С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Ирена Янкова:

Изборът на българския потребител клони към българските марки

Бизнесът може да подобри представянето им, като гарантира произхода на суровините, каза анализаторът от GfK България

Автор: Ася Димитрова 17 декември 2014 , 1 коментар

Локални или глобални, български или международни? Дилемата на българския потребител по отношение избора на географски позиционирани марки клони към българското

Фотограф: Анелия Николова

Локални или глобални, български или международни? Дилемата на българския потребител по отношение избора на географски позиционирани марки клони към българското, каза Ирена Янкова, мениджър ключови клиенти от сектор "Търговия" в "GfK България" на конференцията Retail in Detail 2014.

За да очертаем продуктовата карта на българския потребител, ще разгледаме два аспекта от неговото поведение - с какво той асоциира българските стоки, продукти и марки и как действа, какво купува и потребява? Крайната цел е да се установи какво бизнесът може да промени, за да се представи по-добре и да насочи предпочитанията на потребителите в своя полза.
Моментната снимка на нагласите и предпочитанията на българското градско население (градско, защото пазарът в градовете предлага по-голям избор на марки, уточняват анализаторите) показва, че потребителите

Асоциират българските стоки с удобството
– лесното им намиране в магазина, това, че са налични. Основната представа за българските продукти е свързана с доброто качество, което минава през представата за традициите в производството. Две трети от участниците в изследването смятат, че българските марки се отличават с добри опаковки и натурални съставки. В много по-малка степен на спонтанно ниво българският потребител възприема българските стоки като модерни, иновативни и с гарантиран произход на суровините. Област, към която бизнесът би могъл да насочи усилията си, съветват от GfK.

Когато става дума за категории, особено в контекста на традициите, като типично български в съзнанието на потребителите изникват млечните продукти (71%), месото и месните продукти (55%), плодовете и зеленчуците (34%). Интересно е, че жените, които са и основно пазаруващите в домакинствата в България (над 60%), асоциират българските стоки с млякото и млечните продукти, както и с перилните и почистващите препарати. За разлика от тях, когато мислят за български продукт, мъжете си представят бира и месо.

Подобна е картината и по отношение на българските марки. Потребителите имат позитивно отношение към марките, представени в традиционно силни категории на пазара като млякото (77% от запитаните) и млечните продукти (75%), виното (47%), плодовете и зеленчуците (45%), базовите храни като брашно, захар и т.н. (44%). От своя страна международните марки са предпочитани в категориите на кафето (66%), захарните и шоколадовите изделия (61%), твърдия алкохол (56%), козметичните продукти (55%) и почистващите препарати (53%).

Дали обаче позитивното отношение води до покупка? Мнозинството от българските потребители

Предпочитат на купуват български марки
като 1/3 от запитаните декларират, че купуват само български марки. Основните аргументи в полза на българските брандове са по-ниските цени, свежестта на продуктите, както и емоционалният мотив да се подкрепи българското, който е посочен от 43% от запитаните.

Предпочитанията към международните марки се определят от качеството, по-голямото доверие в спазването на стандартите и гарантирания произход на суровините, по-атрактивните опаковки и по-голямото разнообразие от предложения.

Върху три основни групи стоки – храни, напитки и стоки за лична хигиена и почистване на дома, се фокусират анализаторите от GfK при съставянето на картата на продуктовите категории. Първият "стълб" са млечните продукти и т.нар. основни стоки – брашно, захар, сол, олио. По отношение на тях мнозинството от анкетираните дават предпочитания на българските стоки, като за млечните като мотив посочват качеството на марките, а при основните – това, че са налични и лесно се намират.

Към картата анализаторите добавят още три категории, които имат много силно присъствие на трапезата в българските домакинства – месото и месните продукти, плодовете и зеленчуците, захарните и шоколадовите изделия. Докато в първите две категории безспорни лидери са българските марки заради традициите, свежестта при зеленчуците и плодовете и по-ниските цени при месните продукти, в категорията на шоколадовите изделия предпочитанията се насочват към международните марки, които в съзнанието на българския потребител се свързват с по-доброто качество.

Още три категории попадат във фокуса на анализаторите. Те се купуват по-малко, но присъстват достатъчно, за да бъдат добър ориентир за предпочитанията на домакинствата. Става дума за маслото и маргарина, пастата и снаксовете. Представата за по-добра свежест и съдържание на натурални съставки в маргарина и маслото мотивират 61% от българските потребители да изберат продукт от българска марка. По отношение на пастата малко над половината анкетирани избират българското, но с друг аргумент – по-ниската цена. Докато при снаксовете международните марки са лидери заради вкуса и атрактивните опаковки.

По отношение предпочитанията към втората група стоки – напитките, няма изненади. При кафето изборът клони към международните марки (66%), което се дължи на вкуса и качеството. При безалкохолните предпочитанието е за българските марки, аргументирано от по-добрите цени. Българските марки чай също бият международните, което анализаторите обясняват освен с асоциирането им с натуралност на съставките и разнообразие, също и с предпочитанията на българите към билковия чай. Потребителите избират също националните марки бира и вино, като освен по-ниските цени ги мотивира доверието в спазването на стандартите при производство, които компаниите успешно комуникират. Лидерите при алкохола обаче са с чужда марка – 78% от анкетираните смятат, че доброто качество в сегмента се постига извън страната.

В категорията на почистващите и перилните препарати българските марки се ползват с по-малко доверие - 70 на сто от анкетираните смятат, че чуждите марки са по-качествени. Подобна е картината и при препаратите за лична хигиена и козметика. Тук процентът е още по-голям – 78 на сто избират вносното, защото смятат, че е по-качествено и с по-атрактивна опаковка.

В заключение Ирена Янкова изтъкна, че представянето на българските марки може да се подобри, като бизнесът залага на силните козове - удобството, измерено през наличността и присъствието в магазините, оптималните ценови равнища, традициите, като в същото време работи в посока повишаване на доверието на своите потребители в спазването на стандартите и произхода на суровините.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: Въпреки коронакризата пазарът на сладолед нарасна Националният бизнес мениджър на сладоледената дивизия в България на "Юниливър Южно-Централна Европа" пред "Капитал
"Лидл България" ще разшири склада и офиса в Равно поле Новопостроеното ще е с разгъната площ от почти 18 хил. кв. метра