Регулации

Проектът на закон за храните поставя нови изисквания и към търговията с тях

Регал 26 април 2016, 16:24

Бели петна в досегашното законодателство запълва новият закон за храните, изтъкнаха експерти от МЗХ при представяне на проекта, който вече е достъпен за обществено обсъждане на сайта на министерството.

По думите на министъра на земеделието и храните Десислава Танева с този закон за първи път се регламентира онлайн търговията, предлагането на хранителни добавки, начина на предлагане на месо в хранителните обекти. Въвеждат се изисквания за транспортните средства. Регламентира се създаването на Национален съвет по храните.

Министърът посочи, че законът е изработван в продължение на една година, прилага структурата на европейското законодателство и въвежда правила в области, които досега не са били регламентирани. Целта е той да доведе до много по-голяма сигурност и доверие на потребителя за храните, които консумира, отбеляза Танева.

Какво ново

Проектът на закон за храните забранява пускането на пазара на храни, които не са безопасни или представляват измама, което е нова стъпка в закона, обясни Илиян Костов, експерт от министерство на земеделието. По думите му в новия нормативен акт се определят и доразвиват изискванията за етикетиране, опаковане и реклама, според които информацията за предлаганите храни трябва да бъде на български език. Поставянето на нов етикет, който покрива първоначалното етикетиране, се забранява.

В новия закон за първи път се регламентират изискванията при търговия с храни, като се въвеждат правила, които дават възможност на БАБХ да проследява движението на пратките храни, които идват от преработвателни предприятия или търговски обекти, обясни Костов. Въвежда се понятието "доставчик на услуги" за сайтовете, които предлагат храни по интернет. Изискването е онлайн търговците да се регистрират по закона за храните. Според проекта специфичните изисквания към търговията от разстояние с храни ще се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Нови правила се въвеждат и при предлагането на охладено, предварително неопаковано месо в обектите за търговия на дребно. Проектът предвижда месото да се поставя в обособени за това места със задължително предоставяне на информация в писмен вид за вида му. Изрично трябва да бъде отбелазано, че то е "охладено", както и страната на произход или мястота на произход, датата на месодобива и срока на годност. От МЗХ казаха, че включването на това изискване в закона е по настояване на производители и във връзка с често срещаните опасения, че замразено месо се предлага като охладено.

Съображения, изразени от браншовици, са довели и до включването на превозните средства за транспортиране на брашно, хляб и сладкарски изделия в списъка на подлежащите на задължителна регистрация автомобили, които превозват храни от животински произход. Според новия закон бизнес оператор може да превозва храни от тези категории само с транспортни средства, регистрирани от БАБХ, вписани в регистър и обозначени. Стикери ще удостоверяват, че автомобилът е регистриран в Агенцията по храните, като допълнително ще се разработи наредба, която ще регламентира в детайли процеса по регистрацията, условията на които трябва да отговарят товарните коли, вида и защитата от фалшифициране на стикерите. Фирми, които транспортират храни извън споменатите категории, само ще информират БАБХ, без да регистрират транспортните си средства.

Проектът за първи път регламентира също редът и условията за пускане на пазара на храни със специално предназначение и хранителни добавки или храна за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Новост е и създаването на Национален съвет по храните към министъра на земеделието и храните за координиране на държавната политика в сектора. В нега участват всички браншови организации.

Хранителното банкиране и безвъзмездното предоставяне на храни също попадат в регулацията на нормативния документ, като обектите за хранително банкиране ще се регистрират по реда на Закона за храните, а контролът ще се осъществява от БАБХ.

В проекта са описани още функциите и правомощията на браншовите организации на производителите, преработвателите и дистрибуторите на храни. Определени са и критериите, на които обединенията трябав да отговарят, за да участват в Националния съвет. Например, да представляват поне 50% от обема или стойността на продукцията в съответния сектор.

Законът въвежда нови санкции, а старите се увеличават от два до осем пъти, стана ясно от думите на Десислава Танева. Осем пъти например нараства глобата при нерегламентирано използване на добавки, ароматизанти и разтворители, които се влагат в производството на храни. Сега тя е от 250 до 500 лв. за физическо лице и от 500 лв. до 1000 лв. за юридическо. Новият закон предвижда да стане от 2000 до 4000 лв. за физическо лице и от 4000 до 6000 лв. за юридическо, посочиха от МЗХ.

Повишават се и санкциите за нарушения на разпоредбите в законодателството по безопасност на храните. Санкцията за производство или търговия в нерегистриран обект по действащия Закон за храните е глоба от 1500 до 2000 лева. При повторно извършване на нарушението глобата е от 2000 до 4500 лева. В проекта за нов закон се предвижда глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лева. Ако нарушението е извършено от бизнес оператора, санкцията е от 4000 до 6000 лева. Ако той извърши повторно нарушение, след като му е издадено наказателно постановление, в срок три години от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Предстои проектозаконът да бъде дискутиран в рамките на процедурата по Закона за нормативните актове, след което да влезе в пленарна зала. Прогнозите на министър Десислава Танева са, че до лятото законът ще бъде приет.

Най-четени »
Виж още
Последни новини »
Виж още
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK