Потребителските стоки изпревариха финансовите услуги по реклама в интернет

През 2015 г. за първи път категорията на потребителските стоки измества категорията на финансовите услуги като топ "жанр" за реклама в интернет в България. Това става ясно от класацията Топ 100 рекламодатели в интернет за 2015 г. на анализаторската компания ИПСОС (която изготвя индекса за IAB България), представена по време на годишната конференция IAB Forum 2016, пише dnevnik.bg. Общо 35% от Топ 100 са именно в потребителската сфера, а финансовите услуги остават на второ място.

Анализът показва, че българските потребители прекарват средно по около 3.5 часа на ден в интернет. Все повече от тях разчитат на своите смартфони, за да са постоянно свързани с мрежата. За сравнение, гледането на телевизия е дейност, за която българите отделят между 2.5 и 3 часа на ден. Въпреки това, брутните рекламни бюджети за телевизия са малко над 1 млрд. лева, докато тези за онлайн реклама - около 62 млн. лева.

Според данните на проучването AdEx 2016 общо нетните приходи от интернет реклама за 2015 г. са 61.8 млн. лева, а през 2014 са били 50.8 млн. лева. Класическата дисплей реклама (т.е. банери) бележи спад, но се увеличават инвестициите в онлайн видео реклама и други формати. Facebook, Google и YouTube държат през 2015 - 65% от онлайн рекламите в България. И въпреки че всички онлайн медии, магазини и сайтове като цяло отчитат все по-голям ръст на мобилния трафик, мобилната реклама е едва 1 млн. брутни лева.

Естествената реклама (native advertising - бел. ред.) или спонсорираното от рекламодатели редакционно съдържание все повече се налага като предпочитана дигитална реклама. Това е една от тенденциите, която беше очертана на форума, информира capital.bg.

Причините за възхода й са в по-лесното таргетиране на целевата аудитория и фактът, че все по-разпространените софтуери за блокиране на реклами не се отразяват на естественото рекламно съдържание. Според проучвания на "Нет инфо" спонсорираното редакционно съдържание достига до 79% от потребителите им, а през 2015 г. рекламодателите са вложили приблизително 450 хил. лв. в този тип дигитална реклама.

Преминаването на потребителите от десктоп към мобилни устройства и миграцията на рекламата в мобилни формати е другата голяма тенденция, която българският пазар очаква. Според данните, представени на дигиталния форум, глобално мобилният трафик е около 33% от общото потребление на интернет.

Мобилните устройства ще стават все по-предпочитани за реклама и заради проникването на софтуери за блокирането на рекламно съдържание. Според проучване на основните медии в България по-малко от 1% от българските потребителите използват софтуери за спиране на реклами на мобилните си устройства срещу между 10% и 20% за компютрите. Глобална анкета, която изследва причините за блокирането на реклами на десктоп устройства, посочва, че 73% от потребителите твърдят, че рекламите им пречат, 55% споделят, че ги дразнят, а 53% са на мнение, че забавят уеб търсачката им.