Една нищо и никаква на вид кофичка кисело мляко от 9 стотинки отключва горещи емоции: опашки от възрастни хора, които прибягват до физическа разправа, за да се домогнат до евтината стока; развълнувани фоторепортери, зарадвани от вълнуващата порция търговски снимки в архива; собственици на магазини, доволни от успешната промоция. Кофичката от 9 стотинки крие и един сериозен конфликт, който тлее от две-три години, разгорещява се на моменти, като всеки път отзвукът му е по-силен и по-силен.

Това е спорът между някои големи търговски вериги и някои от българските им доставчици. При този конфликт едната страна недоволства от тежките условия, които й налага другата. Втората отвръща на обвиненията с факта, че всичко е доброволно и в бизнес отношенията няма насилие. Аргументите на двете страни поставят истината някъде по средата, но решението на конфликта изглежда все още скрито.

Седмица на страстите

Тонът зададоха представители на няколко сдружения от фирми - производители на храни: хлебари, мелничари, маслари, води и др. Във вторник те организираха пресконференция, на която за пореден път разказаха, че се намират в неравнопоставено положение пред големите търговски вериги, че правилата, които международните търговци им налагат, са непосилни и ако тенденцията продължи, от българската икономика ще отпаднат десетки местни производители. Доставчиците са против множеството такси, бонуси и рабати, с които се ангажират в годишните си договори с веригите. Недоволстват и от едностранчивите правила в случаите, когато решат да прекратят предварително споразумението си с магазините или да изтеглят стоката си от тях (виж подробности в карето).

"Проблемът непрекъснато се задълбочава, неравенството се увеличава. С всяка нова верига нещата се усложняват дори на европейско равнище", каза председателят на надзорния съвет на козметичния производител "Арома" Лукан Луканов. Той на няколко пъти подчерта, че не е против веригите въобще и те са нещо естествено за ХХІ век. "Единственото ни желание е да има справедливи отношения между нас и тях", каза Луканов.

Въпросната пресконференция е поредната инициатива след серия такива от миналата година. Представители на българските доставчици неведнъж са формулирали оплакванията си пред държавните институции. По тяхна инициатива в Комисията за защита на конкуренцията преди повече от година започна и дело срещу международните търговци за забранени споразумения. Заключението се чака до дни.

Опит за защита

Недоволните доставчици направиха още една крачка към защита на позицията си. Те са написали проект на специален закон за лоялна търговия. Документът, с който "Капитал" разполага, всъщност си личи, че е писан от страна на доставчиците. В него има доста текстове, които биха могли да се тълкуват като ограничаване на свободната конкуренция. Така например търговските вериги нямат право да прекратяват едностранно договор, освен ако доставчикът системно (повече от три пъти) е нарушавал задълженията си. Има задължение магазините да публикуват в интернет общите условия и да не сключват с фирмите договори, които са по-строги от вече оповестените. Забранява се и получаването на всякакви видове такси и рабати извън договорената отстъпка. Целият дух на проекта е в стила забрани и задължения за веригите и без детайли за доставчиците.

От министерството на икономиката съобщиха за "Капитал", че знаят за този проект. "Предвидените разпоредби са с много широко приложно поле и касаят практически всеки търговец на дребно в страната. Това излиза извън рамките на поставения проблем и крие риск от увеличаване на административната и регулаторната тежест", казаха още от институцията.

Оттам съобщиха, че скоро ще бъде сформирана работна група, която да анализира проблема между веригите и доставчиците и нуждата от законови промени. "Дали това ще бъде нов законопроект или допълнителна част към друг закон, не може да се каже в момента. Процесът е в много ранна фаза и отсега е трудно да се прогнозира", коментираха от министерството.
Коментарът от Комисията за защита на конкуренцията е по-скоро срещу нов закон за честната търговия: "При въвеждане на специален секторен закон съществува риск от преориентиране на търговците на дребно към доставчици от съседни страни, в които не е създадена подобна регулация. По този начин е възможно закон, имащ за цел защита на доставчиците, да постигне обратния ефект – прекратяване на търговските отношения с местни, малки и средни предприятия", казаха от КЗК.
Има и група, макар и малка, на доволни от веригите доставчици. Най-често това са утвърдени чужди производители, но има и големи български фирми, които не говорят за проблеми в работата си с хипермаркетите.

Ответната страна

Доскоро международните вериги запазваха мълчание по темата и избягваха да коментират обвиненията на недоволните си доставчици с мълчаливо пренебрежение. Този път излязоха от позицията си на наблюдател, което показва, че ситуацията действително ги е раздвижила (виж интервютата). Първо някои от мениджърите на големите компании се срещнаха с председателя на КЗК Петко Николов, а след това излязоха с общо разяснение, че търговските вериги са сред най-големите инвеститори в страната, осигурили са хиляди работни места и са намалили сивата икономика.

