1.Каква е принципната ви позиция да се напише специален закон, който да определя взаимоотношенията между веригите и доставчиците?

2. "Свидетели сме на небивал натиск върху нас за повече отстъпки...", твърдят българските производители. Какъв е коментарът ви?

3. Българските производители твърдят, че получават по-неблагоприятни условия от международните компании. Съгласен ли сте с това твърдение?

4. Голяма част от недоволството на българските производители е насочено към практиката на търговските вериги да изискват допълнителни такси и бонуси, отделно от договорената отстъпка. Реалистично ли е в бъдеще веригите да се откажат частично от тази практика?

5. При откриването на нов магазин доставчиците са натоварени с допълнителни такси. Възможно ли е тези разходи да се поделят между веригата и доставчика?

6. Силно изтъкван пример е, че при цена от 9 стотинки за кофичка кисело мляко производителят работи на загуба. Какви биха били контрааргументите на веригите?

Емилиян Абаджиев, генерален директор на Metro Cash&Carry България
1. До 1989 г. имахме комитет за планиране, който определяше цените - от тези на хляба до тези на стоманата. Сега имаме консенсус, че сме пазарна икономика. Само че на някои субекти това не им харесва.

В извод на Европейската комисия от есента на миналата година се казва, че България е икономиката с най-ниска конкурентоспособност в ЕС и прилича на страните от третия свят. Тези, които имат проблем с производителността, търсят изкупителна жертва в лицето на веригите.

2. Има доставчици, които идват с нереалистично високи цени. Имаме случай, при който разликата между себестойността на един продукт и крайната цена беше девет пъти. Тоест той, за да стигне от производителя до нас, е поскъпнал девет пъти. Това не е нормално.

Ние не искаме самоцелно отстъпки. Те са обвързани с обемите на продажбите и с производителността на труда. Когато тя е ниска, фирмите се опитват да прехвърлят проблемите си на нас. Отстъпките, които искаме, са форма на участие на доставчиците като наши партньори и се пренасят на крайната цена. От това клиентите имат полза.

3. Абсолютно невярно. Няма деление между български и международни компании, има разделение между търсени и нетърсени продукти на българския пазар.

4. Мога да говоря само от името на "Метро България". Да, ние искаме бонуси, но предлагаме нещо в замяна, предлагаме услуга, която струва пари. Когато доставчикът иска стоката му да бъде позиционирана на определено място, е редно да си плати. Или когато му даваме информация на коя категория клиенти точно продава най-добре, преди това сме инвестирали сериозни средства, за да може да подредим и анализираме тези данни. Участието в метро-пощата също струва пари. Но за сметка на това промоциите в нея достигат до вратата на милиони клиенти.

И всички тези условия са описани в договорите помежду ни. Доставчиците се съгласяват, подписват ги, а после не искат да ги спазват. Когато нещо договорено не се спазва, нормално е да си търсим правата и компенсации.  

5. Тези разходи се поделят. Когато откриваме нов магазин, инвестираме и в нови билбордове, нови рекламни площи, нови канали за комуникация. Основните инвестиции са от нас. Ние просто каним доставчиците да участват в разширяването на пазара и комуникацията.

6. В "Метро" всички продукти са с реалната си цена. При нас няма мляко за 9 стотинки. Иначе е възможно някоя верига да субсидира даден продукт в момент на промоция и законът в България не го забранява.

Димитър Спасов, управител на "Кауфланд България"
1. Ние не считаме, че съществува обективна необходимост от приемане на специален закон по темата. България има не само свободна пазарна икономика, но и достатъчно нормативни документи, които регулират търговията. Европейският опит показва, че държавите, които са приели допълнителни регулативни мерки, се изправят пред редица други проблеми и поради тази причина са на път да се откажат от тях.

Въвеждането на допълнителни регулаторни механизми би довело до покачването на крайните цени, което не е благоприятно за българския потребител. 

Най-важният регулатор в една нормална пазарна икономика е самият пазар.

Част от инициаторите на дискусията за взаимоотношенията на доставчици и търговски вериги демонстрират и се хвалят със своето завидно благосъстояние, изразяващо се между другото и в притежаване на луксозни имоти в България и в чужбина, притежаване на хотели, притежаване на луксозни автомобили и т.н.

Това още повече води до мисълта, че проблемът между доставчици и търговски вериги изкуствено се създава.
2. Влизането в търговски взаимоотношения, както и конкретното договаряне, е абсолютно доброволно и от двете страни – производител и търговец. Дали двете страни ще се договорят зависи единствено и само от тях. В този смисъл не може да се говори за "небивал натиск".

Отстъпката е съвсем нормален елемент от търговските взаимоотношения. Тя не е самоцел, а се получава, когато насрещната страна дава нещо – например листване на определен брой артикули, допълнително позициониране на стоката, реализиране на обеми, рекламиране на дадения артикул и т.н. Не само търговската верига договаря отстъпка със своя доставчик – производител, вносител или дистрибутор. Отстъпка договаря и самият доставчик със свои подизпълнители или производители. И това е съвсем нормален търговски процес.

Отстъпките, които "Кауфланд" успява да договаря, прехвърля директно към крайните клиенти на веригата. По този начин успява да продава на ниски цени. Факт, който считаме, че трябва да се адмирира, а не критикува, особено когато финансовите възможности на потребителя са ограничени. 

3. Това твърдение не отговаря на истината и в този смисъл няма необходимост да бъде коментирано.

4. Не можем да отговорим от името на всички търговски вериги. "Кауфланд" стриктно спазва българското законодателство и конкретните търговски договорености със своите партньори. Принципно търговските практики са аналогични във всички държави по света, чиито икономически механизми функционират според пазарната икономика.

5. Отговорът е аналогичен на горния.

6. Определянето на продажната цена е в компетенциите на самия търговец. Налагането на цена от страна на производителя е в противоречие със законите, свързани със защита на конкуренцията. Определянето на конкретната промоционална цена няма нищо общо със съдържанието и рецептурата на съответния продукт, също така и с доставната цена на доставчика.

Печелившите от кисело мляко на цена 9 ст. са  производителят – защото продава още по-големи обеми, крайният клиент – защото купува на изключително изгодна цена, и търговецът, който генерира повече клиенти, т.е. всички. В този смисъл ние не виждаме проблем.