Когато преди няколко месеца главният икономист на "Яйца и птици Зора" излиза в пенсия, в трудовата му книжка предприятието за производство на яйца до добричкото село Дончево фигурира като единствен работодател. Служителят е прекарал там целия си трудов стаж от първия до последния ден. По думите на изпълнителния директор Иван Иванов това не е единичен случай в историята на компанията. Самият той влиза във фирмата за пръв път преди 24 години и съпреживява всички промени преди и след нейната приватизация.

В момента собствеността е разпределена само сред хора, които работят в компанията, включително Иван Иванов. Според изпълнителния директор именно този факт и липсата на мажоритарен собственик са определящи за успешното развитие на "Яйца и птици Зора": "Това гарантира, че всички собственици имат интерес предприятието да съществува."

Фирмата работи по т.нар. голям кръг на производство - освен че отглежда носачки, сама задоволява нуждите си от пшеница, рапица, царевица и слънчоглед. От приватизацията през 1996 г. насам резултатите се движат само нагоре. В първите години на кризата оборотите продължават да растат, макар и с по-бавни темпове, но отново без загуба. Миналата година е първата със спад в оборота.

Заради кризата и заради обновяването на техниката обаче една част от работниците във фирмата стават излишни. И мениджърът се изправя пред сериозен проблем - поне половината от подчинените му са негови съседи: "Икономическият ефект от инвестициите е много добър. Но социалният ефект е много труден за нас, защото сме принудени да се лишим от част от служителите", обяснява Иванов. В крайна сметка решават въпроса, като разширяват земеделското си производство върху земя от над 35 хил. дка и преквалифицират хората, за които в предприятието вече няма работа.

Впрочем социалният елемент заема сериозно място в управленския подход на Иван Иванов - всеки работник например получава по четири кори яйца на символични цени и осем кокошки на месец.
В момента в предприятието се отглеждат около 560 хил. носачки и 160 хил. подрастващи пилета. По думите на Иванов капацитетът, който в бъдеще трябва да бъде усвоен напълно, е за 760 хил. носачки. Досега в компанията са инвестирани около 12 млн. лв. за обновяване на техниката и начините на отглеждане. Една трета от тях са финансирани от европейски фондове.

"Яйца и птици - Зора" се различава от тясно специализирания производител на яйца. В Дончево обхващате всички процеси по веригата. Това ли е работещият модел в България?

Да, това наистина не е разпространеният модел на Запад. Там един се занимава само с отглеждането на ярки, друг - с производството на фураж. Дори пакетирането се извършва от отделна компания. Тук комбинатът е бил замислен да работи при затворен цикъл. През годините ние постепенно успяхме да го възстановим напълно. На практика имаме приходи само от продажбата на яйца. Всички други съпътстващи дейности се явяват разход. Продаваме малко и от слънчогледа и рапицата, които отглеждаме, но приходите ни стигат колкото да платим рентите на земите, които сме наели. Иначе една от основните причини да се захванем със земеделие беше, че имахме достатъчно тор от животните.

Не е ли по-евтино да купувате жито, вместо да отглеждате?

Това е  труден въпрос, защото във всеки период е различно, зависи от конюнктурата. Има години, в които яйцата помагат на земеделието, в други пък земеделието помага повече на кокошките и яйцата. През 2010 г. например реколтата беше толкова добра, че не помня такава от поне 20 години. Годината беше много благоприятна и за пшеницата, и за рапицата, слънчогледа и царевицата. Освен това заради сушата в Русия и Украйна нямаха реколта от пшеница и се принудиха да внасят. Затова и цените достигнаха рекордни стойности. Пшеницата например струваше 370 лв. за тон без ДДС. Аз такава цена не съм чувал никога, в нормални години е около 180-200 лв. за тон.

Сега, като си помисля колко тона пшеница и царевица имаме, ако ги продадем набързо, веднага можем да спечелим 6-7 млн. лв. Но за добро или за лошо сме си избрали друго производство - това зърно влиза в яйцата, които пък продаваме на загуба, защото тази година не е благоприятна за пазара на яйцата. И милионите се стопяват. Но само така можем да запазим основната си дейност и работните места.

В този бизнес, откакто помня, винаги е било така - редуват се добри и лоши години. Примерно 2009 г. беше много добра, най-добрата от 1997 г. насам. Цяла година имаше високи цени и голямо търсене. Може би защото е бързо възобновяемо производство, това привлече в този бизнес много хора с пари. Затова резултатът през 2010 г. е свръхпроизводство и съответно ниски цени.

