От юли, когато влезе в сила стандартът (БДС) за българското кисело мляко, рекламният слоган  "Къде е млякото" сякаш позагуби актуалност.

БДС не е задължителен, но фирмите, които решат да го спазват, трябва да произвеждат популярния продукт само по правилата. А те изискват да се използва само свежо мляко, отговарящо на евроизискванията за качество, български закваски и българска технология. Млякото може да е само с 2% или с 3.6% масленост. Продуктът трябва да е с леко по-кисел от налагания през последните години вкус.

Седем компании вече имат разрешение за производство на кисели млека по БДС. Това означава, че те са преминали през предварителна инспекция на условията за производство от комисия ветеринари и са регистрирани в Патентното ведомство като ползватели на наименованието за произход "българско кисело мляко".

Нови опаковки

Одобрените фирми са "Данон Сердика", ОМК, "Зоров 91 - Димитър Зоров", "Полидей-2" - Карлово, "Бор-Чвор" - Пловдив, "Ел Би Булгарикум", "Млечен свят 2003" – Стара Загора.

Част от тях предлагат мляко по БДС с познати марки - "Данон Сердика" лансира продукта си под бранда "На баба", ОМК е с "Верея", "Зоров 91 - Димитър Зоров" – с "Пършевица", "Полидей-2" – с "Домлян", "Ел Би Булгарикум" - с едноименната марка.

"Бор-Чвор" обаче лансира нов бранд мляко по БДС - "Табу". С ново наименование ще е и продукцията по стандарта на старозагорската "Млечен свят 2003". Сега фирмата произвежда киселите млека "Братя Даскалови" (по името на селото, където се намира производството) и "Траяна". "Новата марка пак ще съдържа информация за географското местоположение на производствената ни база", казва Ивайло Серкеджиев, управител на "Млечен свят 2003", без да разкрива подробности. Той съобщи, че подготвят опаковките и че млякото ще е в търговската мрежа до месец.

До няколко седмици ще бъдат готови и новите опаковки на "Ел Би Булгарикум". Главният технолог на компанията Мариана Черкезова заяви, че "фирмата винаги е произвеждала продукти, отговарящи на българските държавни стандарти". "През годините, в които отпадна задължителният БДС, ние успяхме да запазим най-ценното в млякото - живите български закваски. Поради това сега не се наложи да правим промени в начина на работа и технологията, за да отговорим на записаното в новия БДС", казва Черкезова.

С променен външен вид според изискванията на стандарта от около месец е млякото "Пършевица" (2% и 3.6%). Според Димитър Зоров, собственик на фирмата производител, то се произвежда по стария БДС още от 2009 г. Компанията беше единствената частна (освен държавната "Ел Би Булгарикум"), която още на 7 юли 2009 г. се бе регистрирала като ползвател на наименованието за произход "българско кисело мляко".

Млякото по БДС с марката "Домлян" е на пазара от средата на ноември м. г. Отпреди месец се продават "На баба" (3.6% масленост") на "Данон Средика" и "Табу" на "Бор-Чвор" (2% и 3.6%), а от края на декември - и "Верея" (3.6%) на ОМК.

Приемлива цена

Всички одобрени производители твърдят, че млякото по стандарта не се различава като цена от другите им аналогични продукти. "Домлян" (3.6%) по БДС се продава за около 80 стотинки в търговската мрежа. "То не е по-скъпо от другите млека на компанията със същата масленост, но е по-евтино от специалните млека на фирмата с фибри от българска маслодайна роза", казва Мирослава Филчева от търговския отдел на фирмата производител "Полидей - 2".

Осемдесет и четири стотинки е препоръчителната цена на "Верея" (3.6% ), произведена по БДС. "Това ценово прозициониране е между основните ни продукти "Верея 2.9%" и "Верея 4.5%", уточнява Параскева Руменова, маркетинг мениджър на ОМК.

"Около 80 ст. струва и кофичка "Табу" и е на цената на останалите ни аналогични млека", уверява Теодор Сотиров, управител на "Бор-Чвор". Цената на "Пършевица" (3.6%) е между 85-90 ст. в търговската мрежа, а по-нискомаслената е с около пет стотинки по-евтина, заяви Димитър Зоров. "На баба" по БДС е с препоръчителна цена 95 стотинки, съобщи Цветелина Георгиева, мениджър комуникации на "Данон Сердика". Тя изрично уточни, че млякото се произвежда с български закваски.

