Преди месец министърът на земеделието храните Мирослав Найденов лансира идеята да се въведат минимални стандарти за качеството на храните, които се предлагат в търговските вериги.
Засега не се знае какво ще представляват минималните прагове, кога и за кои храни ще бъдат въведени. Работна група в Агенцията по безопасност на храните трябва да даде отговор на тези въпроси.

Министърът декларира, че продължава работата по изработването на нови стандарти (освен БДС за млечните продукти и "Стара планина" - за месните), но те са за "продукти високо по ценовата стълба, а минималните прагове са за хората, които не могат да си ги позволят".
Найденов гарантира, че в търговските вериги всички храни са безопасни, но не всичко е качествено. Според него, "когато има минимален праг, потребителите ще бъдат сигурни, че всичко над него е с определено качество".

Мненията по въпроса за въвеждането на минимални стандарти са полярни, показва анкета на "Регал":

Наско Тачев, управител на "Дядо Либен" - Копривщица: "Въвеждането на минимални стандарти за храните е лишено от логика. Може ли някой да поставя изисквания за минимални стандарти към "Милка" или "Кока-Кола". Всеки знае, че колкото по-качествен е продуктът, толкова продажбите са повече. Предприятия в млечния сектор, който са одобрени за търговия с ЕС, отговарят на всички изисквания – за тях подобно упражнение е безсмислено. Ако един продукт е произведен с немлечни съставки, той не може да се нарича сирене или мляко и потребителят е наясно с качеството му. Според мен въвеждането на такива стандарти е загуба на време.

Богдан Борисов, собственик на "Еcco-F" – мандра "Карабунар": "Идеята е добра, защото има всякакви експерименти с храните. Не може да се трови народът. Но тази минимални стандарти трябва да се направят грамотно".

Георги Хаджийски, търговски директор на "Хаджийски и фамилия": "Идеята е добра. Като вкарат такива минимални изисквания, никой няма да може да произвежда под тях, а ще се опитва да надгражда. А сега има много боклуци на пазара. Но по принцип подходът към изготвянето на стандартите е сбъркан. Никъде в света не се описва детайлно процесът на приготвяне на сиренето например – температура, киселинност, сол, а се искат крайни резултати за продукта. Млякото е "живо" и понякога не може да се работи с него на изискваните в стандарта градуси, а на градус два по-високи. Но тъй като в стандарта е фиксирано точно число, продуктът става нестандартен, макар че не се различава от стандартния. Затова и фирмите, които работят по БДС за млечните продукти, са малко. Трябва да се поставят основни, генерални изисквания и рамки и да се търси краен резултат. Затова, според мен, подходът за минималните изисквания е по-добър от подхода при изработването на БДС.

Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки: "Какво означава минимални изисквания – или е стандарт, или не е. Малко бременна жена няма. Цялата история със стандартите за мен е архаична, връщане с 22 години назад. И сега има стари БДС за всички хранителни продукти, защо никой не ги спазва. Новите БДС също не са популярни. Ако аз съм диабетик, и най-качественият сладък продукт може да ме убие. Затова в света се говори за безопасност на храните, а не за стандарти за качество".

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем": "Смисълът на такива минимални стандарти, според мен, е да спре израждането на продуктите в резултат на това, че се търсят все по-ниски и по-ниски цени. Но всеки би трябвало да си задава въпроса какво получава срещу съответната цена. И ако го устройва съответствието между двете – да направи своя избор".