Само на това ли се дължи пренасищането на пазара?

В момента положението е такова не само в България или в региона, а в целия ЕС. Не знам каква е причината, най-вероятно общото свиване на потреблението. Данните, които чета, са за около 15-20% спад. Ако това е вярно, няма как и на нас да не се отрази - намаленото потребление, съчетано със свръхпроизводство, води до продажби под себестойност. Нашата продукция е такава, че не можем да я задържаме, докато се намери купувач на висока цена. Не можем да спрем да произвеждаме. Кокошките ядат и снасят всеки ден, за тях няма събота и неделя. До седем дни яйцето трябва да е излязло от завода и да пътува към търговската мрежа, а до 28-ия ден от снасянето му трябва да е продадено. Имаме по 400 хил. яйца на ден. Само три дни ако не продаваме, ще се задръстим. Затова е и въпрос на издръжливост - който не издържи, започва да намалява цените, само и само да продаде продукцията. Затова и се стига до такова поевтиняване.

Такъв труден момент не помня скоро да е имало за бизнеса. Основният проблем е неблагоприятното съчетание на два фактора - високите цени на фуража и ниските цени на яйцата. Ние имаме известно предимство, защото сами отглеждаме фураж. На нас пшеницата ни излиза по 20 ст. за килограм, а колегите без собствено производство си я купуват по 37 ст. за килограм. Това е голямо предимство при оцеляването, но не и при гоненето на голяма печалба. Някои не успяха да оцелеят. В момента пет-шест компании в бранша затварят, защото не могат да издържат на това състояние на пазара.
Ние пък сме принудени понякога да продаваме под себестойност. В навечерието на Коледа например себестойността беше между 12.5 и 13 ст., а средната цена - 11.8 ст. По принцип данъчните, като чуят нещо такова, веднага идват да ни питат защо го правим.

Какво им отговаряте?

Доказваме, че пазарната цена е такава. Това се прави чрез данни и фактури от други производители за същия период. Ако и те са продавали на такава цена, значи пазарът наистина е такъв.

Тогава как успявате да излезете на печалба в края на годината?

Да чукна на дърво, досега не сме приключвали на загуба. Всичко зависи от пазара и как ще си направим сметките. Примерно, ако единия месец продаваме с около една стотинка под себестойността и имаме загуба, следващия месец компенсираме с цена две стотинки над себестойността. Имало е и колебливи години, в които печалбата е била минимална. Опитваме се да продаваме на колкото се може повече места, работим с максимален брой търговци в България. Продаваме във всички големи вериги.

Много производители се оплакват от тях. Доколко равноправен се чувствате вие в това партньорство?

С големите търговци имаме договори, но по тях нямаме права, имаме само задължения. Те могат да си поръчват когато искат и по колкото искат - в договора количества не се споменават. Заявките са три пъти в седмицата и ние сме длъжни да ги изпълняваме веднага. Понякога може и да ги няма.
Ето например преди празниците някой беше внесъл полски яйца, които една от големите вериги беше пуснала по 12 ст. Аз не мога да докажа, че тези яйца са нелегален внос, но ако се продават на 12 ст. крайна цена, т.е. с начислени ДДС и търговска надценка, сметката трудно излиза. Тези яйца са тръгнали от Полша, стигнали са до България, всеки по веригата си е сложил надценка, после им е начислено ДДС. Щом крайната цена е 12 ст., значи по някакъв начин са внесени нелегално. И това продължава с години. Но данъчните и ветеринарно-санитарният контрол това не го гледат, следят само нас дали продаваме под или над себестойност.

Тази несигурност на българския пазар може ли да се компенсира с износ?

Донякъде да. Ние изнасяме около 35-40% от продукцията. Сега започнахме да изнасяме за Румъния. Оттам поръчват доста големи количества, защото нашите яйца са по-евтини от румънските. Изнасяме и в Италия. От Швейцария също имаме поръчки - там много трудно успяхме да се договорим и отново на много ниски цени.

Смятате ли диверсификацията на бизнеса за изход от неблагоприятната ситуация на пазара на яйца? Бихте ли започнали например да продавате и пилешко месо?

