Моцарела, бри, халуми, фета. Това са само част от сирената, които са със запазени имена в ЕС от държави като Италия, Франция, Кипър и Гърция. Някои от тях са със защитени наименования за произход, други с географско указание (т.е. качествата им зависят от климатични и други условия в даден регион), трети - с традиционно специфичен характер.

Тези сирена обаче са толкова известни в целия свят, че патентоването на наименованията им премина през битки с много други държави, някои от които продължават и до днес в съда. В ЕС има регистрирани около 900 наименования на селскостопански и хранителни продукти. Сред тях има и един български - горнооряховски суджук.

Фалстарт с българската премиера

Българската "премиера" на горнооряховския суджук в европейския регистър ще се случи през тази година, но вече създаде сериозно напрежение в месопреработвателния бранш. Причината - той е регистриран от сдружение на няколко фирми от Горнооряховския регион като продукт с географско указание.

Това на практика означава, че само компании в тази част на страната ще могат да го произвеждат. Според защитата на продукта процесът на сушене зависи от климатичните условия в региона, но асоциацията на месопреработвателите твърди, че качествата на горнооряховския суджук се дължат не на географската среда, а на специфична рецепта, по която е произвеждана продукция от години в цялата страна.

Фирмите от бранша, които работят извън района на Горна Оряховица, обаче са пропуснали срока за подаване на възражения, заради което и на практика трябва да спрат производството на този продукт, след като бъде официално вписан в еврорегистъра. От земеделското министерство съобщиха, че очакват в близките месеци това да се случи.

България ще кандидатства за защита на още над 20 месни и млечни продукта

Извън случая с горнооряховския суджук асоциацията на месопреработвателите вече е готова с документацията за защита на 14 традиционно български продукта. От сдружението съобщиха пред "Дневник", че до края на седмицата ще бъдат внесени документите на шест вида луканки - панагюрска, смядовска специална, троянска, търновска, както и "Трапезица" и "Чумерна".

След няколко седмици пък ще завърши изготвянето на документацията и на няколко други продукта - филе "Елена", роле "Трапезица", врат "Тракия", както и различни видове пастърма - обикновена биволска, говежда, козя и овча със и без кост. Тези продукти ще бъдат защитени като продукти с традиционно специфичен характер и ще могат да се произвеждат от фирми на територията на цялата страна.

От асоциацията на млекопреработвателите също работят по проект за защита на различни български продукти. Идеята на сдружението е първо да бъдат защитени наименования на продукти, които са произвеждани от по-широк кръг от компании. Такива са бяло саламурено сирене, български кашкавал, българско кисело мляко.

"Във връзка с такава регистрация ние ще поискаме и утвърждаването на българския държавен стандарт за тези продукти", обясни пред "Дневник" изп. директор на сдружението Диляна Славова. Към момента вече има на пазара кисели млека по БДС (виж текста долу), а предстои в скоро време да бъдат завършени и изискванията към сирената и кашкавала.

По думите на Славова в следващите месеци ще започне събирането на необходимата документация, за да започне процедура по вписването на традиционните продукти в еврорегистъра. На по-късен етап от сдружението ще кандидатстват и за други продукти, които не са толкова масово произвеждани, като катък, видове родопски сирена и др.

Предстои да се изясни и конкретният вид защита, която ще се поиска за млечните продукти. "Дали ще е за наименование с географско указание или храни с традиционно специфичен характер ще се реши, предстои ни консултация с юристи", обясни още Славова.

Процедурите отнемат години

Процедурите по регистрация на защитени наименования отнемат години. Първоначално организациите, които желаят такава регистрация, трябва да подадат документи до национален орган, който в България е земеделското министерство. След това предстои проверката им, възможно е да се наложи редакция по някои от тях, обясни Емилия Вълчева, която е експерт от дирекция "Координация по въпросите на ЕС" към ведомството.

След като бъде получено предварително одобрение от националния орган, пък започва да тече едномесечен срок, в който заинтересовани лица могат да изпратят мотивирани възражение срещу проекта. В случай че има такива, те трябва да бъдат разгледани. След финалното одобрение на продукта в България, цялата документация се изпраща и в ЕС, където предстои нова проверка от експерти, за която няма краен срок.

След зелената светлина от Брюксел, започва да тече и шестмесечен срок за възражения, които обаче могат да подават само организации от други страни членки. Емилия Вълчева разказва, че процедурата за защитата на горнооряховския суджук е минала за около 8 месеца, но подадената документация е била "доста добре направена".

Имало е случаи в други страни, където патентоването на продукт е отнема 3-4 и повече години. Така например Гърция се бори близо 8 години, за да патентова наименованието на сиренето фета, и въпреки че вече официално то е вписано в еврорегистъра, продължават съдебните битки около него, подети от производители от Дания и Франция.

Очакват се възражения от други държави

Българските производители не очакват възражения на национално ниво, тъй като предстоящото кандидатстване за патент на наименования на продукти е обсъдено със сравнително широк кръг от заинтересовани лица. Съвсем друга обаче е ситуацията на европейско ниво, особено при млечните продукти.

От асоциацията на млекопреработвателите например казват, че Гърция, която е един от пионерите в регистрацията на марки, вече е запазила широк кръг от сирена. Евентуално възражение за българския кашкавал пък може да дойде от Румъния и Унгария, които произвеждат сходни продукти.

Трудности е възможно да има и при втория кръг от млечни изделия, за които предстои да се кандидатства за регистрация. Например родопските сирена могат да бъдат атакувани от Португалия и Испания, които също произвеждат продукти със сходен вкус. "В момента се формира екип, който да прецени всички рискове и да изготви документите", казва Диляна Славова.

Защитените наименования са начин продуктите да носят един и същ знак и да се произвеждат по строго регламентиран начин, казват от асоциацията на месопреработвателите. Според тях това създава репутация на продукти от по-висок клас и е гаранция за качество, което се контролира и от независими органи. След евентуалната регистрация повечето от производителите в други страни започват промоционални кампании в чужбина. Българските преработватели казват, че имат идеята да сторят същото.