Пилешкото - с разклатен имидж и продажби
Автор: Shutterstock
Още по темата
Пилетата "Дюк" вече имат изцяло холандски собственик
Германската сделка на "Лудогорско пиле"
"Самекс" вече e с 16 ресторанта KFC в България, догодина планира поне два
Лек ръст на производството, значително нарастване на вноса и задържане на потреблението. Тези "посоки" определят накратко пазара на пилешко и пилешки продукти в страната.По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през 2011 г. са произведени 103 856.3 тона птиче месо и субпродукти (количеството включва промишления добив и директното производство в личните стопанства), а през 2012 г. - около 105 хил. тона.
Скокът при вноса е осезаем – по данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г. в страната са влезли 102 092 тона птиче месо и субпродукти, а предварителните данни сочат, че количествата за 2012 г. са с около 20% повече.
Потреблението на пилешко обаче е на
Ниво "без изменение"
Националната статистика отчита по 10.9 кг консумация на лице от домакинството. И това важи за 2010, 2011 и 2012 г.
"В домакинствата има задържане на потреблението, но НСИ не отчита консумацията в хорека канала, а според мен там има спад", твърди Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Амета холдинг" (обединява "Пилко" - Разград, "Лудогорско пиле", фуражен завод и животновъден комплекс). Дружеството изнася 35% от продукцията си и е международен доставчик на KFC. Британското поделение на веригата отличи българската компания като "най-добрия нов доставчик за 2012".
В същото време при търсенето на свинско месо тенденцията е възходяща - от 6.9 кг през 2010 г. до 7.7 кг през 2012 г. на глава от домакинството. И това въпреки кризата и многократно изтъкваните предимства на пилешкото – ниско съдържание на мазнини, лесно усвоима храна, подходяща за всички възрасти.
Към познатото обяснение за свиване на доходите хората в бранша прибавят и специфични причини. Според производители сдържаното отношение към пилешкото се обяснява със спадналия имидж на продуктите. Наредба на екс земеделския министър Мирослав Найденов, забраняваща влагането на вода и други добавки в пилешкото над определени норми, последвана от официални изявления, проверки на Агенцията по храните, съдебни спорове с бранша и сезиране на институции в Брюксел, доведоха до съмнения и намаляване на търсенето.
"В последните няколко години непрекъснато се говореше, че пилетата са боклуци, и хората се отдръпнаха", отчита Илонка Аврамова, собственик на "Гала" – Монтана. Според нея липсата на търсене е резултат от "черния пиар на държавата". Аврамова е убедена, че особен ефект от наредбата няма. "Тези, които слагаха вода и добавки, продължиха да го правят, а другите продължиха да не го правят", обобщава тя.
Нишата на продуктите с добавки намаля, но не значително, защото бе окупирана от внос и от тези, които не изпълняват наредбата, защото разчитат, че са малки, регионални и няма кой да ги хване. На практика държавата взе бизнеса от едни и го даде на вносителите и на сивия сектор, твърдят производители.
Друга спирачка
за българското пилешко на пазара е нелоялната конкуренция с вносни продукти. За "чужденците" не важат регламентираните в наредбата допустими норми и добавки и никой не следи съдържанието им. "Безконтролният внос на месо е увеличен. Отвсякъде влизат месо и полуфабрикати, за които вероятно не се плаща ДДС, с неясно съдържание. Част от внесеното отива за преработка, друга се продава по морето в хорека канала", обобщава д-р Димитър Белоречков, заместник-председател на Съюза на птицевъдите.
Благо Джиев, собственик на едноименния птицекомбинант в Костинброд, е още по-категоричен и остър. "Контрабандата съсипва всичко в тази държава. Над 80% от пилешкото, което влиза в страната, е без документи. От Полша всеки ден влизат по 5-6 ТИР-а без документи. Такава контрабанда като в последните четири години не имало", твърди той. И добавя: "При мен също са идвали търговци, които искат да им продавам без документи. Такива глупаци като мен, които са се заклели да работят по правилата, са на изчезване и едва ли не трябва да затварят предприятията си."
Част от вносните продукти се препакетират, щом влязат в страната. Върху тях обикновено се изписва коректно, че са с произход Полша. Но понякога има фалшификация със сроковете, твърдят предприемачи. Трайността на охладеното пиле е 6-7 дни. До три дни са нужни, за да пристигне в България, един ден се обработва. Изминали са четири дни, но на етикета се слага "Срок на годност – 6 дни". Използва се и друг трик - върху опаковката се изписва: "Произход – България", но само малка част от партидата е наистина българска, останалото е внос. Етикетът "родно производство" е стар трик заради наложената в годините представа за българското пилешко като вкусно месо.
