Разходите на Япония за възстановяване на щетите от опустошителното земетресение ще са най-малко 180 млрд. долара, прогнозираха международни банки пред агенция "Ройтерс". Това се равнява на 3% от годишното производство на икономиката и е с 50% повече в сравнение със стихията в Кобе през 1995 г.

Според някои екстремни прогнози дългосрочните разходи могат да достигнат дори 1 трлн. долара. Едновременно с това големи международни банки очакват това да забави икономическия ръст на страната, а през първото тримесечие БВП дори ще спадне.

Третата по големина икономика в света трябва да възстанови инфраструктурата си - пътища, железници, електроцентрали и пристанища, които са засегнати в мащаб, невиждан от Втората световна война насам. Основният проблем е, че публичният й дълг е два пъти по-голям от брутния вътрешен продукт, равняващ се на около 5 трлн. долара.

Агенция "Муудис" предупреди в началото на седмицата, че огромните финансови нужди на Токио могат да понижат доверието на инвеститорите в способността на страната да обслужва задълженията си. Това пък ще предизвика повишение на доходността по държавните облигации и фискална криза.

"Земетресението може да доближи тази потенциална повратна точка, освен ако кризата не мобилизира политиците за преодоляване на дългосрочните фискални предизвикателства", каза анализаторът на "Муудис" Том Бирне.

Земетресението и последвалото цунами отнеха живота на поне 10 хил. души и засегнаха Североизточния регион, произвеждащ около 6 до 8% от БВП. За сравнение - потърпевшият регион от стихията през 1995 г. отговаря за 12.4% от БВП.

Петъчното бедствие, което предизвика редица експлозии в атомни електроцентрали, обаче създаде много по-големи загуби от активи и човешки капитал. Освен това то се случва при цена на петрола на двегодишен връх и скъпи суровини.

"Окончателните щети ще са по-големи от тези при земетресението в Кобе. Трябва да се вземе под внимание въздействието върху всички региони на страната поради търговския характер на засегнатия Тохоку", коментираха от Barclays Capital.

Икономическите последици върху глобалната икономика по всяка вероятност ще са минимални. Освен това милиардите долари за възстановяване на Япония в крайна сметка ще стимулират страната и строителния сектор в Азия.

Някои анализатори обаче са на мнение, че реалните разходи ще надминат първоначалните оценки на щетите.

"Опитът ми подсказва, че има тенденция за подценяване", каза Брендън Браун, ръководител на звеното за проучвания на Mitsubishi UFJ Securities. "Съществуват редица неясноти - не знаем например колко време ще продължи недостигът на електричество, което е допълнителен разход. Поражда се загуба от неосъществено производство. Ако тенденцията се запази за няколко месеца, разходите за възстановяване на щетите ще ни се сторят нищожни", допълни той.

Преодоляването на щетите от земетресението в Кобе е струвало на Япония 115 до 118 млрд. долара, което се равнява на 2% от БВП през 1995 г. Този път - при все още развиваща се катастрофа, първоначалните очаквания на Credit Suisse и Barclays говорят за 180 млрд. долара.

Според прогнозата на Mitsubishi UFJ Securities сумата ще се равнява на 5% от БВП. Финансовата институция взема под внимание допълнителни фактори като понижението на приходите от данъци, субсидии за различни индустрии в засегнатите области и загубата на продуктивност.

По груби оценки възстановяването само на една атомна централа струва 5 млрд. долара. "При положение че властите успеят да овладеят ядрената криза, очакваме икономическата активност да отчете сериозен спад през март и април и да започне да се възстановява през следващите месеци", коментират анализатори на Standard Chartered Bank.

Застрахователните загуби, свързани със земетресението, се оценяват на 35 млрд. долара. Тук не са включени последвалото цунами и щетите от ядрената криза.

Брендън Браун от Mitsubishi UFJ изчислява, че щетите от земетресението в Токио през 1923 г. са се равнявали на 50% от годишното производство на икономиката по това време. Икономическият контекст обаче е толкова различен, че не може да става сравнение.

Агенция "Фич" очаква земетресението да е едно от най-големите обезпечени събития в историята. Според компанията обаче щетите ще бъдат покрити без фалити на застрахователи и презастрахователи.

Оценките на някои анализатори за потенциалните щети върху японската икономика са много по-мрачни от други. Това се отдава на факта, че те вземат под внимание загубата на производствен потенциал, чието възстановяване ще отнеме дълго време.

Ванеса Роси, старши научен сътрудник от лондонския институт Chatham House, оценява, че по време на земетресението е унищожен около 10% от производствения потенциал на страната. Това представлява 20% от БВП, или 1 трлн. долара.

"Най-големите разходи са свързани с възстановяване на производствения потенциал. Бяха нанесени огромни щети на инфраструктурата - инсталации, електроцентрали, домакинства, фабрики, пристанища, брегова линия", каза Роси. "Те не могат да бъдат възстановени в рамките на 1-2 години. Прогнозирам, че процесът ще отнеме 4-5 години", допълни тя.

Роси очаква стабилният частен сектор на страната да подпомогне задлъжнялото правителство, като продаде част от международните си активи и дори чрез валутните си резерви. По думите й този процес може да навреди на международните пазари.

Пол Нютън, анализатор на IHS Global Insight, коментира, че възстановяването единствено на производствените мощности няма да е достатъчно за стабилизиране на икономиката.

"Трагичната загуба на човешки животи и домове в региона означава, че дори при възстановяване на инфраструктурата и производствените мощности, те няма да могат да бъдат обслужвани", каза той.
В опит да овладее паниката на пазарите централната банка на Япония обяви, че ще налее 21.8 трлн. йени (191 млрд. евро) във финансовия сектор. До този момент обаче стъпката се оказва неефективна, тъй като фондовите пазари продължават да се сриват.

"Мерките, предприети от Bank of Japan, по всяка вероятност ще повишат инфлацията в средносрочен план", коментират анализаторите на OCBC Bank. Според икономисти банката е тръгнала в правилна посока, но предприетите действия засега са недостатъчни. Те очакват монетарната институция да приеме допълнителни мерки, ако сривът на фондовата борса продължи.