично. Пшеницата поскъпна с 91%, царевицата - с 57%, захарта - със 77%, а хранителните мазнини – с 57%. Оризът, с който се прехранват много от бедните по света, остава сравнително стабилен. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) алармира, че индексът на цените на хранителните стоки (който проследява зърното, олиото и хранителните мазнини, месото, млечните продукти и захарта) през февруари се е повишил за осми пореден месец, достигнал е нов рекорд и е на най-високото си ниво, откакто се води статистика.

По данни на ФАО търсенето на храна ще се повиши с около 70% за периода 2006 – 2050 г. През следващите 40 години за фермерите ще бъде все по-трудно да произвеждат достатъчно за всички заради недостига на земя, вода и торове. А до 2050 г. населението ще нарасне от почти 7 млрд. до 9 млрд., или това са цели две допълнителни Индии. Освен това консумацията на по-скъпи храни сред по-богатото население и особено на месо ще се увеличи. Това означава, че до 2050 г. търсенето на месо, млечни продукти и хранителни мазнини ще се увеличи с 29%.  

Едновременно с това голяма част от произведената храна днес изобщо не стига чиниите ни, а дори и да влезе в тях, бива изхвърляна. Списание Economist констатира, че и в богатите, и в бедните страни  30-50% от всичката произведена храна остава неизядена. В бедните държави повечето от нея се похабява във и около фермите. Плъхове, мишки, скакалци нападат реколтата на полето или в склада, а млякото и зеленчуците се развалят при транспортирането. Международният фонд за земеделско развитие изчислява, че подобни загуби могат да бъдат намалени наполовина. За разлика от бедните страни, в които проблемът е въпрос на пари, при богатите е поведение – проучвания в Америка и Великобритания показват, че една четвърт от храната в магазините и ресторантите отива директно в боклука, като на първо място са салатите, 50% от които се изхвърлят. Една трета от хляба, една четвърт от плодовете и една пета от зеленчуците също остават неизядени.    

Ще има ли вечеря

Според Международния валутен фонд ни очаква дълъг период на високи цени на храните и "на света може да му се наложи да свикне" с тази тенденция. Поскъпналите храни и горива са  остър икономически, политически и социален риск за развиващите се страни, пише в. Financial Times. Неслучайно Г-20 определи "хранителната сигурност" за основен приоритет през 2011 г. Франция, която пое председателството на организацията, засега не предлага директно регулиране на цените, а лобира за по-силен контрол върху спекулантите, за рестрикции върху забраните за износ и за по-добро информиране за запасите от зърно на големите държави.

Икономистите на МВФ предупреждават, че освен на временни фактори, поскъпването се дължи на "структурни промени в глобалната икономика". Ерата на евтината храна свърши, обяви сп. Economist. Според изданието в бъдещите десетилетия въпросът няма да бъде "какво ще има за вечеря", а "ще има ли вечеря". Някои по-черногледи прогнози вещаят, че за да са в крак с нарастването на населението, фермерите трябва да произведат повече жито и царевица през следващите 40 години, отколкото са отгледали през предишните 500 години.

Повишението на цените на храните е довело до обедняването на още 44 млн. души, констатира президентът на Световната банка Робърт Зелик миналия месец. "Цените стигнаха до опасни нива. Акцентът е поставен върху най-уязвимите, които харчат над половината от приходите си за храна." Зелик също потвърди прогнозата, че поскъпването е проблем, който няма да отшуми скоро.

Защо се случва

Високите цени в момента са в резултат на множество фактори – промяната в храненето на потребителите в новоизгряващите икономики, намалената продукция заради климатичните аномалии (например суша в Русия през 2010 г., когато е унищожена 25% от житната реколта, или наводненията в Австралия през януари т. г., засегнали производството на жито и захар), скъпият петрол, производството на биогорива, износните рестрикции, финансовите спекулации, обезценяването на долара, ниските лихви и повишеното търсене (най-вече на месо).

"Цените на храните не са достигнали пика си. Те ще стават по-високи в предстоящите месеци и години, защото не се взимат мерки", казва пред "Капитал" Лестър Браун, президент на Earth Policy Institute и автор на World on the Edge: How to Prevent Environmental and Economic Collapse. "Според някои специалисти поскъпването се дължи на климатични феномени като горещите вълни в Русия или наводнението в Пакистан. Те несъмнено допринасят, но ние се намираме в много по-сериозна ситуация на намаляване на доставките на храна за дълъг период от време и това не е заради изолирани събития, а е дългосрочно."

По думите на Браун населението нараства, ние консумираме повече, а биогоривата поглъщат все по-голяма част от храната ни. Само в САЩ миналата година от 400 млн. т зърнена реколта цели 124 млн. т са отишли за производството на етанол. "Освен това заради климатичните промени температурите се покачват, което също се отразява на добива на хранителни стоки. Изключително важни са и намаляването на водните ресурси и ерозирането на почвата, което рязко снижава производителността на земята", допълва Браун.

