Регистрация

Регистрацията в Брюксел отваря нови пазари

Автор: Мара Георгиева 15 юли 2016 , 11 коментара

Европейските схеми за качество носят предимства и за производители, и за потребители

Фотограф: Надежда Чипева

През 1538 г. турският султан Сюлейман І Великолепни издава ферман, с който завещава на Рустем паша земите и данъците от производство на суджуци в Раховиче-и-гебр (днешна Горна Оряховица). Няколко века по-късно - през 1861 г., "Горнооряховският суджук" на местния производител и търговец Михаил Николов е отличен с медал от международното изложение в Торино, Италия. Тези и още много други факти са използвали трите български фирми, обединени в сдружение, които кандидатстваха в Брюксел за вписване на "Горнооряховския суджук" в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. "Българската премиера" в регистъра бе направена в края на 2011 г.

Закрилата

ЕС предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти: със защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно специфичен характер (виж определенията).

Най-общо казано - при продуктите със защитени наименования за произход всички процеси – производство, преработка, опаковане - се случват в един и същ регион, а при тези със защитено географско указание поне eдин от процесите се извършва в посочения регион. Храните с традиционно специфичен характер пък се свързват с традиция, а не с географска област, като при тях се изисква защита на рецепта и производството им от поне 30 години.

"В ЕС е въведен и един незадължителен термин за качество - планински продукт. Той се използва за описание на продукти, при които едновременно и суровините, и фуражите произлизат главно от планински райони. Преработката също се извършва в такива райони. За този термин обаче все още няма практика по прилагането му", обяснява д-р Янка Казакова от Катедрата по икономика на природните ресурси в УНСС.

Общото и различното

Обикновено защитата на наименованията за произход и географските указания е насочена предимно към продукти с произход от малък район в рамките на държавата, които се ползват с права на интелектуална собственост.

Общо е и това, че защитата и за наименованията за произход, и за географските указания, и за храните с традиционно специфичен характер се отнася до наименованието и продукта и не е свързана с правата на отделна фирма (както е при търговската марка). Това означава, че от предимствата на регистрацията могат да се ползват неограничен брой производители, спазващи определени условия.

Регистрацията дава на производителите изключително право да поставят специално лого върху опаковките на продукта - знак за специфичните му качества, които го отличават. Защитените храни са нестандартни и съответно - по-скъпи.

Разликата между трите категории е, че продуктите със защитени наименования за произход или географски указания са характерни само за определен регион и затова могат да бъдат произвеждани само от фирмите в този регион, обединени в сдружение. Храните с традиционно специфичен характер обаче могат да бъдат произвеждани в цялата страна, ако предприятията, отново обединени в сдружение, прилагат съответните традиционни методи и технологии и спазват съответната рецептура.

Процедура за защита

Обща е и процедурата, по която се кандидатства за закрила пред Европейската комисия. Тя е безплатна и продължава около две години.

Първото условие е инициаторите да учредят сдружение. От тях се изисква да подготвят досиета на продуктите, като издирят и приложат документи за връзката със съответния регион или доказателства за традиционния състав на храните или начина на производството им. Документите се подават в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и се проверяват от комисия, назначена от министъра. Заявката се обнародва в Държавен вестник и се качва на страницата на МЗХ, за да се даде възможност за възражения от заинтересувани лица. Документацията се изпраща служебно в Европейската комисия, където също се разглежда основно. Заявката се публикува в Официалния вестник на общността и се дава възможност на всяка страна членка или трета страна (извън ЕС) за възражения по регистрацията. След шест месеца, ако не последва възражение, продуктът се вписва в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания или в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер.

Вписването е безсрочно, но производителите са длъжни да спазват описаните технологии и рецептури, като Европейската комисия не прави допълнителни проверки. Официалният контрол се извършва от Българската агенция по безопасност на храните, която следи за производството, етикетирането и пускането на пазара на защитените продукти. Контролът за съответствие на продукта с описаното в документацията, с която е получил защита в Брюксел, се осъществява от частни акредитирани фирми. Сдруженията са отворени за нови членове, които искат да произвеждат защитен продукт и отговарят на изискванията за това.

Ползите

"Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообразието", обобщава д-р Янка Казакова.

Според Иванка Статкова, главен експерт в МЗХ, регистрацията гарантира единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ЕС, осигурява по-добра конкурентоспособност и достъп до нови пазари.

"Европейските схеми за качество подчертават връзката между качество, традиции и произход. Те гарантират автентичност и носят добавена стойност на производители и потребители. Тези храни могат да служат за популяризиране на региона и държавата, за привличане на туристи и за сближаване на местните общности", обобщава д-р Десислава Димитрова, член на международния борд на Slow Food и координатор за България.

"Към предимствата се прибавя и възможността за участие на производителите на регистрирания продукт в промоционални програми, финансирани от ЕС", посочва Димитър Маджаров, председател на сдружение "Традиционни сурово-сушени месни продукти".

Експерти предупреждават обаче, че производителите на защитени храни не трябва да живеят с представата, че постоянно ще продават продуктите си зад граница. Поради спецификата на тези храни те по правило се произвеждат в по-малки предприятия, в по-малки количества, с прилагане на типични техники. Затова е трудно да присъстват непрекъснато на чужди пазари.

В европейските регистри досега са вписани около 1350 продукта. България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта - горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани "Кайсерован врат Тракия", филе "Елена", "Панагюрска луканка" и роле "Трапезица". Очаква се към тях да бъдат добавени и "Говежда пастърма" - процедурата в Брюксел е към своя край, и "Троянска луканка".

"Страната ни няма нито едно вписано защитено наименование за произход, но вече е в ход национална процедура по регистрацията на странджански манов мед", уточни Елка Божилова, началник на отдел в Министерството на земеделието и храните.

Новости

В началото на тази година бяха приети изменения в Наредба №16 за земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер. С тях се улесняват процедурите при подаване на заявления за вписване в европейските регистри, съобщиха от МЗХ. Отпадат изискванията за предоставяне на данни за единен идентификационен код и копие на съдебна регистрация при процедурите за подаване на заявления за вписване и за изменение на вписани вече земеделски продукти и храни със защитени наименования.
Има промени в листа, който попълват контролиращите лица при предоставяне на информация от производителите. Въвежда се и процедура за вписване на производител, който се е присъединил допълнително към обединението на съответния защитен продукт, след като той е бил регистриран в Брюксел.
Определения
Защитеното наименование за произход идентифицира продукт:

- произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава;
- чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори;
- чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.

Защитеното географско указание идентифицира продукт:
- с произход от специфично място, регион или държава;
- чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход;
- на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.

Храните с традиционно специфичен характер:
- резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или
- произведени от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.
Периодът за определение на термина "традиционен" се удължава от 25 г. на 30 г.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Пазарът на кафе в България расте и през 2023 г. Ръстът е 12% и е резултат от вдигането на цената с 16%. Най-значим дял в продажбите има мляното кафе
Свежите витрини на "Кауфланд България" получиха сертификат за качество от TUV Austria От веригата отчитат покачващ се интерес към продуктите на щандовете, на които се предлагат над 400 пресни артикула