Опаковката защитава и информира

От просто средство за защита на продукта срещу въздействието на околната среда постепенно опаковката се превърна в мощен инструмент на маркетинга и рекламата, който помага за бързото придвижване и реализация на стоките на пазара. От опаковките се очаква да градят добър имидж на производителя и съответно да осигурят успешни продажби. Качествената опаковка обаче не е само атрактивна и модерна. Тя трябва да отговаря на поредица от изисквания, предявявани към нея от потребителите, пазара и съответните нормативни документи. Най-важни за здравето на потребителя са защитната и информационната функция на опаковката.

Европейският съюз е издал директиви и регламенти в областта на безопасността на храните, които пряко засягат и тяхното опаковане. Изискванията са разпределени в две основни групи документи. В първата група са директивите, които се отнасят до общите изисквания и указания за производство и търговия. Във втората група са включени специализирани директиви, които засягат изискванията към конкретен обект и имат отношение към технически проблеми, състав, методи за производство, методи за контрол, необходима съпровождаща документация и др.

Етикетирането и представянето на храните

Основната цел на етикета според Наредбата за изискванията за eтикетирането и представянето на храните е да дава достоверна информация за продуктите и инструкции как те да се използват. Информацията трябва да е видима, четлива и ясно разбираема, да не заблуждава потребителите за качествата на продукта. На пръв поглед принципът е елементарен и ясен. В действителност се усложнява от многото изисквания, съдържащи се в различни европейски директиви и регламенти. Това изисква от производителите на хранителни продукти и напитки добре да познават националното и европейското законодателство в областта на опаковането. Тъй като потребителят комуникира по особен начин с продукта – чрез информацията върху етикета, тя трябва да е поднесена подходящо, което не е никак лесен проблем за решаване.

Съгласно изискванията на ЕС за етикетирането върху опаковката трябва да има информация за:

наименованието, под което продуктът се продава

списъка на съставките на храната

количеството на определени съставки или категории съставки (в случаите по чл. 23 от наредбата)

минималния срок на трайност или обозначението "използвай преди" (последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала)

специалните условия за съхранение и условия за употреба на храната

нетното количество (в случай на предварително опаковани храни)

името или търговското наименование и

адреса на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на общността

подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната (липсата на подобна информация може да заблуди потребителя за истинския произход или място, от което идва продуктът).

При храни от внос

се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява държавата, в която е извършена преработката.

Върху опаковката трябва да има също указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него, и маркировка, с която се идентифицира партидата, към която принадлежи храната. В приложение към наредбата за етикетиране е представен и списък на съставките на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при някои потребители.

Опаковането на храни се подчинява и на

Серия от екологични изисквания

В състава на опаковките могат да влизат само минимални количества вредни вещества, като предварително бъдат установени пределно допустими норми на съдържание на четирите тежки метала – олово, кадмий, живак, хром. Физическите свойства и дизайнът на опаковката трябва да гарантират възможност за многократно използване, а след приключване на срока на годност – извличане от нея на ценните суровини или компоненти. Европейският съюз и тук е наложил норми, които всяка страна членка трябва да покрие за определен период от време. Те съдържат списък от нормативи за възстановяване и рециклиране; система от основни изисквания и уеднаквени символи за всички опаковки; най-общи критерии, на които следва да отговарят националните системи за регулиране на замърсяването от опаковъчните материали. В българското законодателство това е регламентирано със закона за управление на отпадъците и наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Те са разработени на базата на Директива 94/62 и измененията, дадени в Директива 12/2004 ЕС. С тези документи се регламентира въвеждането и използването на единни символи за опаковъчните материали, от които са произведени опаковките. Целта е улесняване на класификацията на отделните опаковки на етапа на тяхното оползотворяване.

Проучвания от последните години показват, че потребителите са най-взискателни към безопасността на предлаганите хранителни продукти и напитки и към точността на количеството на продукта в опаковката. Тези претенции налагат нова култура на общуването обратно по веригата потребител – търговец – производител на храни и напитки – производител на опаковъчни материали и опаковки. Само по този начин на пазара ще се предлагат продукти с необходимите качества, удовлетворяващи всички норми и изисквания на съответните документи и най-вече на потребителите.

• Facebook
• Twitter
• Email