Възможно е. Лошото е, че яйцата и месото горе долу вървят заедно като спад и растеж. Пилешкото месо може да се продава само ако се отглеждат бройлери, които са различен тип кокошки от носачките. А ние сме специализирани само в производството на яйца за пазара. Преди няколко години имахме и бройлери, но там ситуацията е същата, даже по-лоша - цените падат и се качват по няколко пъти в годината. И ако трябва да изнасяш точно когато цената е ниска, отново си на загуба. Надяваш се, че следващият период ще е по-добър, но той невинаги е такъв. Затова бизнесът с бройлери е само за големи компании, които продават постоянно. Така освен лошите периоди на пазара те хващат и добрите. И в края на годината, като теглят чертата, излизат на печалба. Общо взето, земеделието не е за забогатяване, то е за преживяване.

Какво се случва с кокошките, след като спрат да снасят?

Обикновено периодът, в който носят, е 11-12 месеца. След това се карат в кланиците. Продаваме ги по 1 лв. на килограм, но като платим около 45 ст. ишлеме, цената пада наполовина. Носачките са като машинки за яйца, нямат голям рандеман, като се сварят, стават около 1.5 кг. На някои места на Запад ги взимат за храна на животните, защото само за това стават, но нашите ги слагат и в колбаси. Това по принцип не е забранено, след като кокошката се свари и обезкости.

Доколко начинът на отглеждане на птиците се отразява върху качеството на яйцата? Има ли наистина значение дали кокошката е "свободна"?

Качеството на яйцата зависи основно от храненето на птицата и от хибрида - вида на кокошката. Почти невъзможно е изискванията на "свободното" отглеждане да се постигнат от компания със сравнително голям размер като нашата. Те са по-скоро за малки ферми, защото освен помещението за кокошките трябва да се осигури двор и на една кокошка да се падат по 10 кв.м. Това са недомислици. Майка ми на село има такива кокошки, които си ходят из двора. Единствената разлика при яйцата е в цвета на жълтъка - при тези от двора той е по-оранжев заради слънчевата светлина. Но това няма нищо общо с качеството на яйцето. Има добавки в храната, чрез които цветът на жълтъка може да се променя всякак.

Преди време имахте намерения да произвеждате биогорива с отпадъците от фермата. На какъв етап са тези планове?

Все още имаме такива намерения. Бяхме напреднали доста с проекта, защото имахме силен партньор, но покрай смяната на оборудването заради евроизискванията (виж "Трудното решение") торта, която е основна суровина, също се промени - преди беше полутечна, сега е твърда. И за да произвеждаме биогорива, в момента трябва да слагаме допълнителни 25% от специална добавка. След като направихме преизчисленията, партньорът се отказа. Мисля, че рано или късно ще осъществим този проект, защото имаме готова подстанция тук, в двора, чрез която можем да подаваме произведения от биогорива ток в енергийната мрежа. Остава само да намерим инвеститор, с помощта на когото да построим всички съоръжения и генератори за производството на ток. В момента водим разговори с една германска компания, но все още е рано да се говори за партньорство.

Бяхте публична компания, защо решихте да слезете от борсата?

Публична компания бяхме след приватизацията, когато собственици бяха три холдинга. Впоследствие, когато работническо-мениджърското дружество придоби и последния пакет акции, не бяхме задължени да оставаме на борсата и излязохме. Искахме да си спестим огромната бюрокрация и изпращането на безброй документи.

Компанията -    Брой служители - 297 -    Оборот за 2009 г. - 24.8 млн. лв. -    Ръст спрямо 2008 г. - 5% -     Оборот за 2010 г. - 21.1 млн. лв. -     Спад спрямо 2009 г - 14.9%

Визитка Житейски факти -    Роден на 30 март 1954 г. -    Женен, с две деца Образование -    Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство - Русе, "Двигатели с вътрешно горене" (1975 - 1979) -    УНСС - София, следдипломна квалификация по мениджмънт и маркетинг (1990 - 1992) Професионален опит -    АПК Балчик ∙   инженер (1980 - 1981) ∙   главен инженер (1981 - 1983) ∙   зам.-председател (1983 - 1987) -    Окръжен комитет на БКП, технически отговорник (1987) -    Птицекомбинат, с. Дончево ∙   зам. главен директор (1987 - 1990) ∙   директор яйценосно направление (1990 - 1992) -    "Добруджански протеин" АД, началник на отдел "Изкупуване" (1992 - 1996) -    "Яйца и птици - Зора", изпълнителен директор (1996 - )

 *Оригинално заглавие: "От кокошката до яйцето"