Кристиан Вершюрен: Разделението между електронна и традиционна търговия става все по-размито

Кои са по-интересните числа и данни за електронната търговия през 2018 г.? Какви са очакванията ви за 2019 г. ?

- В последните години ръстът в B2C сегмента беше експлозивен, макар да имаше различен темп в отделните държави. Повечето европейски пазари отбелязаха 10% ръст в електронната търговия, а в България, Румъния, Португалия, Гърция и Италия той стигна дори около 20%.

Днес около 80% от хората в държавите - лидери на ЕС, редовно пазаруват онлайн. В България B2B електронната търговия е на стойност 511 млн. евро през 2017 г. и според предварителни данни 664 млн. евро през 2018 г. Общо 18% от българите са пазарували онлайн поне веднъж през 2017 г. Подобрената икономическа ситуация в Европа със сигурност е подпомогнала растежа на електронната търговия, както и на конвенционалното пазаруване.

Разделението между електронна и традиционна търговия става все по-размито, тъй като и утвърдените търговци прекрояват своя бизнес модел чрез комбиниране на офлайн и онлайн продажби и инвестиции в дигитализация. Данните на Американската национална асоциация за търговия показват, че докато онлайн продажбите изместват тези офлайн, хората, в това число поколението Millennials, все още искат да пазаруват от физическите магазини. В същото време около 80% от продажбите офлайн са били инициирани онлайн.

Демографията и кръговата икономика вече променят начина на потребление. Дигитализацията премахва посредничеството и марките вече могат да се обръщат директно към своите клиенти. Малките и средните предприятия обаче страдат от липсата на мащаб и пропуските в уменията. Те ще се нуждаят от помощ, за да изградят своето онлайн присъствие.

Кои са основните предизвикателства за търговците в Европа?

- Търговията на дребно и едро е най-големият частен работодател в Европа с над 29.5 млн. заети. Тя е главен фактор за икономиката на ЕС и допринася с 9% за икономиката. Въпреки това секторът често е обект на регулации, които го затрудняват да предоставя възможно най-добрата услуга по доставката на храни и продукти.

Основната ни грижа в момента е проектът за директива за нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни, който е във финална фаза от преговорите. Търговците в Европа все още недоумяват това, което Европейският парламент се опитва да наложи. Директивата цели да помогне на земеделските стопани, но реално има риск да осигури възможността на силно печелившите и мощни мултинационални компании да измъкнат още повече печалба от европейския потребител. Големите корпорации притежават повече власт от търговците и правят нетни маржове на печалба до 30%, докато в сектора на ритейла маржовете са не повече от 1-3%. Всеки търговец, независимо колко е голям, представлява много малък дял от глобалния оборот на съответните марки и няма друг избор, освен да ги продава. Измененията в директивата защитават доставчиците, но не дават права на купувачите. Ако бъдат приети, просто ще дадат на големите корпорации още повече мощ, без да помогнат на фермерите.

Протекционизмът във и извън ЕС е друг въпрос, който буди загриженост. В редица държави членки протекционистките политики срещу чуждестранните търговци забавят растежа и вредят на потребителите. Следим внимателно политическата ситуация в страните от Централна и Източна Европа, където търговските вериги са изправени пред различна форма на дискриминация. Това включва несправедливи данъци, прекомерен контрол за безопасността на храните или ограничения за търговските организации.

Всяка форма на протекционизъм прави хората по-бедни, тъй като пречи на потребителите да избират свободно и да се възползват от конкуренцията.

Кои са най-важните европейски директиви и регулации, които бяха инициирани през 2018 г.? Кои регулаторни проекти наблюдава EuroCommerce?

- Вече споменах нелоялните търговски практики. Европейският парламент в бързината да мине през проекта изгради една много максималистична позиция, добавяйки дълъг списък от 50 забранени практики, без да оцени тяхното влияние и базовата им законност. Това има потенциално опустошителен ефект върху ритейла, малките и средните предприятия, потребителите и работните места. Съветът и ЕП работиха под много силен натиск, за да постигнат резултат преди Коледа, а ние трябваше да се противопоставяме срещу лошо замислените и непроверени в бързината споразумения.

Единният пазар е един от основните приоритети. Търговците на дребно и едро са в бизнеса, за да предоставят на потребителите възможно най-добрата стойност и услуга, но това не може да се случи, ако пазарът не работи. Все още има много бариери за превръщането на единния пазар в реалност, а в някои области те дори се увеличават. Например по отношение на етикетирането със "страна на произход" и пряката дискриминация срещу чуждестранните вериги.

