"НЕ! на високите цени на горивата". "Правителството да създаде срочно комисия, която да предприеме незабавни нормативни мерки за регулиране цената на горивата до 2 лева за литър".

Това са част от плакатите по колите на протестиращите, които ще видите на 13 март, ако минете през някоя от бензиностанциите между Пловдив и Стара Загора. Само седмица след като управляващите (предимно в лицето на земеделския министър Мирослав Найденов) показаха, че поне на думи са склонни да пренебрегнат принципите на пазарната икономика, за да успокоят избирателите, исканията за държавна намеса с цел понижаване на цените на поредната поскъпваща стока нараснаха.

Допреди десетина дни на прицел бяха храните. През седмицата дебатът обаче се премести на единствената по-взривоопасна територия - горивата. От началото на годината цените им скочиха с 12% и доближиха нивата от 2008 г., когато котировките на суровия петрол тип брент достигнаха рекордните 147 долара на барел. В петък цените на международните пазари сделки се сключваха на 113-114 долара.

Вярно е, че растящите цени на бензина и производните му косвено се отразяват на цялата икономика и помпат инфлацията нагоре. Тя пък изяжда разполагаемия доход на хората и може да доведе до по-бавно възстановяване на икономиката. Безспорно е неприятно. Но намеса на държавата в условия на пазарна икономика не просто е недопустима, а и невъзможна - на малките български изкривени пазари можеш да влияеш лесно, но не и на глобалното търсене и предлагане. И в прокламираното като дясноцентриско правителство на ГЕРБ трябва да знаят това. И все пак предложенията на политици и експерти за озаптяване на инфалционния натиск са многобройни и странни. И варират от "държавата да регулира цените" до "да се понижат акцизите".

Монополи, картели, спекуланти

Когато цената на горивата тръгне нагоре, това най-пряко се усеща от превозвачите, тъй като те формират около 40% от разходите им. Логично най-крайните искания като това за регулиран пазар дойдоха от тях:

"Лукойл" е монополист и печели от това. Зареждаме в цяла Европа и по наши наблюдения цената на горивата в България е най-висока", обясни Ваньо Алексиев, изпълнителен директор на "Биомет". "Ясно е, че заради кризата в Либия суровият петрол расте. Но той е изходната суровина и формира не повече от 30% от стойността на крайния продукт. В същото време разходите на "Лукойл" в България са по-ниски от тези в повечето страни от ЕС, защото заплатите тук са едни от най-ниските. Освен това няма логика дизелът да е по-скъп от бензина", така той аргументира недоволството в бранша.

Официалните данни обаче показват, че цената на най-масовия бензин в България е една от най-ниските в ЕС (виж графиките). На другото най-използвано гориво – дизел, е по-скоро между средните в ЕС. Според "Лукойл" последното се дължи на увеличеното потребление и на факта, че за разлика от повечето страни от ЕС България не прилага облекчено облагане с акциз и ДДС. "Ако допреди 7-8 години само 2% от горивата, които са се продавали в България, са били внос, през 2009 г. този процент е 50. Това показва, че пазарът е гъвкав", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество".

Дори и да има съмнения, че има злоупотреба с монопол или картел обаче, това трябва да се докаже от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя вече се самосезира при предишната петролна криза. Резултатът от проверката (докладът не е особено впечатляващ!) не установи злоупотреби с господстващо положение. Сега, не без натиска на транспортния министър Александър Цветков, КЗК обяви, че започва секторен анализ на пазара. Това обаче не означава, че ще се стигне до конкретни проверки за нелоялна конкуренция или злоупотреба с монопол.

На акцизни изпарения

В надпреварата с борбата срещу цените се включиха и политиците. Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров предложи правителството да настоява в Брюксел за отпадане на минималното ниво на акцизите за горивата. Подобна идея застъпва и макроикономистът от Industry Watch Георги Стоев. Той посочва, че 45-50% от стойността на горивата е акциз и ДДС. В момента обаче ставката, с която се облага дизелът в България, е под минималните в ЕС, а за бензина тя е с едва 4 евро на 1000 л по-висока от допустимия минимум, т.е. цената на литър гориво ще спадне с не повече от 0.8 стотинки. Другият вариант е да се иска специално разрешение от Европейската комисия. "Ако България иска да понижи акцизите си под минималните ставки в ЕС, страната ще трябва да поиска дерогация, но е малко вероятно такава да ви бъде дадена", обясниха за "Капитал" от пресслужбата на Генерална дирекция "Данъчно облагане и митнически съюз" в ЕК.

Финансовият министър Симеон Дянков също обясни, че акцизът на горивата не може да бъде намален. Според него въпросът е дали в България повишението на цените на горивата става по-бързо, отколкото в останалите страни от ЕС.

Ако има препоръки, свързани с акцизното законодателство, които заслужават внимание, то това е искането на превозвачите смеските с биогорива да са с намалено облагане. Както и да се облекчи процедурата при внос на горива. Според превозвачите и собствениците на малки бензиностанции тя е толкова усложнена - трябва да има акцизен склад, митниците искат банкови гаранции и т.н. - че на практика компаниите, които могат да внасят такива продукти, се броят на пръстите на едната ръка.

Цените или бюджетът

Ако управляващите искат да се борят с инфлацията – а не да изпълняват исканията на отделни сектори, най-лесно е да намалят ДДС. Това е данъкът, който облага всички стоки и услуги, потребявани в страната, и тежестта му се разпределя равномерно между най-много хора. А и опасността от инфлация не идва само от увеличаващите се цени на горивата. В световен мащаб в посока нагоре (а някъде и рекордни) са котировките на повечето суровини и храни. България няма как да е изключение.

Друг е въпросът дали бюджетът може да издържи на такава мярка, при положение че за тази година е със заложен дефицит от поне 2 млрд. лв., а косвеният данък е най-големият приходоизточник. Освен това идват избори, а управляващите не дават индикации, че искат да правят реформи и да пестят. "За да намалиш ДДС, трябва да имаш стабилен бюджет. А нашият не е стабилен. Дори и ставката да се понижи с няколко пункта, ако петролът продължава да расте, и тази мярка няма да проработи", убеден е Георги Ангелов.

Георги Стоев обръща внимание на още една скрита резерва – държавните такси, които продължават да растат. В повечето случаи те се плащат от фирмите, а те ги калкулират в цената на стоките и услугите си.

От друга страна, поредното поскъпване е добър повод да станем малко по-енергийно ефективни. Това е единственият начин страната и икономиката ни да станат по-малко зависими и при бъдещи шокове да са по-устойчиви. Препоръките на ЕК към правителствата за справяне с предходнта петролна криза също бяха в тази посока – насърчаване на енергоспестяващи технологии и транспорт.
"Хората забравят, че реалните им доходи се влияят не само от цените на стоките и услугите, а и от размера на заплатите им. Дали те ще растат - зависи от това как се развива икономиката. Дали ще е с бързи или бавни темпове - зависи от нас: от реформаторските усилия на правителството и желанието му да се подобри средата за правене на бизнес", допълва Ангелов.

А практиката показва, че за малка отворена икономика това никога не се получава чрез държавно свръхрегулиране.