Без смазващо нетърпение

Засега интересът към "новите стари кофички" не е смазващо голям, както се случи с месните продукти "Стара планина", отчитат търговци и производители. Едно от обясненията е в сезона – зимата не е пикова за продажбите на кисело мляко. Освен това предлагането на продуктите съвпадна със суматохата около предпразничните харчове и последвалото затишие след това. Липсваше и масирана рекламна кампания, каквато земеделският министър направи на "Стара планина".

"Пазарът на скъпите марки кисело мляко е поразпределен. Хората имат изградени предпочитания, лоялни са към дадени фирми и дори да опитат от мляко по БДС, пак се връщат към познатите качествени продукти", обяснява Димитър Зоров.

Не е без значение и специфичният, по-кисел вкус на "продуктите с лактобацилус булгарикус", който е непривичен за мнозина. Логистиката на продукта също изисква време, което обяснява защо млеката по стандарта все още не могат да се намерят във всички търговски обекти в страната, а там, където ги има, не присъстват всички фирми, получили одобрение.

Производството по стандарта обаче увеличи бизнеса на българските фирми, произвеждащи закваските (наричани още стартерни култури). По данни на Георги Георгиев, съсобственик на производителя "Лактина" – Банкя, закваски от неговата компания купуват "Данон", ОМК, "Пършевица", "Домлян", "Бор-Чвор". Освен това и "Чех", "Млечен рай" - Враца, "Маркели", които също кандидатствали за одобрение. От "Ел Би Булгарикум" пък твърдят, че бизнесът им със стартерни култури е отбелязал 10% ръст след влизането на стандарта в сила.

Какво се очаква

Засега ветеринарите държат изкъсо производителите и проверяват на място, както и на случаен принцип в търговската мрежа дали се спазват изискванията на БДС. Ако открият несъответствие със записаното в стандарта, фирмите ще бъдат санкционирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност. А той предвижда глоба от минимум 500 лв. и максимум 10 хил. лв. в зависимост от това дали нарушителят е физическо или юридическо лице и дали е първо или последващо нарушение.

Очаква се обаче оценката на съответствието да започне да се извършва от акредитирани независими фирми, а не от ветеринарите. Поне така е записано в самия стандарт. Което няма да отмени контролните функции на държавата.

Според Марио Колев, мениджър хранителни стоки в "ХИТ супермаркет", "трябва да минат поне три месеца, за да се види каква ще е тенденцията в търсенето на мляко по БДС". Той прогнозира спад в цените през март, когато ще има повече сурово мляко.

"Надявам се броят на ценителите на мляко по стандарта да расте. Но хората се поразколебаха за месните продукти по стандарта "Стара планина", така че ние трябва да се преборим със скептицизма им", казва Ивайло Серкеджиев.

Цените Кофичките с "мляко" от растителни мазнини намаляха, а там, където ги има, са на цени под 40 стотинки. Киселото мляко, продавано с марки на търговските вериги, се продава за 40-50 стотинки. Обяснението за евтинията е, че то се прави от сухо мляко. Някои производители твърдят, че качественото сухо мляко би трябвало да оскъпи продукта. А други припомнят, че ако се спазва изискването за допустимост на сухо мляко само до 20%, цената дори с най-евтиното сухо мляко не трябва да е толкова ниска. Масовите качествени млека са между 80 стотинки до левче. В тази граница са и млеката по БДС. Най-скъпи са биомлеката. Българските са около 1.80 лв., а вносните – между 3.50 и 5.50 лв. (в зависимост от грамажа и опаковката – например стъкло). Млека с добавки (например парченца плодове) са на цени от 50 стотинки (за 125 г) до 6 лв. за килограм.

Редът не е от вчера

Поставянето на ред на пазара на млечни продукти не е от вчера. Специална заповед на директора на Националната ветеринарномедицинска служба застави търговците да продават на отделни щандове продукти, обявени за "млечни", но съдържащи и немлечни съставки. Последва забраната да се изписва наименованието "млечен" върху храни, които не съдържат само мляко. Тъкмо тогава се родиха етикетите "хранителен деликатес" например за довчерашното "сирене".

Друга заповед на шефа на НВМС разреши влагането на до 20% сухо мляко, което дава право продуктът да се нарича "кисело мляко". Категоричното "българско кисело мляко" обаче може да се изписва само върху кофички със съдържание, произведено по БДС.

В резултат на всичко това вниманието на потребителите се изостри. Интересът към качествените продукти обаче съвпадна в края на лятото на 2010 г. със спада в производството на сурово мляко, което се оказа не само български проблем. Така недостигът на суровина доведе до скок от около 10% в цените на млечните продукти през октомври-ноември.

*Оригинално заглавие: Млечен път