Ние ще продължаваме да работим с ЕК и държавите членки от името на нашите членове и ще се стремим към премахването на необоснованите и диспропорционални национални бариери пред свободното движение на стоки. EuroCommerce продължава да настоява и за подходящ начин за справяне с отпадъците в пакета от мерки за кръговата икономика, адресирайки притесненията на сектора за разширената отговорност на производителя.

Ще се отрази ли Европейската стратегия за пластмасите на сектора и готова ли е индустрията за новите правила, които забраняват пластмасовите опаковки за еднократна употреба?

- Kато сектор ние сме длъжни да намалим отпадъците и да подобрим рециклирането. Но търговците срещат реални пречки по отношение на пластмасовите отпадъци, редизайна на опаковките и депозитните схеми.

Секторът вече е поел колективни и индивидуални ангажименти по тези въпроси, в това число и да намали с 80% общия отпадък.

Много преди предложението на комисията търговците вече бяха активни в редуцирането на пластмасовите отпадъци. Това включва и усилията за насърчаване на потребителите да събират и връщат своите синтетични отпадъци, както и увеличаването на дела на продуктите от рециклируеми материали и торбички за пазаруване от възобновяеми пластмаси.

Търговците вече имат - а и искат да запазят и за в бъдеще - своята роля в борбата срещу замърсяването, но този проблем трябва да бъде адресиран по цялата верига на доставките – от производителите до потребителите.

Разширената отговорност на производителя не трябва да означава, че супермаркетите ще се превърнат в събирач на боклук, който плаща за почистването на морските отпадъци, чийто източник всъщност е друг.

Програмата за действия за опазване на околната среда в ритейл сектора (The Retail Environmental Action Programme) ежегодно докладва за постиженията на индустрията в областта. Много от търговците на дребно са поели сериозни ангажименти: да намалят употребата на пластмаси с поне 20% до 2025 г., да достигнат до 100% рециклируеми продукти до същата година, да премахнат пластмасовите продукти за еднократна употреба от техните магазини.

Какъв ще е ефектът от Brexit върху ритейл сектора в ЕС?

- В една верига на доставките, в която всичко се случва just-in-time, движението на стоки, и по-специално на стоките за бърза консумация, е изключително чувствително от гледна точка на времето. Всяко закъснение или гранични опашки ще нарушат важни производствени процеси и ще повредят нетрайните пратки. Прекъсването на сегашната верига на доставки би довело до нестабилност на цените и пазарна несигурност за всички участници. Ето защо поискахме преговарящите да се споразумеят бързо за удобен преходен период, който да гарантира правна предсказуемост и плавно приспособяване.

Кои са най-важните тенденции в индустрията и нещата, които ще я променят през 2019 г.?

- Нашият сектор се влияе пряко от доверието на потребителите и бизнеса. Той също така трябва да реагира бързо на потребителските промени, на фона и на структурните промени на домакинствата и застаряващото население (25% от хората днес са над 65 години, а прогнозата е, че през 2070 г. половината от населението ще са над тази възраст).

Най-важният тренд в ритейла е дигиталната трансформация. Цифровият единен пазар ще продължи да бъде приоритет за нас и ние търсим в бъдещите стратегии и политика равни условия за развитие и на онлайн, и на офлайн каналите. За платформите и електронната търговия EuroCommerce ще иска справедлив баланс: платформите помагат на малките бизнеси да се обърнат към широк кръг клиенти онлайн, но ние искаме търговците, които ги използват, да бъдат третирани справедливо, например по отношение на данните.

Лоялната конкуренция между всички участници на пазара, независимо големи или малки, със или без седалища в ЕС, е особено важна за данъчното облагане и отговорността по отношение на безопасност на стоките. Продължава да стои проблемът с продуктите, внесени от държави извън ЕС и продавани на платформи директно от потребителите.

Ритейл секторът в Европа е най-големият частен работодател. Кои са основните предизвикателства пред пазара на труда?

- В сектора на търговията на едро и дребно работят 5.4 млн. предприятия, или 1 от 4 компании в Европа. Заетите са 29 млн. европейци, тоест индустрията осигурява 1 от 7 работни места. Тя обаче среща сериозни трусове при работната сила. Ритейлърите в редица страни очакват, че промените в поведението на потребителите, дигитализацията и автоматизацията, както и регулаторният натиск ще доведат до съкращаване на около 30% от работните места.

Те ще трябва спешно да преквалифицират служители или да наемат нови кадри с високи IT умения, но също така със задълбочени знания за продуктите и способност за позитивна интеракция с клиентите. Тези промени ще се нуждаят от конкретни политики, така че да бъде подкрепено задържането и преразпределянето на работниците, които ще бъдат засегнати. Освен това е важно да се приспособи трудовото законодателство за по-голяма гъвкавост. Това ще даде и повече свобода на работниците да решават сами за начина си на работа.

Интервюто взе Силвия Радославова