С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Да защитиш уникален вкус

Филе "Елена" и "Панагюрска луканка" получиха от Брюксел статут на храни с традиционно специфичен характер

Автор: Мара Георгиева 13 ноември 2014

Право да произвеждат защитените продукти имат само членовете на сдружението "Традиционни сурово-сушени месни продукти"

Фотограф: Сдружение

Филе "Елена": "сурово-сушен месен продукт, направен от свинско филе и произхождащ от град Елена в Северна България, в полите на Еленския балкан". "Панагюрска луканка": "много популярен колбас, направен от прясно говеждо и прясно свинско по традиционен метод".

Така са описани в съобщението на Европейската комисия два типично български продукта, които бяха добавени в европейския регистър на защитените наименования. Те получиха статут на храни с традиционно специфичен характер и се присъединиха към други 1200 вече защитени в Брюксел деликатеси.

Право да произвеждат
защитените продукти имат само членовете на сдружението "Традиционни сурово-сушени месни продукти", което обединява 21 български фирми от бранша. Италианската фирма "Кю Чертификациони" със седалище в Сиена ще следи дали се спазва рецептата за производство на "Панагюрска луканка" и филе "Елена". Компанията бе одобрена от Министерството на земеделието и храните и нейна е задачата да одитира тези, които ще произвеждат защитените месни деликатеси. Контролът на пазара ще се извършва и от Българската агенция по безопасност на храните.

"Регистрацията в регистъра означава, че всички членове на сдружението ще работят по утвърдени от организацията традиционни технологии, с еднакви рецептури и при еднакви технологични параметри на сушене и зреене. А това ще осигури еднакви вкусови качества и съхраняване на българския вкус", уточнява инж. Живка Георгиева, собственик на фирма "Жика" и инициатор за създаване на сдружението.

ЕС предлага три вида закрила
на селскостопански и хранителни продукти - със защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно специфичен характер. Общото между трите понятия е, че защитените продукти носят логото на ЕС. А това означава, че са с по-специални качества, съответно нестандартни и по-скъпи. Общо е и правилото, че защитата не е свързана с правата на отделна фирма (както е при търговската марка), а от нея могат да се ползват неограничен брой производители, спазващи определени условия.
Разликата между трите категории е, че продуктите със защитени наименования за произход или географски указания са характерни само за определен регион и могат да бъдат произвеждани само от фирмите в този регион. Храните с традиционно специфичен характер обаче могат да бъдат произвеждани в цялата страна, ако предприятията прилагат съответните традиционни методи и технологии.

Досега в европейския регистър беше вписан само "Горнооряховски суджук" - като българско защитено географско указание. Право да го произвеждат имат само три фирми от региона - ЕТ "СТЕФМАРК – Стефан Марков"; "Р.А. – 03 – Боби" ООД; "Родопа–Горна Оряховица-96".

Сдружението "Традиционни сурово-сушени месни продукти" е подало документи за

Защита на още три продукта -

свински врат "Тракия", роле "Трапезица" и говежда пастърма. Процедурата е към своя край, очаква се решение на Европейската комисия. Осем производителя, обединени в сдружение "Розово масло", пък задвижиха процедурата за защита на българското розово масло като продукт за районите, където се отглеждат рози - главно по долините на реките Стряма и Тунджа.
"Ние имаме уникални продукти, но все още не сме ги защитили в Брюксел. Защитата носи икономическа изгода, защото означава качество и осигурява международен пазар", коментира проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. "Нашите производители трябва да се стремят да се състезават не само на българския пазар, защото той е много ограничен. Тяхната цел трябва да са европейският и световният пазар", допълва проф. Моллов. И уточнява, че в България активните потребители са 5 милиона, а на европейския пазар те са 500 милиона. "Има смисъл от защита на уникални български продукти, защото маржът е по-висок, но иска усилия, последователност, системност. Иска да имаш затворена верига, да не разчиташ на вносно месо за филе "Елена" например, за да гарантираш качеството отначало докрай и да не получаваш продукт с различна характеристика", обобщава проф. Моллов.

Eвропейската комисия отказа да защити само за България гроздовата ракия с мотив, че тя се произвежда и в Турция, Македония, Сърбия. Страната ни не успя да защити и таратора пред ЮНЕСКО като част от нематериалното ни историческо наследство.

Сдружението
Сдружението "Традиционни сурово-сушени месни продукти" бе учредено във Варна през 2009 г., по време на честването на 15-ата годишнина от създаването на Асоциацията на месопреработвателите в България. Първоначално в него се включиха 27 фирми от цялата страна, членуващи в асоциацията. То си поставя за цел да защити старите рецептури, технологията на производство и наименованията на традиционните български месни продукти като национална интелектуална собственост. Наличието на сдружение е изискване на Брюксел за всички държави, които искат да защитят свои автентични продукти.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Намалява потреблението на зехтин и олио Зехтин се купува повече в модерната търговия, олио - в традиционната
"Македонската "Алди" влиза в България Хард дискаунтърът "КАМ Маркет" започва да открива магазини в София