Българското правителство получи вчера още едно предупреждение, че прогнозите му за икономиката през тази и следващата година са доста оптимистични. След Международния валутен фонд и Световната банка и Европейската комисия показа в понеделник по-консервативна прогноза за възстановяването и икономическия растеж.
В двегодишната си прогноза ЕК посочва, че за България растежът догодина ще е от 2.6%, докато в проекта за бюджет 2011 правителството залага той да е 3.6%. Разлика има и при очакванията за тази година, като ЕК е записала тя да приключи със спад от 0.1%, а последната официална прогноза на управляващите е за ръст от 0.7%.
Това означава, че оценката за 2010 г. е, че икономиката на България е останала в стагнация, депресия в търговията и строителството, свиващо се вътрешно потребление (спад от 3.6% на частното и 2.4% на държавното), малко индустриално производство и минимален ръст на кредитирането.
В допусканията си ЕК посочва, че възстановяването ще започне да се усеща още в следващите месеци през показатели като потребление, ръст на заетостта и съживяване на потреблението. Активизиране на кредитирането и сериозен ръст на потреблението обаче се очакват чак за 2012 г.
Данните обаче не са повод за прекален оптимизъм, защото се посочва, че безработицата ще остане над 8% и едва една трета от съкратените в ризата ще си намерят работа, а растежът на заплатите ще продължи да намалява в следващите 24 месеца.
Страната няма да изпадне в шок и ще се представи сравнително стабилно, но няма и да има бързо възстановяване от кризата. Голямо значение комисията отдава на инвестициите в инфраструктура и на усвояването на еврофондовете, като според анализа й на тях ще се разчита да компенсират спадащите фирмени инвестиции и да съживят строителния сектор. Заради високите цени на природните ресурси - горива и метали, пък инфлацията ще е около 3% през следващите 2 години.
Средният растеж на европейският БВП ще е около 1.7% през 2011 г. и с около 2% през 2012 г., което съвпада с предишния доклад на комисията. В същото време ЕК е повишила очакването си за растеж за настоящата година до 1.8% спрямо 1% в майската прогноза.
Сред рисковете са нестабилността на международните пазари, която може да предизвика спад в износа и мерките за понижаване на бюджетните си дефицити, които могат да забавят растежа.
