Димитър Зоров: "Има леко понижаване на търсенето, но то е несъществено"


"Заради недостига на сурово мляко цените на млечните продукти надминаха цените на месните", казва председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на "Пършевица"


Автор: Мара Георгиева, "Регал" 02 декември 2010



- Какъв е интересът на бранша към стандартите (БДС) за млечни продукти?
- Интерес има, но проблемът е в липсата на достатъчно суровото мляко в България, което отговаря на европейските стандарти за санитарно-хигиенни изисквания. Освен това е факт и намалената потребителска възможност да се купуват качествени продукти. Защото производството по стандарт значи качество, но и цена. Затова явно доста млекопреработващи предприятия се замислят дали да произвеждат по БДС. И в края на краищата всеки прави своя избор.

Нали и сега, ако не пише продукт с растителна мазнина, би трябвало да е направен от мляко. Защо трябва да се вдигат цените на продуктите по БДС, които също са от мляко?
- Разбира се, но в стандарта пише точно от какво да се прави продуктът. За да носи името "кисело мляко", трябва да е направен от мляко, но има допуск процент на сухо мляко, което се влага. А в БДС не се позволява влагане на сухо мляко. Говорим за изцяло 100% качествено сурово мляко. Ние в "Пършевица" произвеждаме сирене по стария БДС от шест месеца, който даже е по-рестриктивен. Киселото мляко ни е по стария БДС стандарт от 4-5 години. Изчерпахме опаковките, които имахме, и сега вече ще има нови опаковки с отличителен знак, че са произведени по новия БДС. Смятам, че потребителят трябва да знае какво яде. Знакът за БДС е ориентировка и дава допълнителна сигурност.

- Какво се случва в сектора заради недостига на суровина, увеличи ли се вносът на сурово мляко?
- Вносът не се е вдигнал много, защото цените на суровината в Европа също се вдигнаха. Освен това винаги има допълнително оскъпяване с транспорта, което се отразява на себестойността на продуктите. Заради недостига на сурово мляко цените на млечните продукти се повишиха и надминаха цените на месните.

- Падна ли потреблението на млечни продукти?
- Има леко понижаване на търсенето, но то е несъществено. Трудно е да се оцени каква е причината за спада, дали защото октомври – ноември са по-слаби месеци и това не е сезонът на киселото мляко или са налице други фактори, свързани с потребителските възможности на населението. 

- Какви са прогнозите ви за потреблението на млечни продукти?
- През декември има традиционно вдигане на потреблението на кашкавал и сирене, но този месец не е мерило. Както се знае, през този месец се вдига потреблението и на деликатесите – пастърми, луканки и т.н. До 10 януари заради именните дни потреблението се задържа и после февруари пак е слаб месец. Предизвикателството към бранша е именно бъдещето. И най-големият проблем е недостигът на сурово мляко. Прогнозите ни за спад на количествата суровина се потвърдиха. В Европа също няма излишъци от сурово мляко. За България около 40% от суровината се набавяше като млечен концентрат, сурово и сухо мляко от внос, затова цените в Европа влияят чувствително и определят политиката в бранша. Трябва ясна политика на държавата за съдбата на животновъдния сектор.

- Има ли нови проекти в сектора, нови фирми, които искат да влязат в бранша?

- Да, холдингът "Белла България" вече влезе като закупи две фирми. Влизането в сектора зависи от суровината. А тя не стига и всички изпитват остър недостиг. Какво като влизаш и като няма с какво да работиш, това повишава цената на продукта. Ако го дотираш за определен период пък, както правят новите играчи на пазара, това ще доведе до фалит. Суровинният сектор е основен. Затова ние инвестираме не в предприятия, а в животновъдство и вече имаме към 2500 крави и към 2000 овце.