ЦКС влиза в нишата на удобните магазини

Пазарните реформи заварват кооперативната търговия без много възможности за избор. Тя трябвало или да се остави на доизживяване под напора на засилващата се конкуренция, или да се изправи срещу нея и да защитава пазарната си ниша. Дилемата е да се разпродава и отдава под наем огромната материална база или да се използва по правилата на модерната търговия. Преди да си отговори на този въпрос, ръководството на ЦКС анализирало рисковете и перспективите. За пътя, по който кооперативният съюз стига да решението да създаде търговска верига, разговаряме с Живко Димитров, началник-отдел "Търговия" в ЦКС.

Първо обсъдили минусите на създаването на подобна структура. Те произлизат от характера на самата система, която е с над стогодишна история, със 7240 търговски обекта, пръснати до най-малките махали в планината, със социален ангажимент да доставя хляб на хората независимо дали ще губи от това, с наследени разнородни производства - от боза до инкубатори за пилета.

Плюсовете обаче се оказват повече, казва Димитров. Обектите за търговия на едро и дребно са собственост на кооперативните организации и те могат да се ремонтират и обновят, без да се налага в момента ново строителство. Кооперациите обслужват населението в по-малките градове и в селата, към които големите в търговията нямат апетит. Освен на собствени средства финансирането на модернизацията може да разчита на целеви заеми при облекчени условия от Централния кооперативен съюз и на специално създадения фонд "Инвестиции".

След претегляне на различни варианти за съчетаване на социалните и пазарните правила през 2002 г. решението е взето. Започва преструктуриране на търговията, стъпило на три кита: създаване на търговска верига КООП, централно договаряне на доставките, единна информационна система. Консултант и партньор е Шведският кооперативен център за проекти.

Удобният магазин

Проучванията показват, че най-добрата формула за кооперативната верига е на удобния магазин - разположен в квартала, с търговска площ от 75 до 150 кв. метра, предимно за хранителни стоки, а в по-малките градове и за нехранителни стоки от първа необходимост. Кооперативният съюз решава логото да е КООП, а слоганът - "Заедно на пазар", създава единни правила, общ дизайн на обектите, информационните табели и работното облекло, въвежда самообслужване. ЦКС обявява 2006 г. за година на веригата КООП, като в края на същата година 74 от 137-те магазина във веригата вече работят с новия си облик. Първите резултати разколебават консерватизма на скептиците - стокооборотът на отделните обекти нараства от 5 до 15 пъти. Дори и селският магазин, едва навъртал по 2000 лв. на месец, след скачването във веригата продава стоки за по 50 000 лв. Много успешно работи веригата в Пловдивска област, в която има вече 40 обекта, в с. Щръклево - Русенско, Дулово, гр. Елин Пелин. Кооперация "Мургаш" в Кремиковци има 6 магазина, а кооперацията в Първомай - 3. Във Варна и в Казанлък са модернизирани по 2 магазина. Преди дни е открит най-големият търговски обект в Чирпан. В с. Ягодово, Пловдивско, след обновяване на магазините в двата края на селото вече стягат нов - в центъра. До средата на годината се очаква към КООП да се присъединят още 50 обекта. Според изчисленията на експертите от ЦКС кооперативната търговска верига сега е на второ място в страната по брой обекти, а до края на 2007 г. ще заеме първото, убеден е Живко Димитров.

Още от прохождането си веригата прилага програма за лоялност, като издава на клиентите си потребителски карти за пазаруване с 5% намаление. По-късно съвместно с Юнионбанк е разработена нова карта, която съчетава функциите на дебитната карта с възможностите за отстъпки. Паралелно в Учебния център на ЦКС в Пловдив върви обучението на персонал за веригата, като за нуждите й са назначени 300 души, две трети от които са младежи.

Националните доставки

Успоредно със смяната на облика и организацията на магазините ЦКС разработва система за централни доставки на стоки. Създава се Национално търговско дружество "Кооп - търговия и туризъм" АД, което сключва договори с големи производители и вносители, като целта е разнообразно, качествено и на по-добри цени предлагане. Схемата е проста: стоките се договарят централно, доставят се и се съхраняват в складовете на едро на кооперативните съюзи, а оттам потребителните кооперации зареждат магазините си в градовете и селата. С някои доставчици се сключват договори за директно зареждане на обектите. За веригата се произвеждат вече и над 70 артикула с марката КООП. Търговското дружество снабдява със суровини и кооперативните производства.

Към момента на стартиране на новата система на доставки през 2003 г. са се договаряли шест стокови групи, а в края на 2006 г. те са вече 30. Доставчиците се увеличават от 10 на 63 и закономерно стокооборотът на националното дружество нараства 10 пъти. През миналата година приходите от търговията на дребно в ЦКС са се увеличили със 17 млн. лв., от търговията на едро - с 8 млн. лв. С общ обем от 204 млн. лв. те формират вече над две трети от приходите на кооперативната система.

Собственото производство

Кооперативната система има привилегията на собствения производствен тил. Макар и позагубили в пазарните битки част от предишните си позиции, работят предприятията за хляб, хлебни и сладкарски изделия, безалкохолни напитки и минерални води, плодове и зеленчуци. Във всички обекти на веригата се продават собствените производства: вода "Горна баня", мед на "Нектаркооп", плодови сокове от Велико Търново, макаронени изделия от Плевен, пакетирани брашна от Перник, чайове на "Билкокооп", вино от избата в Брестовица. Под натиска на конкуренцията кооперативните производства също се модернизират, въвеждат се нови изделия и стандарти.

Всеки магазин от веригата работи с компютризирана система за продажба на стоките. Но големият ефект ще дойде с единната информационна търговска система, която ще позволи да се следи движението на стоките по цялата верига, да се анализират и планират стоковите запаси, доставките, логистиката, търговията на едро и продажбите на дребно по отделни артикули, казва Живко Димитров. Всичко това ще намали разходите на търговската дейност. А и окончателно ще тегли чертата между смесения селкооп с магазинера зад тезгяха и модерния магазин с нови технологии, способен да се интегрира към европейските кооперативни структури, категоричен е той.