Печеливши от поскъпването са големите хранителни компании, търговците и супермаркетите, производителите на семена и торове, големите агрофирми и други. Засегнати от поскъпването са най-вече развиващите се страни, както и бедните жители на развитите държави. В по-богатите страни хората по принцип не са толкова чувствителни към поскъпването на основни продукти. Първо, защото харчат много по-малка част от доходите си за храна. Второ, в тези страни така или иначе стойността на земеделските суровини формира едва 20-25% от цената на храните (останалото е цената на труда). Този път обаче дори потребителите в първия свят страдат - те се чувстват по-бедни от обичайното, инфлацията изпреварва ръста на заплатите в редица държави, а безработицата е висока.

Все пак според Oxfam International все още не са достигнати мащабите на кризата от 2007-2008 г. Има някои разлики – запасите от зърно са доста по високи в момента; повишението на цените все още не е глобално, тъй като в голяма част от Африка те са стабилни заради добрите реколти; за момента нивата на износните рестрикции не са достигнали до тези отпреди 3-4 години.; засега зърното, което е храна на повечето бедни, е по-евтино от предишния пик. Но ключовата дума е "засега".  

Как да нахраним планетата Даниел Ниренберг и Патрисия Бакеро* От България през Румъния до Нигер потребителите усещат ефекта от повишаващите се цени на храните. Тук предлагаме три препоръки към световните лидери, фермерите, агробизнеса и донорските организации, които подчертават спешната нужда от преосмисляне на настоящите ни методи за справяне с глада. 1. Вместо да произвеждаме повече, нека изхвърляме по-малко   Това е точно обратното на призивите през следващите десетилетия да се удвои глобалната продукция. В България по данни на Европейската комисия 21.8% от населението е застрашено от бедност. И все пак всеки българин похабява средно по около 46 кг храна. Страната работи за намаляване на тези числа. В субсахарска Африка например проектът Purdue Improved Cowpea Storage разработи евтини трипластови торби за грах, които предпазват от вредители. Тази проста иновация помага на фермерите в 28 000 населени места в Нигер, Буркина Фасо, Мали и Западна Африка да увеличат приходите си със 150 долара на година. 2. Повече фермери в градовете До 2050 г. 70% от световното население ще живее в градовете. От София през Лондон до Найроби градското земеделие е решение за постигане на самодостатъчност в областта на изхранването. В Троян например около 80% от собствениците на домове имат своя градинка, в която отглеждат плодове и зеленчуци за семейството си. Градското земеделие осигурява над 50% от необходимата им храна. В Кения хората отглеждат спанак, зеле и домати в т. нар. вертикални ферми. 3. Да насърчаваме земеделие, отговорно към климата            Според ООН до 2080 г. гладуващите в света ще се увеличат с още 600 млн. души като пряк резултат от климатичните промени. На скорошна конференция в София за влиянието на промените в климата върху икономиката и селското стопанство експертите обясниха, че земеделието е най-уязвимият сектор от икономиката на страната. Средното количество валежи от дъжд в България е намаляло с 15%, а общата земеделска продукция може да се понижи с 25% до 2050 г. Правителството прави стъпки за подобряване на напоителната инфраструктура.  В субсахарска Африка 75 програми работят по компенсирането на фермери, които засаждат дървета сред посевите си. В следващите 50 години по този начин африканските земеделци могат да намалят с 50 млрд. тона въглеродния диоксид, което е равно на вредните емисии на целия свят за една година. Тези простички нововъведения показват потенциала на земеделието да намали броя на гладуващите, да подобри начина на живот и да стабилизира климата. Време е да им отдадем вниманието и финансирането, което заслужават.   * Даниел Ниренберг е директор на проекта Nourishing the Planet ("Да нахраним планетата") на Worldwatch Institute. Патрисия Бакеро е стажант-изследовател по проекта. Материалът е написан след една година срещи на авторите с фермери, неправителствени организации и държавни агенции в над 25 африкански страни

Какво да се прави Според Oxfam International в краткосрочен план правителствата по света трябва да увеличат субсидиите за торове и семена и инвестициите в малките земеделски инициативи, както и да помогнат на хората да се справят с ефекта от високите цени на храните чрез програми за социална закрила. В дългосрочен план трябва да се атакуват корените на проблема чрез подпомагане на развиващите се страни да създадат нужните закони за стимулиране на националното производство на храни. Това може да стане с повишаване на инвестициите в земеделието, фокусирани върху дребните фермери, и с помощи за дребните производители при справянето с климатичните промени. Според Лестър Браун са нужни ограничения за производството на биогорива от хранителни ресурси, както и мерки срещу климатичните промени, срещу намаляването на водните запаси и срещу ерозията на почвата. Богатите страни трябва да осигурят достатъчно финансови средства, за да се справят както с краткосрочните, така и с дългосрочните глобални нужди.

*Оригинално заглавие: "Повишени цени в менюто"