Век и половина в навиците на хранене
През 1862 г. начинът на хранене е бил по-скоро въпрос на оцеляване, отколкото на избор. Разнообразието било само за богатите. Британската национална диета включвала зърнени култури, зеленчуци, млечни продукти, бира и бекон. Месото присъствало изключително рядко в менюто. В пайовете и яхниите преобладавали зеленчуците. Захарта била скъпа, достъпен подсладител бил медът, пише сп. The Grocer.
За днешните потребители сезонност означава хранене в хармония със земята и подпомагане на местните фермери. В средата на XIX век храненето си било чисто и просто сезонно.
До 1901 г. вече почти 80% от населението живеели в големите британски градове. Урбанизацията станала причина готвенето вкъщи да намалее, започнал разцветът на закусвалните, дюкяните, пазарите и кафенетата. Хората знаели какво да правят с остатъците от храната и нищо не се изхвърляло. Днес изхвърляме около 30% от храната си.
По това време във Великобритания започнали да се внасят големи количества захар, кафе, чай и плодове. Екзотични консерви с ананаси и подправки на прах достигали до заможната прослойка. Захарта се смесила с какаото и се получил шоколадът. Чаят станал по-достъпен и се утвърдил като стереотип за британците.
60-те години на XX век променили изцяло навиците на хранене. Това бил периодът на нови технологии и иновативно мислене. Отделните бакалии започнали да се развиват във вериги от магазини. Достъпността и разнообразието от стоки означавали, че за всеки може да има първокласна пържола. Ако през 50-те години британците са консумирали около 1 млн. пилета годишно, до 65-те населението изяждало по 150 млн. всяка година. Революционните хладилници в магазина и у дома удължили живота на продуктите по рафтовете. Процъфтяло пакетирането, появили се храни в буркани и кутии, разтворими и полуготови ястия. Всеки можел да има почти всяка храна на света, по всяко време, където и да е, а ниските цени означавали, че всеки може да яде повече. Телевизията и рекламите имали почти тотален ефект върху навиците на купуване. Храната се превърнала в хоби. Това била зората на културата на претенциите и изхвърлянето на храна.
С растящия брой индийски и китайски преселници на Острова набъбнали и екзотичните ресторанти. Американския фаст фуд също бил нов и забавен и бързо и тихо се наместил на водеща позиция.
Как ли ще еволюират навиците на хранене през следващите 150 години?
.