Производители и търговци отбелязват, че в предпочитанията на купувачите през последните години
Няма драстични промени
Големите размествания бяха през 2006 - 2009 г., когато интересът към охладеното пиле надделя. "Преди 5-6 години превес имаше замразеното, но сега категорично охладеното е предпочитано. Замразеното не знаеш колко е "овкусено" преди това и с какво", обяснява Илия Тенев, собственик на ЕТ "Тил 2" - Хасково. Компанията продава на вътрешния пазар и доставя във Франция пилешки гърди.
Замразеното пиле се продава в по-малките магазини и в по-малките селища, където е трудно да се поддържат хладилни камери за охладено месо. "Ако има дори само един хипермаркет в града, в него със сигурност ще има и охладено пилешко", отбелязва д-р Белоречков.
Няма официални данни за съотношението в търсенето на цели пилета и разфасовки (бутчета, крила, филе и др.) - според някои производители покупките на бройлери в цял вид преобладават, според други е точно обратното. Картината се изкривява и от различните промоции. Затвърждава се обаче тенденцията купувачите да четат написаното върху етикетите.
"Хората все по-внимателно избират какво купуват. По-качественото, дори и на по-висока цена, е предпочитано. Освен това се доверяват все повече на утвърдените производители", отчита Гергана Лукова, маркетинг мениджър на "Градус" - Стара Загора.
Преди седем години френската компания Duc ("Дюк") разнообрази предлагането и заедно с българския си партньор "СВС 98" започна да отглежда в България специално селектиран хибрид между бройлер и фермерско пиле (домашна кокошка). Продажбите на пилето "Дюк", наричано още жълтото пиле (заради царевицата, с която се изхранва), отбелязват "над 20% ръст в обем през 2012 г. спрямо 2011, а тази година е още по-добра", казва Станислав Пукарев, маркетинг мендижър на "СВС-98". Компанията е директен доставчик на "Карфур" - Румъния, където пилето "Дюк" също се радва на добър прием. "Не сме правили кой знае каква сериозна рекламна кампания за налагането му, оценката става от уста на уста между клиентите. Продуктът е добър, цената му е с 20-30% по-висока от цената на бройлерите, което, оказва се, не е чак толкова голяма спирачка", твърди Пукарев.
Търговците отбелязват, че има известна сезонност в покупките – по Коледа и по Великден например се яде по традиция повече свинско и агнешко. През лятото обаче консумацията на пилешко се увеличава, включително и заради туристите.
По експертни данни 80% от продажбите на пилешко в България минават
През търговските вериги
Това е особеност на българския пазар. В Гърция например традиционната търговия е добре развита, обясни Любомир Лозанов. Там има множество малки и големи месарници, към които купувачите изпитват доверие. Продажбите на пилешко са в съотношение 50:50 за традиционните канали и модерната търговия. В Румъния процъфтяват специализираните месарски магазини, разположени на възлови места в градовете и по пазарите, от които всеки ден се купуват тонове храна. Има и много фирмени магазини на производители, през които минава по-голяма част от продажбите на пилешко, отбелязва Лозанов. В Украйна традиционната търговия също заема 50% от пазара. Най-големият производител на пилешко в страната има развита мрежа от обекти на франчайзинг и през тях минава половината от оборота му. Характерно за традиционния пазар е, че пилешкото се продава насипно, а не пакетирано, твърди Любомир Лозанов.
Очакванията
за бъдещето на категорията са умерени. В световен мащаб консумацията на пилешко расте, но в България ще намалява, защото и ние намаляваме", смята Илия Тенев. Според Илонка Аврамова интересът към колбаси от пилешко се засилва и това е ниша с възможности. Станислав Пукарев обаче смята, че се увеличава търсенето на екстравагантни, нестандартни, екзотични продукти. Заради това се засилва и предлагането на нови типове меса и заготовки от тях. "Това ще се отрази на традиционното производство, към което спадат и продуктите от пилешко", казва Пукарев.
Любомир Лозанов пък е убеден, че трябва да се работи за повишаване на имиджа на цялата категория продукти, а не всяка фирма да търси спасение сама за себе си.
| Цените на пилешкото бяха коригирани в посока нагоре в първата половина на 2012. Това бе резултат от увеличението на земеделските суровини, определящи цената на фуражите. "Себестойността се покачи с над 20%. Вдигнахме цената, но успяхме да компенсираме само наполовина увеличението на фуражите. Останалото го поехме за сметка на нашия марж", обясни Любомир Лозанов. Птицевъдите очакват тази година цената на зърното да падне заради свръхпроизводство. "Ще извадим някакви дивиденти от това. Ще се увеличи производството на пилешко, малките ферми ще станат също конкурентни, защото сега са задушени от вноса", предвижда д-р Димитър Белоречков. |
.