След две дълги години на криза, в които цените на стоките и услугите намаляваха, светът започна да се възстановява, а по-високата инфлация е на път да се завърне. Притесненията са по-сериозни за развиващите се пазари, тъй като те регистрираха много по-бурно възстановяване от повечето западни държави. Проблемът обаче стои на дневен ред и за богатите нации, а в основата му са поскъпващите суровини.

Цената на пшеницата достигна 9.1675 долара за бушел (около 366 долара за тон) през миналата седмица, което е най-високото й равнище от август 2008 г. Суровината е поскъпнала с 66% през миналата година, царевицата е добавила 88% към стойността си, а котировката на соята е отчела ръст от 43 на сто. Освен храните нагоре вървят цените на металите и горивата, оскъпявайки производствените процеси на компаниите и оттам крайните продукти.

Лесно е поскъпването на суровините да се отдаде на разхлабената парична политика на американския Федерален резерв или на борсовите спекуланти. Въпреки че никои не отрича техния принос обаче, според анализатори основната причина е увеличаващото се търсене в условия на много слабо предлагане.

В последните години развиващите се пазари като Бразилия, Индия и Китай започнаха да набират скорост и съответно да потребяват по-голямо количество суровини. В същото време вследствие от лошото време, природни бедствия и дружи предлагането на продукти като захар, кафе, мед, памук и царевица в момента е на едно от най-ниските си равнища за последните десетилетия.

Икономисти са на мнение, че инфлацията по света ще продължи да се увеличава, застрашавайки крехкото все още икономическо възстановяване.

"Преди три години като основен виновник се сочеха биогоривата и недостигът на храни", коментира Патриция Луис-Мансо, управляващ директор на брокерската къща Kingsman SA. "Става все по-ясно, че поскъпването на храните не може да се обясни с един-единствен фактор", допълни той.
Индексът на потребителските цени достигна 4.6% в Китай и 5.9 на сто в Бразилия на годишна база. В Индия пък инфлацията се изкачи до цели 10%.

И въпреки че засега нивата в Европа и САЩ са сравнително ниски, възходящата тенденция е ясно изразена. Централните банки на големите развиващи се пазари вече осъзнаха зараждащия се проблем и предприеха мерки за овладяването му, които включват увеличаване на основните лихви, ограничаване на директните чужди инвестиции и др.

Ситуацията в развитите държави обаче е малко по-сложна. Водещите световни икономики бяха много по-силно засегнати от кризата и съответно излизат от нея със значително по-ниски темпове на растеж. Това не позволява на централните им банки да започнат да изтеглят безпрецедентните парични стимули, които наляха в системата по време на срива.

Европейската централна банка например продължава да стимулира както правителствата в еврозоната, така и финансовата система във валутния съюз. Въпреки че инфлацията в Европейския съюз премина целевата граница от 2%, банката възнамерява да започне да затяга паричната политика най-рано в края на годината.

Централната банка на САЩ пък наскоро наля нови 600 млрд. долара в икономиката с идеята да ускори бавното излизане от кризата. По този начин обаче Фед спомогна за задълбочаването на друг източник на инфлация за развиващите се пазари - притокът на "горещи" пари.

Казано накратко, когато централната банка на САЩ изкупува държавни облигации, доходността им намалява. Това принуждава инвеститорите, които търсят по-висока възвращаемост, да се насочат към големите възникващи пазари, чиито ДЦК носят много по-високи доходности. Този прилив на капитали в комбинация с поскъпването на суровините води до остро покачване на инфлацията в много държави.

В началото на годината ООН предупреди, че този процес може да доведе до размирици в някои държави и дори до смяна на режими. По-малко от месец след това прогнозата започна да се сбъдва в страните от Близкия изток и Северна Африка.

Според анализатори, ако тенденцията се запази, правителствата по света ще започнат да увеличават ролята си на глобалните пазари на храни и да трупат по-големи запаси от суровини.

"Можем да очакваме по-значителни правителствени интервенции на пазарите", коментира Алан Уини, председател на борда на Emerald Group Australia, пред агенция "Блумбърг". "Те ще се опитат да вземат превантивни мерки за овладяване на ръста в цените на храните", допълни той.

Възможно е други държави да наложат ограничения на износа с цел да защитят жителите си. По този начин обаче глобалното предлагане се понижава допълнително, което води до поскъпването на дадените суровини на глобалните пазари. Подобна ситуация се случи през лятото на миналата година, когато Русия ограничи износа на пшеница, след като опустошителните пожари в страната свиха реколтата.

Изводът е, че като предприемат едностранни мерки за решаване на проблема, правителствата единствено го задълбочават. Светът се нуждае от координиран подход за преодоляване на проблема - задача, с която официално се заеха страните от Г-20.

По време на срещата в Париж в края на миналата седмица финансовите министри от групата се разбраха кои индикатори ще следят с цел предотвратяване на кризи в бъдеще. Всеобщото мнение обаче е, че решаването на основните глобални проблеми изисква по-решителни мерки от водещите икономики и воля за прилагането им на практика.