Как киселото мляко няма да е българско
Сега заради еврорегламент - и по-скоро заради поет ангажимент при преговорите за присъединяване към ЕС, България трябва да премахне националната закрила за земеделски храни. Така 15 български продукта (виж карето) ще останат незащитени поне 2 години, колкото отнема европейската процедура за регистрация. И по-лошо - производителите ще изгубят правата си да обозначават "българско кисело мляко" или "лютеница" за държави от бивша Югославия, през Близкия изток, до Азия и Южна Америка.
Патентното ведомство предлага
Промените в Закона за марките и географските означения, които минаха обществено обсъждане, предвиждат да падне националната защита на наименования за произход и да остане само вписване в европейските регистри. Мотивът - евроизискване по регламент № 1151/2012 г. Съгласно неговите разпоредби държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни, уточни за "Капитал" Цветислава Лакова, директор на дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" в Патентното ведомство.
Юристи обаче обясняват, че такова изискване там няма, а ангажиментът е приет в Договора за присъединяване към ЕС. От Патентното ведомство също индиректно признават, че проблемът е с по-стари корени. "От 1 януари 2007 г. до 1 януари 2008 г. е действал преходен период, в който българското законодателство е трябвало да бъде синхронизирано с европейския регламент. През 2016 г. е обсъждано поредно предложение за нов преходен период. Но с изрично писмо от 02.02.2017 г. ЕК уведомява българската страна, че нов преходен период е недопустим и би противоречал на цитирания регламент", се посочва в отговора до "Капитал".
Така излиза, че българската държава 10 години не е обяснила на производителите, че трябва да се задействат и да си направят европейска регистрация. А сега предложението е националната защита да падне веднага.
Право и средства на вятъра
Досега фирмите са извървели пътя по националния действащ ред (виж карето). "Ако предложените изменения влязат в сила, това означава отнемане на законно придобити права и загуба на вложени средства. Принудителното отнемане е без каквато и да било насрещна компенсация и без срок за реакция от страна на притежателите на права", коментира адвокат Милена Табакова, която е представител по индустриална собственост от 1993 г. Според нея "правно, икономически и житейски неприемливо е законодателят първо да предоставя определени права, след което да ги отнема самоволно, без дори да даде възможност на притежателите им да защитят интересите си в определен преходен период или чрез друг еквивалентен режим".
Без защита по света
Премахването на националните регистрации ще лиши българските производители от възможността да ползват системата за международна регистрация, създадена с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход, посочва още Табакова.
Целият текст е тук
.