"Някои хора, които имат проблеми с производителността си, се опитват да ги прехвърлят на нас", коментира пред "Капитал" мениджърът на Metro Cash&Carry Емилиян Абаджиев. "В Европа всички компании работят с маржове между 1 и 3%. Някои български фирми бяха свикнали на 50% печалба... Недоволството на някои доставчици сега нагнетява ситуацията. През годините ние сме помогнали на много семейни български компании да се развият и стигнат до международните пазари. Ще продължим да търсим винаги диалога, но не приемаме диктуване на отношенията", добави още Абаджиев.

Някъде по средата

Истината е, че и двете страни имат своите силни аргументи. Макар разказите за тъмните стаички за преговори, които трябва да напомнят полицейски помещения за разпит, да звучат пресилено, едва ли има доставчик, който да не се е препотил поне няколко пъти при тежките разговори с поредната чужда верига. Когато видят насреща си по-слаб играч, веригите биха изпаднали в изкушението да му наложат условията си, така че да спечелят повече пари от него. Също така някои бонуси и такси действително могат да се приемат за несправедливи. Когато някоя верига си строи нов магазин, тя товари фирмите, с които работи, за част от разходите си. В очите на веригата това е "партньорска подкрепа". В очите на доставчика това е инвестиционен разход за придобиване на дълготраен материален актив, който би трябвало да е заложен в инвестиционните планове на търговците. Вместо това веригите използват тези такси, за да си увеличат маржа, тоест печалбата.

Също така е на ръба на справедливостта, ако в началото на годината двете страни са се договорили, че ще бъдат отворени десет магазина през годината, а впоследствие новите обекти порастват до 30 нови.

От друга страна, доставчиците работят с веригите доброволно и изказване като "извиват ми ръцете" лесно може да бъде последвано от отговора "ами тогава се откажи". Когато насреща си веригите имат силен играч и компания с търсен на пазара продукт, тогава доставчикът би могъл да налага и своите условия.

"Веригите си определят един бюджет, който искат да получат от теб. И само ти го разпределят между различните бонуси и такси. Въпросът е да ги договориш така, че да си подкрепиш продажбите, а не да ги дадеш за нещо, което няма пряка връзка с оборота ти", обясни доставчик. Така например производителят или вносителят има интерес да се ангажира с бонуси за маркетингови промоции, а не с бюджет, с който ще си сложи логото на торбичките.

В търсене на решението

Конфликтът, който се разгаря сега между веригите и доставчиците, не е нов за модерната търговия. Той съществува в много европейски страни, където се търсят всевъзможни решения – чрез търговски практики или законови регулации. В България този проблем ще става все по-осезаем. Модерната търговия расте бързо, средният й пазарен дял се изчислява на 30-40%, но в някои категории минава и 50 на сто. Активната конкуренция, новите магазини и бързото развитие на бизнеса ядат чувствително от дела на малките квартални обекти. Колкото повече вериги навлизат, толкова повече местен бизнес изчезва. Тоест доставчиците ще трябва да се съобразяват с тях.

Но тази тенденция не може да се регулира със закон за взаимоотношенията между два частни субекта – веригите и доставчиците. Първо, защото този подход е нездравословен за свободната пазарна икономика и, второ, защото колкото повече регулации се въвеждат в бизнеса, толкова повече се отварят вратите за тяхното заобикаляне. Просто трябва да има желание за диалог и търпимост от двете страни.

В тази дискусия се пропуска друг много важен аспект: въпрос на национално решение и идеология е коя от двете линии ще поеме държавата - да стимулира навлизането на международните големи вериги, които ще окрупняват търговията, или ще подпомага местния бизнес в лицето на малките магазини. В първия случай ще има повече наемни работници и по-ниски цени. Във втория ще има повече местно предприемачество и по-високи цени.

В Европа вече има примери, в които големите вериги се съобразяват с ограничения къде и какви магазини имат право да строят. Спазва се дистанция между обектите, така че да не се струпва свръхвлияние на една марка или верига. Но това са законови регулации, които поставят правилата на магазините, а не се бъркат във взаимоотношенията между два независими търговски обекта. До подобна стратегия се стига след задълбочен анализ и политическо решение. А не под натиска на едно или друго бизнес лоби било то чрез сдруженията на доставчиците или съветите на дипломатическите служби.
По темата работи и Мара Георгиева