Бизнесът в България е по-голям оптимист за развитието на икономиката през тази година в сравнение с хората, въпреки че кризата е засегнала повече фирмите.
Това е един от изводите, който може да се направи от две социологически проучвания за последиците от рецесията, проведени от екип на институт "Отворено общество".
Около 36% от хората в страната не са я усетили, докато при фирмите този процент е едва 5. Проблемите на гражданите са свързани най-вече с намалено трудово възнаграждение или съкращение от работа. Компаниите се оплакват от повече от два от наблюдаваните показатели (виж графиката), сред които са спад на приходите и печалбата, намалено търсене и забавени плащания от клиенти.
Големите са най-засегнати...
Ако фирмите се разделят на няколко групи на база годишния им оборот, изследването показва, че микропредприятията с продажби до 100 хил. лв. са с най-малко проблеми. По всички показатели делът на засегнатите в тези фирми е под средния за страната. Затова пък групата на компаниите с оборот между 500 хил. и 1 млн. лв. е засегната значително повече от средното по отношение на увеличените разходи за обслужване на текущ кредит (23.5%). Най-осезаемо кризата се усеща при фирмите с продажби от 1 до 5 млн. лв. Почти две трети от тях са потърпевши от междуфирмената задлъжнялост, а около една пета - от дължимите им публични плащания. Малко над половината са засегнати и от спада в продажните цени.
Значително висок е и делът на тези, които се оплакват от увеличените разходи по текущи кредити (малко над 22%). Най-големият проблем на големите фирми, т.е. тези с годишен оборот над 5 млн. лв., са закъснелите плащания както от частни клиенти (малко над 85%), така и от държавата, общините и НАП (31.5%). Направено допълнително изследване сред фирмите с най-високи обороти (тези от "Капитал топ 100" по приходи за 2009 г.) показва, че те са потърпевши от кризата по същия начин като останалите големи фирми. Разликата е, че най-големите български компании страдат повече от закъснелите плащания от държавата, общините и НАП ( почти 43%) и са малко по-слабо, но все пак значително потърпевши от междуфирмената задлъжнялост (около две трети).
Зависи и от сектора
Фирмите са засегнати различно от кризата в зависимост от сектора, в който оперират. Най-лежерно тя се усеща в здравеопазването и социалните дейности (10.6%), докато в сектора на транспортните услуги проблеми са декларирали всички изследвани дружества. Затова пък проблемът със забавените плащания от държавата, общините и НАП се отразява най-вече на здравеопазването (27%), следвано от сектора на транспортните услуги (19.6%), производството на храни и напитки (19.6%) и жилищното строителство (19%).
Тези плащания обаче почти не оказват негативно влияние в сектори като туризъм и търговия и техническото обслужване на автомобили. Междуфирмената задлъжнялост удря най-силно жилищното строителство (над две трети), над половината търговията и техническото обслужване на автомобили и почти половината от компаниите от сектора производството на машини и оборудване. Увеличените разходи за обслужване на кредит също се отразяват най-вече в машиностроенето и в услугите. Най-малко от това се оплакват здравеопазването и търговията с имоти, които обаче са уязвими от спада в цените. Намалението на търсенето, приходите и печалбите обаче засягат значимо всички индустрии и не би било коректно да откроим малко засегнати в това отношение.
...но първи излизат от кризата
Различните начини, по които кризата засяга хората, фирмите и едрия бизнес, формират противоположни очаквания за тази година. Половината от фирмите в топ 100 по приходи в България смятат, че общата икономическа ситуация в страната ще се подобри през следващите 12 месеца. За сравнение - тази оптимистична представа се споделя от два пъти по-малък дял сред населението.
Разлики в очакванията на компаниите има и по сектори. Най-големите песимисти са фирмите от секторите производство на машини и оборудване, търговия с автомобили, туризъм и търговия с хранителни стоки. Най-положително настроени са мениджърите в сектора на жилищното строителство, където почти половината очакват по-добра икономическа ситуация.
Още по-оптимистично настроени за своето развитие, отколкото за развитието на страната, са по-голямата част от мениджърите на компании (изключение са най-малките фирми).
Няколко тенденции
Интересно е и противопоставянето между хората и едрия бизнес по отношение на многократно обявяваната политическа цел на настоящото правителство - влизане в еврозоната. Фирмите от топ 100 по приходи в България явно биха подкрепили евентуалното въвеждане на еврото, но ако днес се провеждаше референдум за това, населението ще гласува срещу въвеждането на европейската валута.
Ако има нещо, което обединява всички компании обаче, то това е очакването за увеличаването на вътрешното потребление и намирането на нова пазарна ниша в страната. Това са икономическите фактори, на които ще разчитат почти всички фирми в България през следващите пет години.
* Авторът е ръководител социологически изследвания в "Отворено общество"
Плащате ли си кредита
Към момента на изследването 45% от фирмите в страната ползват банкови кредити. От тях близо една пета имат затруднения с обслужването им всеки месец, а 45% изпитват затруднения, но само понякога. Най-зле в това отношение са най-малките фирми (с годишен оборот до 100 хил. лв.). За една четвърт от тях покриването на задълженията към банките е ежемесечно изпитание. На другия полюс са големите фирми и едрият бизнес. Повече от две трети от тях обслужват банковите си кредити безпроблемно и само едва между 3 до 5% срещат затруднения (във всички случаи това са фирми, към които има забавени плащания както от частни клиенти, така и от държавата). |
Изследванията
Проучванията са две. Първото е представително изследване на българския бизнес, проведено през периода ноември-декемри 2010 г. между фирмите със седалища в областните градове. От планирани 2700 интервюта лице в лице със служител на ръководна длъжност са реализирани 2034. Максималната грешка е 2.2%. Второто изследване е на населението и е проведено през януари-февруари тази година. Реализирани са всички планирани 1200 интервюта лице в лице, като максималната грешка е 2.8%. |