Не — каза той. — Слушай, не е никак трудно… Искам само една чаша чай. И ти ще ми я приготвиш."

Репликата е на Артър Дент към Синтезатора на питателни питиета. След нея компютърът в космическия кораб на героя от романа "Пътеводител на галактическия стопаджия" блокира преди битка на живот и смърт с ужасните вогони. Не е нужно да сте персонаж на Дъглас Адамс, за да сте пристрастени към чая. Не е необходимо и да сте англичанин, китаец или японец. Топлата напитка отдавна е популярна по целия свят.

"В България има култура на пиене на билков чай", разказва Георги Триов. Той е съсобственик и управител на създадената през 2009 г. "Българска чаена компания". На пръв поглед амбициозно име. Зад него обаче стои над 15-годишен опит в изкупуването, преработката и търговията на билки за чай. От юли 2009 г. в София работи и фабрика за пакетиране на филтърни пликчета чай, която има капацитет да произвежда 40 кутийки в минута – количество, което Триов определя като доста добро за българския пазар.

В момента предлагат 25 различни вида чай с марката GT Premium – както т.нар. моночайове (т.е. само от една билка), така и блендове от различни билки. А от няколко месеца и смесици от билки и плодове. Някои от комбинациите са класически и отдавна наложени като съчетание – например ябълка и канела. За други Триов споделя, че сами са измислили като комбинация – например плод от касис с цвят от бъз или пък малини и липа.

До няколко седмици ще пуснат на пазара и отделна линия от 12 вида чай, които произвеждат по поръчка на веригата ЦБА. "Подготвили сме също и серия чайове със специално предназначение съвместно с медицински център "Фитолек" – те все още не са на пазара и ще бъдат готови през април", обяснява предприемачът. Отделно от това приемат и индивидуални поръчки от клиенти. Така например вече втора поредна година правят лимитирана серия по поръчка на финансовата компания TBI, която дружеството разпространява като корпоративен подарък към своите клиенти и търговски партньори.

Иначе основният канал за разпространение на продуктите им са именно големите търговски вериги. "Продаваме в "Кауфланд", "Метро", "Пикадили", ЦБА, "Фантастико", "Европа" и доста по-малки вериги", обяснява предприемачът. Според него това е посоката, в която пазарът ще се развива. "Веригите все още имат само около 30% дял тук, но инвестират доста в нови обекти и нещата са динамични. Затова заложихме на тях – заедно с тях да израснем и ние", пояснява той. Отделно от това серията "Фитолек" пък ще се разпространява по аптечния пазар, където за момента компанията все още е слабо представена.

Целта, която са си поставили, е за период от три години, т.е. до средата на 2011 г., да заемат около 10% от пазара на чай в страната. Задачата изглежда възможна. По оценки на Триов към 2008 г. са продадени 25 млн. кутийки билков чай. Средната цена на кутийка пък е около 1 лв., т.е. общо пазарът е около 25 млн. лв. По думите на Триов оборотът на компанията за 2010 г. е около 1 млн. лв. За сравнение – данните от финансовия й отчет за 2009 г. (в която започва производството) показват приходи от продажби в размер на 15 хил. лв.

Всъщност оказва се, че първоначалната идея за собствено производство на пакетчета чай е била доста по-мащабна. "Имаме проект за голяма фабрика, в която да концентрираме на едно място складовите площи, първичната преработка на билки и фабриката за чай", обяснява Триов. Компанията даже е била закупила парцел в софийското с. Хераково, където да изгради съоръжението. Кризата обаче променя плановете им – свиването на пазарите води след себе си намаляване на износа на билки. Усвояването на средства по европейските програми пък дори и в момента продължава да буксува. От обслужващата ги банка също им дават съвет да изчакат.

"И така пуснахме фабриката за чай с оборотни средства и с един сравнително малък кредит от банката, така че все пак да можем да присъстваме на пазара", обобщава Триов. По думите му засега главната цел е да утвърдят марката си в България. След това евентуално ще могат да мислят и за продажбата на готови филтърни пакетчета на европейските пазари.

По отношение на продажбата на билки обаче Триов отдавна има и международен опит. "От 1993 г. сме в бизнеса с билките, започнали сме от най-ниското ниво – като заготовка на билки, сушене, балиране. През 1997 г. излязохме на международния пазар и, общо взето, сега изнасяме в цял свят – имаме клиенти както в Европа, така и в Щатите, в Австралия, в Канада, в Индия, в Китай дори", разказва той.

Всъщност влизането му в този бизнес става пак заради криза – тази на първите години след прехода. Триов споделя, че по образование е машинен инженер и е работел като научен сътрудник в Централния научноизследователски институт по комплексна автоматизация. След затварянето му Триов постепенно започва да се занимава със събиране и преработка на билки. "На някакъв етап имахме някакъв контакт с този бранш и видях перспектива в него", разказва той. Цитира статистика, според която преди години България е била на четвърто място по износ на билки в света след страни като Индия, Китай и Германия. "Сега сме позагубили тази челна позиция, но все така тази традиция в България е запазена, а и билкосъбирането тук е поминък на много хора", допълва предприемачът.

Интересна част от историята му е, че все пак намира поле за изява и на инженерното си образование. "Знанията и уменията, които имам като инженер, съм ги вложил в цеха ни за производство – машините там са правени по мой проект, аз съм си мислил и конструирал почти всичко", разказва той. При избистрянето на проекта за фабриката за чай също се налага да прибегне до тези си познания. Преди това обаче е нужно избистряне на визията за продукта, който възнамеряват да продават.

"Нашият продукт като визия коренно се различава от това, което правят останалите български производители", твърди Триов. Дизайнът на кутийките е дело на студио "Мегахром", но голяма част от идеите са на самите производители. "Не пестим от качеството както на опаковката, така и на билките", обяснява той. И допълва, че самите машини за производството и опаковането на готовия чай също са правени по поръчка. "Една технология по принцип се изгражда спрямо продукта - като започнеш вътре от съдържанието, как ти е подготвена суровината, минеш през размера на пликчето, размера на кутийката. Ние тръгнахме съвсем от началото с нашето разбиране за това какво искаме да покажем на пазара", обяснява предприемачът.

По думите му към момента продуктите им се приемат много добре от пазара. Икономическата ситуация, оказва се, също играе положителна роля. Обяснението е просто – сравнително ниската цена (около 1 лев), както и фактът, че все пак става дума за продукт, предназначен за домашна консумация, а заради кризата хората по-рядко излизат по заведения. Фактор е и цената на кафето, което е основният конкурент на чая, която е доста по-висока.

"Според мен кризата влияе много добре на българския билков чай. Или поне не му се отразява зле", изтъква Триов. Ако се замислите, всъщност твърдението му не е никак изненадващо.

*Оригинално заглавие: "Сгряващ бизнес"