Над два пъти е разликата между евтината и скъпата кошница на тайния клиент
Фотограф: Надежда Чипева
Колко може да се оскъпи пазаруването на базисни хранителни стоки за домакинството, ако вместо най-евтините продукти в хипер-, супермаркета или дискаунтъра купувачите избират най-скъпите при същите параметри? За да отговори на този въпрос, тайният клиент на "Регал" се опита да сравни най-ниските и най-високите цени на хранителните продукти от кошницата си при традиционната си обиколка по магазини на "Кауфланд", "Билла", "Лидл", "Фантастико", "Пикадили", "Т-Маркет" и ЦБА на пети април. Посетен бе и "Карфур", но понеже там липсваха изцяло някои от продуктите от кошницата, тази верига не е включена в сравнението.
Краткият отговор е: цената на кошницата с най-скъпите продукти е над два пъти по-висока от тази с най-евтините. Средната сметка на low-cost варианта на 12-те артикула в седемте вериги беше 20.85 лева. А на най-скъпите достигна 44.80 лева средно, или с 214% повече.
Най-високо над средната сметка по отношение на най-евтините храни беше сумата, оставена в "Пикадили" (23.94 лева), следвана от "Билла" (23.12 лева) и "Лидл" (21.28 лева). Почти на нейното ниво, но малко под него, беше в "Т-Маркет" (20.13 лева), като намаляваше по ред - ЦБА (19.78 лева), "Фантастико" (19.03 лева) и най-ниска беше в "Кауфланд"(18.71 лева).
При най-скъпите продукти лидер беше "Билла" (49.26 лева), следвана от "Фантастико" (47.11 лева), "Пикадили" (46.94 лева), ЦБА (45.32 лева) и "Кауфланд"(45.22 лева). Под нивото на средната сметка бяха единствено "Т-Маркет" (42.05 лева) и "Лидл" (37.74 лева). За три от продуктите в "Лидл" обаче не открихме по-скъпи алтернативи при зададените параметри. Във веригата например има голямо разнообразие от хлябове от собствената пекарна, но хляб "Добруджа"е само един вид. Това се отнася и до яйцата размер М в опаковка от 10. Прясното мляко от 2% не само в "Лидл", но и в почти всички вериги беше представено само от един продукт – в плик. В кутии и бутилки или имаше млека с масленост от под 1.5% или с над 3%, които не сме взимали предвид.
Тайният клиент установи, че най-голям е ценовият диапазон във "Фантастико" – 248%, и в "Кауфланд" – 242%, което е и показателно за широкия асортимент, който поддържат тези две вериги. В ЦБА разликата беше 229%, в "Билла" - 213%, в "Пикадили", веригата с най-висока минимална сметка, разликата беше едва 196%. В "Лидл" тя беше най-малка – 177.5%.
В най-широк диапазон се движат цените на кравето сирене. Разликата между най-скъпото и най-евтиното е над два пъти и половина (258%). В случая това е разликата между сиренето от слабо известна мандра, или no name продукт, в насипен вид на витрината (не са отчитани продукти с растителни мазнини) и опакованото сирене "Тертер" и "Лакрима" или "Маджаров" - всичките в опаковки под 1 кг.
Другата рекордна разлика беше при шоколада (242%) - фин млечен, без примеси, около 100 г. Най-евтиният често е собствена марка на веригата, или 80 г на "Монделийз", а най-скъпият е или "Милка", или от друга марка. Съдейки по етикета, това е разлика между минимум 25% съдържание на какао и минимум 30%.
Разликата в цената между най-евтиния и най-скъпия ориз беше 192%. При този продукт ключов е процентът начупеност, но единствено в "Лидл" го обявяват върху опаковката на собствените марки. Най-евтиният е 100% начупен, а най-скъпият - около 5%. Става дума за бял объл ориз, защото иначе най-висока е цената на "басмати".
Тези три продукта са ключови за набъбването на цената на кошницата, когато се избират най-скъпите продукти. Така например при евтиния вариант сиренето има 22.5% дял от средната сметка, а при скъпия той вече е 37.60%. Делът на шоколада в единия случай е 4.3%, а в другия - 6.8%. При ориза разликата е между дял от 5.4% и от 7.4%.
В продуктите от кошницата на тайния клиент второ по тежест върху сметката е цялото охладено пиле. Най-висока е цената на пилето DUC, което се отглежда свободно и се храни с царевица. Най-евтиният вариант обикновено е "Градус", "Лудогорско пиле" или собствена марка, произведена от "СВС 98". Разликата в цените средно е 72%. При яйцата разликата (55%) идва по две линии - ако яйцата са L или в зависимост от това дали кокошките са клетъчно, подово или свободно отглеждани.
Разликата при хляба "Добруджа" над 650 г (37%) и пшеничното брашно Тип 500 (80%) се дължи на това дали са по утвърден стандарт "България", макар че в "Кауфланд" най-евтиният хляб на промоция беше точно продукт по УС "България". Иначе хлябът "Добруджа" почти навсякъде е нарязан и пакетиран, но трябва да се внимава за грамажа му, защото обикновено най-евтиният се оказва 500 г. При брашното от значение е пепелното съдържание.
При каймата най-евтината е тази от 250 г, опакована, която често е с добавен соев протеин, а най-скъпа е каймата от свинска плешка, смляна на място в магазина – разлика 61%.
При слънчогледовото олио от 1 л по-ниската цена се държи от собствени марки или от по-слабо известни производители. Най-скъпо е "Бисер Витал", с добавени омега три и витамини А, Д и Е. При "Калиакра" по-скъпият продукт беше т.нар. първа преса. От евтината кошница олиото има дял от 10%, а от скъпата - 7.2%.
Разликата при киселите млека с 2% масленост, в кофичка от 400 г, е около 70%. Най-евтиното е собствена марка или марка на по-слабо известен производител, а най-скъпи са "На Баба", "Боженци" и Bulgarea, произведено за "Фикосота", за което е уточнено, че е от фермерско мляко. При киселото мляко трябва да се обръща внимание върху грамажа на кофичката, защото понякога по-ниската цена се дължи на разфасовка от 370 г.
Най-минимална е разликата при захарта – 14%. Толкова е разликата между "кристал" и "фин кристал".
.